Определение № 1079 от 04.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 477/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място] срещу решение от №61/12.01.2011 год. по в. гр.д. № 2930/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, VІІ – ми гр. състав, с което е отменено решението по гр.д. № 2481/2010 год. на Районен съд [населено място] в частта, в която иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2,т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за размера от 5 000 лв. до 10 000 лв. и вместо него е постановено ново решение, с което размерът на обезщетението е увеличен с 5 000 лв. и е оставено в сила решението в частта, в която искът е уважен до размер на сумата от 5 000 лв. Към касационната жалба е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Приложени са решение № 48/04.02.2004 год. по гр.д. № 2041/2002 год. на ВКС, ІV г.о. и решение №1599/22.06.2005 по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, ІV г.о. Ответникът по касация А. К. С. чрез адв. Е. Й. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, които има право и интерес от обжалване на въззивното решение в съответните части и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. На второ място следва да е обоснован поне един от допълнителните критерий за допустимост по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. В случая в изложението към касационната жалба касаторът не е формулирал правен въпрос. Посочено е, че въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с разпоредбата на чл. 188 ГПК / отм./, както и че не се съобразил с изискването на чл.52 ЗЗД и практиката на съдилищата по приложението на този законов текст. Тази формулировка сочи на оплаквания за допуснати съответно нарушения на процесуалния закон / конкретно на чл. 188 ГПК / отм./ и на материални закон / чл. 52 ЗЗД./Тези оплаквания представляват такива за неправилност на решението по чл. 284,т.3 ГПК и следва да бъдат обсъждани в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Отделен остава въпроса, че по приложението чл. 52 ЗЗД страната не може да се позовава на противоречива съдебна практика, както в случая, доколкото размерът на справедливото обезщетение във всеки отделен случай се определя въз основа на конкретните обстоятелства, установени по делото. Доколкото не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване, такова не следва да се допуска. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.