Определение № 50485 от 07.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1883/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. М. срещу решение № 75 от 19. 05. 2022 г. по в. т. д. № 49/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 102 от 28. 07. 2021 г. по т. д. № 110/2019 г. на Великотърновски окръжен съд предявеният от касаторката срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 3. 01. 2019 г., е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалбоподателка сочи, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е нарушил прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. Поддържа, че въззивният акт не е мотивиран, включително по отношение на приетото за неоснователно възражение, че въззивната жалба на ответника е просрочена. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК. Касационната жалбоподателка поддържа, че решението е недопустимо като постановено по просрочена въззивна жалба и очевидно неправилно. Поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните значими за изхода на делото въпроси: „1. Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател?; 2. Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се вземе предвид и времето, което е минало от настъпване на увреждането до присъждане/получаване на обезщетението с оглед промяната на социално-икономическата среда в страната?; 3. Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се взема предвид и да се съобразява размера на лимита на отговорността, посочен в чл. 492 КЗ и как този лимит влияе при определяне на конкретното обезщетение при всеки отделен случай и в частност при определяне обезщетението за претърпени неимуществени вреди от М. М. М.?“ Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по формулираните въпроси в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и практика на ВКС – решение по т. д. № 43/2010 г., ІІ т. о., решение по гр. д. № 1746/2014 г., ІІІ г. о., решение по гр. д. № 414/2010 г., ІІІ г. о., решение по т. д. № 2974/2013 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 3594/2013 г., І т. о., решение по т. д. № 1203/2013 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 990/2017 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 1423/2017 г., ІІ т. о. и др. Ответникът по касационната жалба „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед частичното влизане в сила на осъдителното първоинстанционно решение със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите спорното материално право юридически факти. Съставът на апелативния съд е счел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с увреждания, причинени при ПТП на 3. 01. 2019 г., възлиза на 40 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Като съобрази доводите на касационната жалбоподателка, че въззивната жалба е била подадена извън срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и извърши служебна проверка за наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не е вероятно недопустимо. Правото на въззивно обжалване на първоинстанционния акт е упражнено от ответното застрахователно дружество в преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Видно от съобщението до ответника първоинстанционното решение му е връчено на 18. 08. 2021 г., съответно срокът за въззивно обжалване е изтичал на 1. 09. 2021 г. /чл. 60, ал. 4 ГПК/. Въззивната жалба срещу решението е изпратена от ответника по пощата на 1. 09. 2021 г., което се установява от поставеното клеймо на пощенския плик, в който е била поставена жалбата. С оглед тези факти и съобразно нормата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК двуседмичният срок за въззивно обжалване не е пропуснат от ответника. Поставените правни въпроси са по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, между които са посочените от касаторката, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в практиката общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност/ решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о./. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Застъпеното разбиране е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – момента на настъпване на увреждането / решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т.о. и др./. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищцата иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е обсъдил и оценил поотделно и в тяхната съвкупност. За да се произнесе по размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди, въззивният съд е отчел характера и тежестта на увреждането й – счупване на бедрената кост в средната 1/ 3 с наличие на допълнителен фрагмент, последващото оперативно лечение с поставяне на универсален заключващ пирон, затрудненията в движението на десния крак на ищцата за срок от около една година, продължителността и интензитета на търпените от нея болки и страдания, продължителността на лечението и възстановяването й, младата й възраст, невъзможността да се обслужва сама, отлагането на редовната й сесия като студент поради лечението, негативните й психични изживявания по повод травмата и социално-икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на увреждането, съответно на основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие. Що се отнася до преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, то тя е свързана с обосноваността на съдебния акт, съответно има отношение към правилността на обжалваното решение и не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационната жалбоподателка поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Тези пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушение на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Твърденията на касационната жалбоподателка, с които се аргументира съществуването на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, за неправилни констатации в решението, които не се отнасят до конкретния случай, не са конкретизирани. Освен това тези доводи, както и оплакването за липса на мотиви за намаляване на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди насочват към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с които очевидната неправилност като основание за достъп до касация не е тъждествена. По изложените съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този резултат по делото на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение