Определение № 736 от 12.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 405/2026 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. С. срещу решение № 254/15.10.2025 г. по в. гр. д. № 342/2025 г. на Окръжен съд Сливен, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД иск за установяване нищожността на договор за потребителски кредит № [ЕГН]/13.09.2022 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: В изпълнение на задължението си да провери дали е допустим инстанционен контрол на атакуваното въззивно решение настоящият състав на съда има предвид императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с която са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. В настоящия случай се касае до искове на потребител, като според правилото на чл. 113 ГПК образуваното по тях дело се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес. Ищецът е сезирал съда с иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който е предоставен кредит от 2 500 лв., с цена на този иск съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК от 2 500 лв. /размерът на уговорения кредит, съотв. стойността на договора/. Цената на иска се явява под минималния праг за достъп до касация за граждански дела – 5 000 лв., поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение