Определение № 342 от 25.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1184/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. М. против определение № 37 / 13.01.2014 год. по ч.гр.д.№ 4676 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е потвърдено определение № 4918 / 05.07.2013 год. по т.д.№ 99439 / 2012 год. на СГС, ТО, VІ – 17 състав, с което е прекратено производството по делото,поради недопустимост на предявения от жалбоподателя против [фирма] иск, с правно основание чл. 74 ал.1 ТЗ, като преклудиран, предвид непредявяването му в максималния тримесечен срок, считано от провеждане на Общото събрание на дружеството – ответник,отмяната на чиито решения се предявява с иска,съгласно ал.2 на същата разпоредба.Жалбоподателят оспорва правилността на определението,предвид приетата от съда ирелевантност на обстоятелството към кой момент / в случая - след изтичане тримесечния срок по чл.74 ал.2 ТЗ, считано от датата на ОС - 29.06.2012 год. / са били заявени за вписване обстоятелствата – предмет на взетите от събранието решения - за изключването му като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството - кумулативно с факта на неуведомяването му за самото събрание и взетите на същото решения. Жалбоподателят се позовава на идентична недобросъвестна практика на съдружниците си и с предходни решения на ОС, с която по същество се явява лишен от защита срещу тяхната незаконосъобразност и противоуставност, в който смисъл акцентира на необходимостта от произнасяне относно валидността на решенията на ОС, непредявени своевременно за вписване в търговския регистър. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: П. М. е предявил иск с правно основание чл. 74 ал.1 ТЗ, за отмяна решенията на ОС на [фирма] от 29.06.2012 год. – за изключването му като съдружник и освобождаване като управител на дружеството - след изтичане тримесечния, максимално допустим за предявяването на иска, считано от датата на ОС, съгласно чл.74 ал.2 ТЗ, срок – на 21.12.2012 год..На това основание, независимо от предявяването му незабавно след узнаване за проведеното събрание и решенията му - от справка в търговския регистър, първоинстанционният съд е прекратил производството,а въззивният съд потвърдил определението му.Обстоятелствата - предмет на атакуваните решения,са заявени за вписване след изтичането на тримесечния срок от провеждане на ОС,т.е. в противоречие с изискването за предявяване за вписване в 7-дневен срок от приемането им, съгласно чл. 6 ал.2 ЗТР. Ищецът е представил доказателства и за предходни решения на ОС с идентичен предмет, респ. за атакуването им по реда на чл. 74 ТЗ или невписването им поради отказ на длъжностното лице в търговския регистър, в подкрепа на тезата си, че се касае за продължителна недобросъвестна практика на останалите съдружници, в опит да бъде елиминиран. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос,а навел съображения относно необходимостта, при положение че искът по чл. 74 ТЗ е единственото средство за защита срещу незаконосъобразни и противоуставни решения на ОС, проверката за допустимостта му ,съгласно чл.74 ал.2 ТЗ да съобразява и обстоятелството дали същите са своевременно заявени за вписване, доколкото и кумулативно с неспазено изискване за уведомяване на съдружника за ОС, защитата на последния срещу решенията би се явила преклудирана ,както е в настоящия случай.В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК сочи необходимост от разширително тълкуване на чл.74 ал.2 ТЗ, но неясно в какъв смисъл – досежно началния момент на тримесечния максимален срок / в случаите на заявено извън срока по чл. 6 ал.2 ЗТР вписване на решенията / или относно възможността за спиране течението му за времето до вписването им, в който смисъл първоинстанционният съд е изложил мотиви, че като преклузивен срокът по чл. 74 ал.2 ТЗ не може да бъде спиран или прекъсван / по начало неясно в коя изобщо хипотеза на чл. 115-116 ЗЗД, приложими за давностните срокове /. Настоящият състав намира, че неформулирането на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Дори за такъв да се приеме изводим въпроса - за тълкуване приложението на чл.74 ал.2 ТЗ, относно прилагане максималния тримесечен срок за предявяване на иска по чл. 74 ал.1 ТЗ, в случаите на неуведомяване несъгласен с решенията съдружник за ОС ,респ. за взетите решения, но и непредявено вписване на приетите решения, осуетяващо възможността му да спази, считано от узнаването, максимално допустимия от закона тримесечен срок за предявяването на иска - то формалното посочване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове допълнителен селективен критерий в тази хипотеза, в съответствие в приетото в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Разпоредбата на чл.74 ал.2 ТЗ не е непълна,неясна или неточна,поради което и не е предпоставила в практиката тълкуване за началния момент на тримесечния срок, различен от посочения в разпоредбата или досежно възможността за спиране и прекъсване на същия, за което настоящият състав споделя мотивите,свързани с преклузивния му характер.Недобросъвестната практика на неспазване задължението за своевременно заявяване за вписване, съгласно чл.6 ал.2 ЗТР вменено на лицата, задължени да заявят вписването в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството,респ. от приемането на акта, с цел лишаване на несъгласен с решенията на ОС съдружник от възможността да предяви иск по чл. 74 ал.1 ТЗ в максимално допустимия 3-месечен срок от приемането им, не е от естество да предпостави различно тълкуване на чл.74 ал.2 ТЗ. Законодателят не е предвидил като последица от неизпълнението на това задължение недопустимост на вписването, респ. заличаване последиците на заявената от ОС на дружеството воля, предвид бездействието на задължените да заявят вписването лица. По начало вписването има предимно оповестително действие и е от значение за противопоставяне на вписаните обстоятелства на трети добросъвестни лица,за които и до вписването съответните обстоятелства се считат несъществуващи.Законодателят очевидно не е изхождал от чрезвичайни взаимоотношения на нетърпимост и нетолерантност между съдружниците, изключващи и всяка взаимна информация,на каквито се позовава ищеца – жалбоподател.Съдът,обаче, не е оторизиран да нормотворчества,а единствено да тълкува волята на законодателя ,вкл. да попълва - чрез аналогия на закона или на правото – празнотите в закона. Такава празнота в случая не е налице .Ясна е волята за бързина и оперативност при възможното атакуване на решенията на ОС и целта за стабилизиране последиците им в кратки срокове, в защита на сигурността на търговския оборот и третите добросъвестни лица, встъпващи във взаимоотношения с търговеца ,чиито интереси са предпочетени от законодателя, пред тези на отделния съдружник, с абсолютно лимитиране срока за предявяване иска по чл.74 ал.1 ТЗ, независимо от момента на действително узнаване на решенията. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение