Определение № 3684 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4893/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, чрез адв. Г. Х., против въззивно решение № 105 от 1 август 2024 г., поправено с решение № 133 от 17 октомври 2024 г., и двете постановени по в.гр.д. № 49/2024 г. по описа на Окръжен съд Търговище, с което решение № 548 от 8 ноември 2023 г., постановено по гр.д. № 1677/2022 г. по описа на Районен съд Търговище е частично отменено и като краен резултат „В. Ин Х.“ ЕООД и „Автомагистрали Черно море“ АД са осъдени солидарно да заплатят следните суми на основание чл. 200 КТ: на Г. М. А. сумата от 63692,80 лева, както и законната лихва върху главницата за периода 15.02.2020 г.-06.12.2023 г.; на Б. М. М. и Р. М. Б. сумата от по 30622,80 лева, както и законната лихва върху главницата за периода 15.02.2020 г.-06.12.2023 г., начислена върху сумата от по 73070 лева, които суми представляват обезщетение за претърпените от тримата неимуществени вреди вследствие смъртта на техния съпруг и баща М. А., загинал при трудова злополука на 15.02.2020 г. Искът на Г. М. А. е отхвърлен за разликата над 63392,80 лева до 180000 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата за периода 15.02.2020 г.-06.12.2023 г. върху сумата от 100000 лева, а исковете на Б. М. М. и Р. М. Б. са отхвърлени за разликата над 30622,80 лева до 133070 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата за периода 15.02.2020 г.-06.12.2023 г. върху сумите от по 73070 лева. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Съдът в нарушение на процесуалните правила оставил без уважение или изобщо не се произнесъл по допустими и относими към спора доказателствени искания на застрахователното дружество, отправени във връзка с твърдението за проявена от пострадалия груба небрежност. Въззивният съд допуснал единствено изслушването на медицинска експертиза по въпроса дали използването на лични предпазни средства би предотвратило смъртта на работника. По експертизата обаче е било необходимо да работи и техническо лице, което да установи имало ли е възможност за задействане на личните предпазни средства на работника. Допускайки въпросните нарушения, съдът оставил неизяснена фактическата страна на спора. Съдът нарушил принципа на непосредственост, като възприел безкритично механизма на злополуката въз основа на протокола за извършена проверка, съставен от ТП на НОИ-Т.. Твърди се, че съдът неправилно приложил нормите на чл. 201, ал. 2 КТ, чл. 52 ЗЗД и чл. 107у, ал. 3 КТ. Нормата на чл. 107у, ал. 3 КТ не била императивна, а се прилагала при липса на изрична уговорка между страните; такава уговорка обаче имало в чл. 7, ал. 1 от договора от 21.05.2019 г., сключен между „Автомагистрали Черно море“ АД и „В. ин Х.“ ЕООД, и с нея се регламентирала отговорността на второто дружество, наемодател на работници и служители, при настъпване на трудова злополука; затова сочената разпоредба не следвало да се прилага, тъй като липсвала солидарна отговорност между застрахователя и „Автомагистрали Черно море“ АД. Относно нарушението на чл. 52 ЗЗД жалбоподателят твърди, че съдът не изследвал индивидуалните отношения на всеки от ищците с починалия; не отчел, че твърдените от тях психически страдания са останали недоказани; не взел предвид икономическата обстановка в страната. Отделно от изложеното, съдът неправилно приел, че в случая не била налице проявена груба небрежност от страна на работника. Изводът почивал на обясненията на вещото лице, дадени в о.с.з., които били необосновани – те напълно противоречали на писменото му заключение и се отнасяли до въпроси извън компетентността му. Освен това, противно на приетото от съда, работниците били оборудвани с предпазни колани за работа на височина, а пострадалият самонадеяно пренебрегнал изискването за носене на такъв и не предприел мерки за обезопасяването си. На последно място се твърди, че отговорността на застрахователя изначално не следвало да се ангажира и той да бъде конституиран като трето лице помагач по делото. Освен това сключените със застрахователя договори изобщо не покривали риска „смърт“, свързан с трудова злополука, а в Общите му условия по застраховка „Обща гражданска отговорност“ било посочено, че не се покриват вреди, настъпили при неспазване от страна на застрахования или неговите работници на правилата за безопасност на труда. Застраховките „Щети на имущество“ и „Професионална отговорност“ пък покривали само имуществени вреди. В изложението към касационната жалба се сочат основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците Г. М. А., Б. М. М. и Р. М. Б., чрез адв. Б. Акалиев, в отговор заявяват становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба. По делото не се спори, че наследодателят на ищците е загинал на 15.02.2020 г. при трудова злополука, настъпила при строежа на автомагистрала „Хемус“, в участъка между [населено място] и пътен възел „Белокопитово“. Според протокол за извършена проверка от ТП на НОИ – Т. от 21.04.2020 г,. на 15.02.2020 г. (събота), около 10:05 ч., в обекта на проверка автомагистрала „Хемус“, участък от км 310+940, до км. 327+260, подобект строителна площадка за изграждане на виадукт при км. 316+826 на АМ „Хемус“ в близост до [населено място], общ. Т., от М. М. А. (на длъжност „работник, строителство“ във „В. ин Х.“ ЕООД и нает от „Автомагистрали Черно море“ АД), са извършвани строителномонтажни дейности, изразяващи се в извършване на бетонови работи от работната площадка на скеле, разположено на височина около 16 м. При полагането на бетонната смес са се скъсали болтовите връзки на долната кофражна форма и двете й части се разделили. Горната кофражна форма се преобърнала странично, увлякла скелето, съборила го и изхвърлила работника на земята от височина около 16 м., в резултат на което той починал на място. В представеното съобщение за смърт № 52/16.02.2020 г. като причина за смъртта се посочва: черепно-мозъчни, гръдни и коремни травми, счупване на ребра, двустранно разкъсване на белия дроб и сърцето вследствие на падане отвисоко. Въз основа на издадения протокол от НОИ, с описан механизъм за настъпване на процесната злополука, е издадено разпореждане № 39/28.05.2020 г., с което злополуката е призната за трудова на осн. чл. 60, ал. 1 КСО. В протокола за извършена проверка ТП на НОИ – Т. № 510325-4/21.04.2020 г. се констатират множество нарушения от страна на „Автомагистрали Черно море“ АД, което, в качеството си на предприятие – ползвател по смисъла на § 1, т. 18 КТ, не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд на лицата, предоставени от „В. ин Х.“ ЕООД, [населено място], като не е предприело необходимите мерки за начина на монтиране, укрепване и обезопасяване на кофражните форми, така че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да може да се предотврати случайното им деформиране или задвижване. Прието е за установено, че на двамата загинали работници са осигурени предпазни каски, но не и защитни колани. Предприятието обаче е допуснало тези работници да бъдат без предпазни каски. Също така не е осигурило необходимото обучение на работниците с работно оборудване – метален кофраж за кръгли колони, в това число обучение за всеки възможен риск. В представения паспорт за ползваното оборудване – метални кофражни форми за кръгли колони, не се съдържа протокол, удостоверяващ, че дружеството е осигурило извършването на проверка след инсталирането на металните кофражни форми за кръгли колони в обекта на контрола. От протокола за оглед на местопроизшествието се установява, че на 12,50 м. от колоната, в посока запад, върху арматурни части е намерен червен кожен колан, с дължина 1 м. и прикачено метално, кръгло приспособление. При огледа на телата на загиналите е установено, че единият е имал голяма разкъсна рана в областта на лицето. Не е установено да са имали поставени каски или такива да са били намерени в близост. Пострадалият е работил на обекта вследствие на сключен на 21.05.2019 г. договор, с който „В. Ин Х.“, ЕООД [населено място], в качеството си на наемодател предоставя на „Автомагистрали Черно море“ АД, в качеството му на наемател срещу възнаграждение и при условия, посочени в договора, работници/служители на наемодателя, с които последният има сключени трудови договори. Уговорено е работниците/служителите да полагат труд в полза на наемателя по реда, сроковете и условията на договора и съгласно Приложение № 1, като работното място на работниците/служителите за сроковете на договора ще бъде обект автомагистрала „Хемус“, участък от 310+940 до км 327+260. От своя страна „Автомагистрали Черно море“ АД, като приемащо предприятие, се е задължило да осигури на изпратените работници/служители здравословни и безопасни условия на труд, да провежда начален инструктаж по безопасност и здраве, да ги запознае със специфичните характеристики на работното място и професионалните рискове, като има право да им дава указания и да упражнява контрол върху изпълнението на трудовите им задължения, в това число да поставя и ежедневни задачи, да определя конкретни задачи в рамките на специфичните характеристики на длъжността и да изисква отчетност за изработеното от тях. В раздел VI, чл. 7 от договора е предвидено, че в случаите на констатирано неспазване на трудовото и осигурителното законодателство по отношение на наетите работници, както и в случаите на трудова злополука, наемодателят носи пълната отговорност. За конкретния ден е била налице заповед № 14/12.02.2020 г. на управителя на „В. ин Х.“ ЕООД за полагане на извънреден труд на 15.02.2020 г. (събота), на работниците от група „М.“ на обект АМ „Хемус“, в участък от км 310+940, по преценка на прекия ръководител, ако позволяват климатичните условия, с продължителност на работния процес 6 часа. В списъка на фигуриращите работници е и наследодателят на ищците М. А.. От заключението на назначената от въззивния съд медицинска експертиза се изяснява, че аутопсията на трупа на загиналия работник е била извършена на 16.02.2020 г. Подробно са описани множеството установени травми, като е прието, че те се дължат на действието на твърди тъпи предмети с много голяма сила и съответстват на повреди, получени при падане отвисоко. Първичният контакт на падащото тяло с терена е осъществен със задната повърхност на тилната област на главата и гръдния кош. Вследствие на това са получени тежки увреждания на малкия мозък и вътрешните органи, масивни кръвоизливи в телесната кухина, както и счупване и луксация на гръдните прешлени, с контузия на гръбначния мозък. Според вещото лице, ако пострадалият е бил с предпазна каска и вързан за скелето с т.нар. сбруя, е нямало да се стигне до самото падане от тази голяма височина и тежките травми на мозъка, вътрешните увреждания и кръвоизливи в гръдната и коремната кухина и да настъпи смъртен изход. Тъй като при отговора на поставения въпрос експертът не е отчел, че падането от скелето е било вследствие на това, че то се е срутило, заключението е коригирано в смисъл, че след като самото скеле се е срутило, то няма как да се предотврати падането и оттам – смъртта на пострадалия. Освен това според вещото лице предпазната каска при падане от такава голяма височина може да омекоти удара в тилната област, но травмите на гръдния кош и корема не могат да бъдат спрени. Дори и с предпазна каска, при тази голяма височина могат да настъпят тези травматични увреждания на меките мозъчни обвивки на двете малкомозъчни полукълба. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че починалият бил добър съпруг, баща и дядо. Живеел със съпругата си Г., нейната майка и с жената на Б. и двете му деца. Р. била омъжена и живеела при мъжа си, също в [населено място], а Б. живеел и работел от около 15-16 години в Дания и се връщал 1-2 пъти годишно. Основно М. се грижил за жените в къщата и липсата му се усещала болезнено. Преди инцидента били много весело и щастливо семейство. Живеели в разбирателство и били уважавани и почитани. Смъртта му се отразила негативно на всички. Не можели да приемат този факт, постоянно плачели и имали много психични проблеми. Наложило се ищците да посетят психолог, тъй като не можели да спят. Съпругата Г. постоянно ходела на гробищата. Р. била много привързана към баща си и случката отключила при нея някакво психично разстройство. Всички били съкрушени. От разпита на свидетелите по отношение ползването на предпазните средства и спазването на безопасни условия на труд се установява, че всеки ден преди започване на работа имало инструктаж на работниците и служителите. Работниците на „В. Ин Х.“ ЕООД ги инструктирал техен служител, който им е ръководител, а св. В. инструктирал работниците на „Автомагистрали Черно море“ АД. При констатирани нарушения веднага е правел забележка, ако видел някой без каска или нещо друго, но нямал спомен да е правил такава точно на М.. Според него дори и при инцидента М. да е бил със закачен предпазен колан и каска, пак не е можел да оцелее, защото колоните, на които те се закачат, са се срутили и са паднали заедно със скелето, върху което е бил М.. Височината, от която е паднал работникът, е била твърде голяма, и каската и колана не биха го предпазили. При описаните факти въззивният съд най-напред е преценил твърдението за допускане на груба небрежност от страна на пострадалия. Приел е, че на работника е била осигурена предпазна каска от работодателя, но той не е бил с поставена такава, както и че работодателят не е осигурил предпазен колан, въпреки че на обекта е имало такива. Съдът е установил механизма на причиняване на трудовата злополука както от констатациите в протокола на НОИ, така и от свидетелските показания – двамата пострадали работници са изграждали бетонна колона, чиято конструкция е била на две части, намирали са се на височина от около 16 метра, на скеле. Поради дефекти при монтажа на колоните и различни нарушения при осъществяване на контрол и обучение на работниците, колоната в долната част е поддала, увлякла е горната част и скелето, на което е бил пострадалият. Вследствие на тежките травми в малкия и гръбначния мозък, на разкъсване на жизненоважни вътрешни органи, включително бял дроб и сърце и големия кръвоизлив, смъртта на М. е настъпила веднага. Съдът е приел, че падането от скелето не е вследствие на поведението на работниците – заради липсата на предпазен колан или каска, а вследствие на събаряне на скелето, при срутване на колоната, при което работниците не са имали възможност да се задържат за нещо. Ползването на предпазна каска при настъпилите травматични увреждания по цялото тяло и по вътрешните органи не би предпазило пострадалия от смъртния изход. С оглед на тези доказателства съдът е направил извод, че поведението на пострадалия – непоставяне на предпазна каска, както и това, че не е поискал от работодателя да му предостави предпазен колан, не е допринесло за трудовата злополука и не са налице основания за намаляване отговорността на работодателя. Относно възражението на третото лице-помагач във връзка с това, че отговорността на „Автомагистрали Черно море“ АД не следва да се ангажира, защото имало такава уговорка в договора за наемане на работници, съдът е приел, че такава уговорка действително има, но тя касае единствено вътрешните отношения между договарящите страни. От друга страна, нормата на чл. 107у, ал. 3 от КТ е изрична и императивна, създадена е с цел да се гарантират интересите на работниците и не може да бъде игнорирана при осъществяване на имуществената отговорност на работодателите. В отношенията им с работника те отговарят солидарно и каквито и да било уговорки в друг смисъл касаят само тях и отношенията помежду им. За неоснователно е прието и оплакването, че застрахователят неправилно бил привлечен като трето лице-помагач, с оглед на оспорване на това какви рискове били покрити от застраховката. Според съда тези възражения можело да бъдат относими към спора, ако има предявен обратен иск спрямо застрахователя. По отношение на прилагането на критерия за справедливост при определяне размерите на обезщетенията за тримата ищци съдът е отчел, че се касае за вреди вследствие на смъртта на съпруг и баща, който е бил в трудоспособна възраст, в добро здраве, стожер на цялото семейство, любим съпруг и авторитет, опора за всички. Прието е, че всички доказателства показват изключителна близост както със съпругата, така и с децата. Всички те са изживели огромен шок, още повече и от начина, по който наследодателят им е загинал. Три години и половина след смъртта на М. болката е все още много силна и близките му трудно се справят с мъката по него, с липсата му в семейството. Съдът е взел предвид и това как се е отразила смъртта на пострадалия на всеки един от близките му, на начина им на живот, социални контакти, на тяхното здраве, на атмосферата в семейството, като е посочил, че има драстично влошаване в това отношение, липса на сън, психични проблеми. Затова е приел, че се касае до случай, в който загубата и вредите надхвърлят обичайните в тези случаи мъка и тъга. Според съда съпругата е тази, която най-тежко е понесла смъртта на М., защото той е бил най-голямата й подкрепа и опора, поради което следва тя да получи по-голямо обезщетение в сравнение с децата си. С оглед на това обезщетението в размер на 180000 лева, определено от първоинстанционния съд, е възприето като справедливо и съобразено и с обективните критерии като конкретната икономическа обстановка в страната, инфлационните процеси, размерите на застрахователните покрития, които растат. Съдът е посочил, че от тази сума следва да бъде приспаднато изплатеното по застраховката обезщетение. Взел е предвид и новонастъпилите факти след постановяване на решението на районния съд, а именно че двамата ответници са превели с платежни нареждания от 06.12.2023 г. на всички ищци присъдените от районния съд суми, както следва: на Г. А. 100000 лева главница и 40730,84 лева лихва до 06.12.2023 г.; на Б. М. и Р. Б. по 70070 лева главница и 29762,04 лева лихва до 06.12.2023 г. С оглед на това от сумата 180000 лева съдът е приспаднал заплатените по застраховката 16307,20 лева и заплатените след постановяване на съдебното решение 100000 лева, като е присъдил остатък от 63692,80 лева, които да бъдат заплатени заедно със законната лихва, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане, предвид това, че е погасена и лихвата до 06.12.2023 г. включително. Обезщетението на вече порасналите деца на загиналия е определено в по-малък размер в сравнение с майка им, тъй като се касае за лица със собствени семейства, които нямат непосредствена нужда от грижи и гледане, а Б. работи в чужбина от дълги години. Това обаче не прави техните емоционални страдания по-малки. По отношение на Р. съдът е приел, че са налице данни, че тя психически много тежко е понесла загубата на баща си. По отношение на Б. е посочил, че отсъствието му от дома за дълъг период от време се противопоставя на това, че съпругата му и детето са живели в дома на баща му и последният ги е закрилял и обгрижвал, и на тази подкрепа не може да се разчита повече. Предвид изложеното съдът е приел, че на децата следва да се определи обезщетение от по 120000 лева за всеки, от което да се приспадне заплатената по застраховката сума от по 16307,20 лева, както и заплатеното от ответниците обезщетение от по 70070 лева за главницата. Останалата сума от 33622,80 лева съдът е присъдил заедно със законната лихва, считано от 23.07.2023 г. до окончателното изплащане, доколкото заплатената за лихвата сума е изчислена върху по-малък размер от определения от съда, като той покрива лихвите върху сумата от 120000 лева за периода 15.02.2020 г.-22.07.2022 г. Касационният съд приема, че не се обосновават поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. На първо място касаторът пита длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения. Въпросът е получил утвърдителен отговор в практиката на ВКС. В конкретния случай питането е свързано с оплакванията на касатора, че въззивният съд е оставил без уважение посочени във въззивната жалба доказателствени искания, които погрешно е приел за преклудирани. Това твърдение обаче е неточно. Действително исканията за снабдяване с документите от воденото по случая досъдебно производство и за назначаване на комплексна СМТЕ са били своевременно заявени от жалбоподателя – ответник по присъединеното гр.д. № 179/2023 г. на Районен съд Търговище, и съдът по гр.д. № 1677/2022 г. на Районен съд Търговище не се е произнесъл по тях. Въззивният съд, макар първоначално да не е отчел това обстоятелство, в първото по делото о.с.з. се е коригирал и се е произнесъл по направените искания, като е назначил медицинска експертиза, която да отговори на въпроса дали смъртта на пострадалия е щяла да бъде избегната, ако е носил съответните предпазни средства. Това е и релевантният въпрос с оглед поддържаното от жалбоподателя възражение за съпричиняване. Останалите доказателствени искания са отхвърлени като неотносими. Преценката за относимостта на доказателствения материал обаче е въпрос по правилността на решението и не може да се обсъжда в настоящата фаза на производството. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че за произнасянето по предявения иск от съществено значение е да се изясни основателно ли е възражението за съпричиняване, за което съдът е направил необходимото, за да събере доказателства. Липсва нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което и въпросът не обосновава допускане на решението до касационно обжалване. Вторият въпрос е императивна ли е разпоредбата на чл. 107у, ал. 3 КТ. Той следва да се разгледа заедно с третия въпрос – дали в случаите, в които между наемодателя на работници и наемателя има изрична договорна уговорка, че при настъпила трудова злополука цялата отговорност се носи само от единия работодател, е налице солидарна отговорност между двамата работодатели спрямо работника по чл. 107у, ал. 3 КТ, като договорната уговорка няма приложение спрямо работника, а има значение само за вътрешните отношения между наемодателя и наемателя на работници. Най-напред е необходимо да се изясни, че съгласно цитираната разпоредба за задълженията към работника или служителя, възникнали при, по повод или във връзка с изпълнението на възложената му работа, предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател отговарят солидарно. Този текст е ясен и тълкуването му не поражда съмнения. Целта е интересите на работника като по-уязвимата страна в правоотношението с работодателя да бъдат защитени от закона. В този смисъл цитираното правило не може да бъде дерогирано чрез уговорки между предприятието, което осигурява работа, и предприятието ползвател. Те имат свободата да уговарят отношенията помежду си, но в отношенията им с работника важи правилото на чл. 107у, ал. 3 КТ. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ. Касаторът поставя и въпрос относно приложимостта на разпоредбата на чл. 448 КЗ в хипотези, които не касаят застраховка „Живот“. Този въпрос няма отношение към предмета на спора и не е обсъждан по делото, поради което и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване. Последният въпрос е за задължението на съда, дори и да няма предявен обратен иск, да се произнесе по правоизключващи възражения на третото лице-помагач спрямо страната, която подпомага, предвид разпоредбата на чл. 233, ал. 2 ГПК, съгласно която третото лице-помагач е обвързано от мотивите на постановеното решение в отношенията си със страната, която го е привлякла. Приложението на тази разпоредба е изяснено с решение № 60167 по т.д. № 2490/2020 г. на ВКС, I т.о. В него е прието, че задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК обвързва по задължителен начин страните и съда, пред когото е висящо следващото по време дело - между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в което са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Третото лице-помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело, като единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на осн. чл. 223, ал. 2, изр. първо ГПК. Следователно се касае за установяването на трудовата злополука, а ответниците и третото лице-помагач следва да изчерпят своите възражения именно по този спорен въпрос. Дали в случая следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество, е предмет на различен спор, с какъвто съдът не е бил сезиран. Същественото е, че съдът е разгледал и се е произнесъл по относимите за делото възражения. Предвид изложеното касационно обжалване не следва да се допуска и по последния въпрос. Касаторът твърди и че решението страда от очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидна неправилност на съдебния акт, във формата на очевидна необоснованост, е налице, когато се констатира логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на решението и направения въз основа на тях фактически извод, което следва да се установи единствено от съдържанието на самия акт. В случая този порок не се констатира. При този изход на спора на адв. Акалиев, осъществил безплатна защита по делото, се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,