Определение № 2241 от 09.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5007/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. П. чрез адв. Н. И. от ВТАК, понастоящем представляван от адв. А.И. от САК срещу решение № 395 от 25.07.2023г по в.гр.дело № 761/2021г. на Окръжен съд-Велико Търново,с което е потвърдено решение от 25.06.2021г.по гр.д № 855/2021г на РС Горна Оряховица.Отхвърлен иска на касатора по чл. 59, ал.9 СК за изменение на постановеното бракоразводното решение от 06.11.2018г по гр.д № 25.16.2018г на ВТРС относно упражняването на родителските права, издръжката и мерките за лични отношения по отношение на роденото от брака малолетно дете Д. ,предоставени след развода на майката А. П. А. по утвърдено от съда споразумение.Бракът между страните е прекратен,като по отношение на родителките права и мерките съдът е одобрил споразумение между страните. Детето Д. е отглеждано от майката,като при завеждане на иска бащата е изтъкнал непостоянство при нейното установяване и пребиваване след развода ,докато детето е продължило да посещава училище в [населено място] и се налагало да пътува. Позовал се е на неполагане на адеквати грижи от майката, на влошаване положението на детето при нея и на желанито на Д. да живее при него,което от м.март 2021г е изтъквано като фактическо положение. Бащата отглежда Д. в своето жилище в [населено място] с помощта на своята майка,детето не желаело да живее при майка си в [населено място], където последната е заживяла на семейни начала с друг мъж,от който има родено през 2020г дете. Приетите и обсъдени са социалните доклади на ДСП Велико Търново и ДСП Горна Оряховица,където през 2020г майката закупува жилище. Засвидетелствани са добри битови условия, обособено лично пространство за детето и на двете места ,необходими родителски качества и капацитет и при двамата родители ,но и конфликти отношения между тях, като отражението им върху детето е проследено предвид предприетите мерки по чл. 23, т.2 ЗЗДет.Малолетната Д.,която навършва 10г възраст след завеждане на исковата молба,е изслушана от съда на 07.06.2021г и е изразила предпочитание да остане във Велико Търново при баща си.Детето има силна емоционална връзка с този родител,преживява психическо страдание от нарушени отношения с майката и неудовлетвореност от родителските взаимоотношения.До завеждане на делото личните отношения с неоглеждащия родител са осигурявани безпроблемно от майката, която е полагала адекватно грижите по отглеждане на детето. Майката е създала ново семейство,в което се ражда дете и Д. е живяла в това ново семейство без да са констатирани никакви негативни прояви или последици, докато от началото на м. април 2021г,т.е след завеждане на исковата молба ,бащата задържа детето и не го връща на майката.От този момент детето контактува с майката по телефона .Искането на бащата това оспорвано от майката положение да се определи като привременна мярка,е отхвърлено от първоинстанзционния съд,отхвърлен е и иска на бащата по чл.59,ал.9 СК,тъй като обстоятелство от естество на разяснените в ППВС №1/1974г, които да обосноват пререшаване на въпроса ,не са установени, дори индикативно.Установено е въвличането на детето в родителския конфликт,и при невъзможност за него да се справи със ситуацията на афекти ,взема страна на единия родител срещу другия. Именно това,според първостепенния съд, проличава в несъстоятелността на изразения от детето избор при изслушването му,най-вече заради придварителната нагласа за очерняне на другия родител. Майката не е загубила родителски авторитет,нито е изпаднала във фактическа невъзможност да се грижи за детето,условията при нея не са влошени ,нито са се подобрили тези при другия родител. Изслушани са трима сидетели, включително съжителстващият с майката Т. М..За периода след развода режимът за лични отношения с бащата е спазван от майката и е давана възможност за по-раширен контакт с бащата. Въззивният съд е приел за правилно възприета и оценена фактическата обстановка,още повече предвид заключението на вещото лице- психолог по назначената и изслушана пред тази инстанция експертиза.Страните са ползвали услугите на ЦОП –Велико Търново. Отглеждано в новото семейство на майката ,през 2019 и 2020г детето Д. е обгрижвано, изпитвало е привързаност и към двамата родители и близките им ,чувствало се е комфортно и в двете семейни среди. Сега детето преживява психическо страдание от нарушените взаимоотношения с майката.Вещото лице констатира влиянието,което негативното отношение на бащата към майката оказва на Д. и обяснява разминаването мужду прежияването на детето и казаното от него.Детето е въвлечено в родителски конфликт,наблюдават се симптоми в поведението, характери при деца засегнати от родителско отчуждение към родителя, който не живее с детето – отблъскване, абсурдни рационализации, автоматично вземане на страна. Изследването на вещото лице – психолог включва детето и двамата родители. Бащата,воден от собствените си преживявания, води тенденция на омаловажаване на другия родител ,за дискредитиране на майката и по този начин поставя детето в ситуация на конфликт на лоялност. Като е приел за компетентно и точно неоспореното заключение, въззивният съд на свой ред не е констатирал обстоятелства ,които да водят до неадекватност и загубване на смисъл на постановените вече мерки.Предвид заключението на психологическата екстертиза въззивният съд категорично е споделил извода на районния съд по основанието на иска. Поведението на детето се променя не заради създаденото ново семейство от майката ,а поради оказаното въздействие в семейната среда на бащата. В семейстото на майката има спокойна атмосфера.Ако има промяна ,тя е устанонвена по волята на бащата „скривайки”се зад желанието на детето. По правната си същност ,това съставлява задържане на дете от родителя, при който не е определено да живее. Обстоятелстовто не може да послужи като основа за изменение на досегашния режим,разколебан точно от поведението на жалбоподателя,който отказва да осъществява родителко съдействие и проектира своя гняв и отрицателно отношение към бившия партньор върху детето,поставяйки го в ситуация да взема страна в този конфликт. Касаторът е недоволен от този изход на делото и се позовава на всики отменителни основания в чл. 281,т.3 ГПК Като акцентира върху значителния период от време, изтекъл в хода на производството по чл.59, ал.9 СК ,в изложение, изготвено от адв Н.И. се поставят въпроси за необходимост въззивният съд да допусне събиране на доказателства в този случай ,също така служебно да изследва кръга от членовете на разширените семейства, предвид съжителството им с детето ;да обсъди промените в обстоятелствата в тяхната съвкупност и поотделно. Изтъкнати са решения от практиката на ВКС,в която посочените във въпросите насоки са указвани ( реш. 240/2019г ,реш. 19/2019г реш. №174/20121г,реш.№59/2024г ,реш. №66/2021г на Четвърто г.о, реш. № 102/2019г, реш. № 29/2020г реш. №24/2021г на Трето г.о и др). В срока за касационно обжалване е депозирана и допълнителна касационна жалба от упълномощен за настоящата инстанция друг адвокат, към която е приложено изложение с формулирани въпроси в 10 точки,част от които припокриват въпроса по първото изложение.Поставят се и въпрос за обсъждане какъв е най-добрия интерес на детето, като се съпоставят и обсъдят условията за съжителство и съществено процесуално нарушение ли е необсъждането на въпроса(т.2);за кредитиране личните обяснения на дете по реда на чл. 15, ал.1 ЗЗДет и превесът им ,и как трябва да се отрази желанието на детето на съдебния акт (т.2, т.3); за тълкуване на фактическото неупражняване на родителските права от страна на майката като проява на незаинтересованост, или неадекватност ( т.4); следва ли този родител да получава издръжката, при положение че детето живее при другия родител(т.5)и подлежат ли на връщане тези пари (т.6); въпросът за вината у родителя ,чиито дом детето по своя воля е напуснало (т.7);правилно ли е това да се приравнява на неизпълнение на съдебно решение (т.9);детето да се заставя на сила да живее при родител ,с който не се разбира(т.10); следва ли да се даде превес на факта къде детето учи, живее и е формирало социална среда (т.9). По всички въпроси, общо се изтъква противоречие с ППВС №1/1974г и практика на ВКС в реш. № 86/2016, реш. №108/2019г, реш. № 65/2014г, реш. № 243/2014г, реш. № 133/2013г на Четвърто г.о и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, претендират се розноски. В отговор майката А. П. А., представлявана от адв П. П. оспорва наличието на основание за допускане на решението до касационно обжалване,тъй като сочената от касатора фактическа обстановка притоворечи на доказателствата и възприетото от съда. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по формулираните процесуалноправни въпроси за необходимостта да се събират включително и служебно доказателства от въззивния съд за релевантните обстоятелства.Жалбоподателят визира недопускане на исканото от него повторно изслушване на дете във фазата на въззивно обжалване ,за да се установи твърдението му ,че желанието на детето било да остане при него. В приложената практика на ВКС е даден поддържания от защитата отговор за необходимостта от служебна активност на съда, но отговорът е обусловен от неизясняването на съответния въпрос.По делото не са налице обстоятелствата, посочени като условие в установената съдебна практика на ВКС във връзка с необходимостта от събиране на допълнителни доказателства в подкрепа или опровержение на правнолевантни факти (реш.№202/2015г, ІІІ г.о ), например за жилищни и др. условия при всеки от родителите (реш. №257/2015г, ІV г.о ); за задължението на съда по чл.15,ал.6 ЗЗДет (реш. №537/2012г ІV г.о) или други обстоятелства, относими към критериите за преценка в интерес на детето. В случая условията за отглеждане на дететето при двамата родители са цялостно обследвани, няма твърдения и данни за промяна след завеждане на иска и в хода на делото, включително за това ,че след като е завел настоящия иск, в нарушение на установения от съда режим бащата не връща детето на майката и продължава да го задържа.Предвид пълнотата на проучването в изгответните социални доклади и неговата актуалност, въззивният съд не е отчел необходимост от изготвяне на нови доклади, нито от повторно изслушване на дете в конкретни случай. При данните за въвличане на дететето в конфликт между родителите, наложително е било не ново изслушване,а възлагане на съдебно–психологическа експертиза,каквато е допусната и заключението на вещото лице е съобразено в решаваща насока от въззивния съд.Следваната линия на процесуално и извънпроцесуално поведение на бащата е съответно преценена, с прилагане на водещите указания в ППВС №1/1974г.Указанието да се зачитат чувствата на детето също е съобразено при постановяване на обжалваното въззивно решение.Във всички случай съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим,с оглед възрастта на детето,конкретното му развитие и зрелост и с оглед конкретното му психоемоционално състояние, както е посочено в реш.№ 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и реш. № 234/14 по гр.д.№7289/2013г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др. Изслушване на дете не е равнозначно на „кредитиране лични обяснения”,както постулира защитата във въпроса по т.3 от изложението. Като цяло въпросите в изложението се основават на фактическа обстановка,различна от възприетата в решението,а възприетата в решението не може да обуслови различен извод по предпоставките на чл. 59, ал.9 СК, както са разяснени с приемането на ППВС №1/1974г и установената практика на ВКС.Въззивният съд не е приемал за установено ,че момиче на девет години по своя воля е напуснало дома на майката, в който е отглеждано. Така вложеното във въпросите твърдение на касатора не кореспондира с фактите по делото. Съдът е изяснил причината,поради която след м. април 2021г детето Д. фактически се отглежда от ищеца и бабата по бащина линия,затова след съвкупна преценка на обстоятелствата соченото във въпрос „фактическо неупражняване на родителските права от майката като проява на незаинтересованост и неадекватност„ е собствена оценка на касатора (т.4),мотивирано отхвърлена от съда при разглеждане на иска. Извън предмета на делото и неотносимо към рашаващите съображения на съда се поставят въпросите по т.5, т.6 от изложението,свързани с плащането на издръжката. Без връзка с конкретно установените в случая обстоятелства е и въпросът,формулиран в т.8 от изложението.Както преди,така и след като бащата е задържал Д. без да я върне в дома на майката,детето е водено на училище в [населено място],така че неотносимо се поставя и въпрос за превесното значение на сформираната училищна и социална среда и за съобразяване на риска от промяна при дете ,чиито родители са с различно местожителство. Изразената в поставените въпроси теза на касатора е за игнориране на решаващо съобразени от съда обстоятелства, които са от значение за интереса на детето. Поведение,отчуждаващо дете от родител му причинява страдание,значението на поведение като установеното се съобразява съгласно ППВС № 1/1974, преценява се в установената практика на ВКС като накърняващо интереса на детето(реш. №395/2012г по гр.д № 516/2012г ІІІ г.о), и родител,който го допуска подлежи на критична оценка (реш.№64/2012г по гр.д №1398/2011г,ІV г.о).Поведението на родителите и останалите причини, довели до формирани у детето емоционални състояния,представи и желания, сочещи симптоми на отчуждение имат важно,но не решаващо значение при преценката дали в конкретния случай изменението на обстоятелствата представлява основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права и на лични контакти в желаната от ищеца насока при иск по чл. 59, ал.9 СК (реш. по гр.д № 763/2019г,Трето г.о на ВКС).В случая не е установена степен на родителско отчуждение при Д. ,забелязана е симптоматика заради изявяващата се при детето лоялност към другия родител, поради въвличането му в конфликт между родителите,при явно отчуждаващо поведение на ищеца като баща и родител, при липса на индиции за друга причина,която съдът да цени като обстоятелство влошаващо положението на детето при родителя,определен да го отглежда по съдебното решение. На ответницата по жалбата се следва присъждане на разноски в размер на 1200 лева, за адвокатска защита Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.