Определение № 278 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3502/2017 г.

Производството е по реда на чл.251 ГПК. Образувано е по молба, подадена от ответника по касационната жалба И. Н. С., чрез адв.С. С., с която се иска тълкуване на определение № 365/19.04.2018 г. по гр.дело № 3502/2017 г. на ВКС, IV г.о., а именно по кой от двата иска, по които се е произнесъл въззивния съд с въззивното решение е допуснато касационно обжалване. Според жалбоподателя работодателят претендира обезщетение от работника, водач на МПС – сега ответник за платени от него две глоби, от които едната в размер на 1600 британски паунда, наложена на работодателя и втората в размер на 1200 британски паунда, наложена на работника, дължима солидарно и от работодателя за установени в превозното средство двама нелегални емигранти. С оглед на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване молителят счита, че е допуснато касационно обжалване само на единия иск – този за глобата, наложена лично на работника, а в определението се сочи, че се допуска касационно обжалване на въззивното решение, без да се конкретизира двата иска ли се допускат за разглеждане или само иска за глобата, наложена лично на работника. Ответникът по молбата е изразил становище за неоснователност на молбата за тълкуване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че молбата за тълкуване е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: На тълкуване по реда на чл.251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, като нормата е приложима и за влезлите в законна сила определения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай такава неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на определението, предмет на молбата за тълкуване е ясно изразена и е обусловена от приетото в съобразителната част на акта. Съдът ясно е посочил, че въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 20.04.2017 г. по в.гр.дело № 24/2017 г. следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия поставен в изложението на жалбоподателя правен въпрос. С въззивното решение Шуменския окръжен съд е потвърдил решение № 509/05.07.2016 г. и определение № 2817/07.11.2016 г., постановени по гр.дело № 955/2016 г. на Шуменския районен съд, с което е отхвърлен предявения от [фирма] иск срещу И. Н. С. по чл.203,ал.2 КТ, вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 6524 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба от 2800 британски лири, която глоба е наложена на ищцовото дружество на 27.02.2013 г. от компетентните органи във В. за извършено на 24.01.2013 г. от ответника нарушение-превозване на нелегални емигранти, като неоснователен. В диспозитива на определението ясно е посочено, че се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд изцяло. С оглед на посоченото съдът преценява, че молбата за тълкуване на определението по чл.288 ГПК, постановено по настоящото дело е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение