Определение № 442 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6044/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба вх. No 18314/25.06.2014 год. и молба- допълнение от 04.08.2014 година на Н. М. Н. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. В. Г. – АК П. с искане да се отмени Определение Nо 1726 от 13.06.2014 год. по Ч.гр.д. Nо 1448/2014 година на ОС-Пловдив, В ЧАСТТА, с която е потвърдено Определение No 3807 от 28.03.2014 год. по гр.д. 4514/2014 година за прекратяване на производството по заявения иск за отмяна на НАNo 93/19.04.2004 год. в частта на отразените права в съсобствеността на В. С.. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила касаещи анализ на доказателствата и правата на съделителите с оглед на извършените разпоредителни сделки с идеални части от имота. С изложения към частната касационна жалба искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с довод, че по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от един от съсобствениците по отношения на друг съсобственик за установяване размера на квотите, притежавани в съсобствеността, когато е налице титул за собственост, който ги обективира и спор относно този размер, е необходимо произнасяне от ВКС тъй като решаващите мотиви, относно съществуването или несъществуването на спорното право, са съществени за изхода на спора. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Съдебното исково производство е образувано по иск по чл. 124 ал.1 ГПК на Н. М. Н. срещу В. П. С., с който иск ищецът е поискал да се признае по отношение на ответницата, че притежаваните от нея идеални части в съсобствеността на общия помежду им недвижим имот в [населено място] същата не притежава посочените в НА 93/2004 год. за дарение на идеални части, а такива в значително по-малък обем, поради което и на основание чл. 537 ал.2 ГПК е поискана отмяна на цитирания нотариален акт за признатите в по-голям обем права, С определение постановено по чл. 130 ГПК, районният съдия е прекратил производството по така заявения иск и е върнал исковата молба с мотив, че липсва правен интерес да бъдат отречени правата на ответника В. С. след като, като съсобственик ищецът не сочи това да са негови права, чиято защита търси в който смисъл са и разясненията на ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС. С обжалваното определение, окръжният съд е отменил определението на първата инстанция досежно спора за собственост и е върнал делото на първата инстанция приемайки, че с оглед поведението на ответника за разпореждане с идеалните части от съсобствения имот е налице правен интерес, но е потвърдил определението на първата инстанция, в частта, с която е прекратено производството по искането по чл. 537 ал.2 ГП за отмяна на НА No 93/2004 год. Искането за допускане на касационно обжалване не може да бъде уважено, не само защото изведеният правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК не е относим към „искането“ на ищеца за отмяна на нотариален акт за дарение / НАNo 93/2004 год. / по реда и на основание чл. 537 ал.2 ГПК, а защото допустимостта на такъв „иск по чл. 537 ал.2 ГПК“ е обусловена от предпоставките на закона, разяснени със задължителна съдебна практика по ТР 3/2012 год. на ОСГК на ВКС. С посоченото тълкувателно решение се приема, че в приложното поле на чл. 537 ал.2 ГПК са само констативните нотариални актове. Искане за отмяна на конститутивен нотариален акт, удостоверяващ сделка за прехвърляне, изменение или прекратяване на вещно право върху недвижим имот е недопустимо да бъде разгледано наред с иска за право на собственост, когато правата на материално-легитимираните по спора лица, за обективирани в конститутивен нотариален акт, какъвто е и оспорения от ищеца НА 93/2004 година за дарение на недвижим имот в полза на В. С.. По изложените съображения, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия