Определение № 488 от 16.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2106/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Е. А. Х. срещу определение №119/28.04..2015 г. по т.д. №2165/14 на ВКС, Второ т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение № 36 от 09.04.2014 г. по в.гр.д. №25/14 на ОС-Разград, с което съдът се е произнесъл по основателността на обективносъединени искове с цена на всеки 7 326,89 лева, основани на прогласяване на нищожност на договор за банков кредит и връщане на даденото по него. Ответникът по частната жалба „Р. /БЪЛГАРИЯ/ЕАД изпраща отговор, в който счита частната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения: Цената на иска е посочена в самата искова молба от страна на ищеца и възлиза на сума под 10 000 лева. При това положение се прилага разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, която не допуска касационно обжалване по търговски дела с цена иска до 10 000 лева. Спорът е търговски, съгласно чл.365 ал.1,т.1 ГПК, доколкото се основава на вземане основано на последиците от недействителността на абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1 ал.1, т.6 ТЗ във връзка с чл.286 ал.2 ТЗ. Смисълът на съдържанието на търговско дело по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК в практиката на ВКС винаги се е извеждал от неговия предмет: търговски спор, според очертания в чл.365 ал.1 ГПК обсег на това понятие. От изложеното следва, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение