Определение № 43 от 04.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2702/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, подадена чрез адв. Д. М., против въззивно решение № 3236/27.05.2020 г., постановено по гр. д. № 14123/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение от 10.07.2018 г. по гр. д. № 56569/2016 г. на Софийски районен съд, "Юробанк България" АД е осъдено да заплати на Х. В. М. на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД следните суми, заплатени без основание по договор за потребителски кредит № HL 37957/19.08.2008 г.: 11 440.75 евро /с левова равностойност 22 376.16 лв./ - главница, надплатена през периода 05.11.2011 г. - 06.10.2016 г. поради валутна разлика между швейцарски франк и евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.10.2016 г., до окончателното й изплащане; и 10 евро /с левова равностойност 19.56 лв./ - надплатена такса за управление на кредита за периода от 05.11.2011 г. до завеждане на исковата молба, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 25.42 евро - мораторна лихва върху главницата от 11 440.75 евро, дължима за периода 29.09.2016 г. - 06.10.2016 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Сочи, че в решението съдът се е произнесъл в противоречие с приетото с Директива 93/13/ЕИО и с приетото в определение на СЕС по дело С-119/17 и решение на СЕС дело С-186/16, без да постави конкретен въпрос. Позовава се бланкетно и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 25 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита?” и 2. „Решението на кредитополучателя да използва допълнителната услуга на обслужващата го банка за покупка на чуждестранна валута, в случая швейцарски франк представлява ли негово договорно задължение или това е операция извън договора за кредит, която кредитополучателят предприема доброволно?”, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба – Х. В. М., подаден чрез адв. В. В., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че на 19.08.2008 г. е сключен договор за потребителски кредит № HL 37957/19.08.2008 г., по силата на който ответникът „Юробанк България“ АД /с предходно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/ предоставил на Х. В. М. кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 50 000 евро по курс "купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита /чл. 1 от договора/. Разрешеният от банката кредит бил усвоен на 05.09.2008 г. по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл. 2, ал. 1/, чрез превалутиране на сумата служебно от банката в евро по търговския курс "купува" на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като същата била преведена по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро /чл. 2, ал. 3/. Въззивният съд е приел, че посочените от ищеца като неравноправни клаузи - чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл.13, ал.1 и чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит са такива по типов договор, сходен на договор, сключен при общи условия. Изготвени са от страна на кредитодателя предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Посочил е, че клаузата на чл. 1, ал. 1, съдържаща уговорка на страните относно предмета на договора, е изразена по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, поради което и доколкото касае основния предмет на договора, не е неравноправна. С клаузата на чл. 24, ал. 1 от договора кредитополучателят се е съгласил да поеме за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като в ал. 2 декларира, че е запознат и разбира икономическия смисъл на последиците на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22-24 от договора, както и че е съгласен с настъпването им. Изложил е, че оспорените клаузи следва да се тълкуват ведно с останалите клаузи в договора, както и с оглед всички обстоятелства, свързани с неговото сключване. Приел е, че в случая кредитът е предоставен от ответната банка в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 50 000 евро; усвоен е по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, т.е. последният не е имал достъп до тази сметка; усвоеният кредит в швейцарски франкове по блокираната сметка е служебно превалутиран от банката в евро преди усвояването му, като реалното усвояване на кредита от потребителя е в евро и липсва реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове. При това положение клаузата на чл. 24, ал. 1 от договора не е ясна и разбираема за потребителя, при липса на предоставена му към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялостна относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения при значително обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Съдът се е мотивирал, че по смисъла на даденото от СЕС тълкуване не може да се приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в евро, в посока повишаването му. На потребителя като по - слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за потребителски кредит със срок на издължаване 300 месеца /25 години/ какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. Приел е, че ответната банка е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие в хода на изпълнение на договора клаузата на чл. 24 от договора е довела до значителна неравнопоставеност между страните в ущърб на потребителя, тъй като ако банката е постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква, че същият е относително осведомен и обичайно наблюдателен, би се съгласил с поемането на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасянето на вредите от него дори и при индивидуално договаряне. В заключение е приел, че клаузата на чл. 24 е неравноправна, тъй като не е индивидуално договорена в договора за кредит в чуждестранна валута, последиците от нея са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, същата не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора, сключена е в нарушение на принципа за добросъвестност и създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. По същите съображения въззвиният съд e приел, че е неравноправна и клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, даваща право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в лева или в евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от банката освен във валутата на кредита, и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева/евро. Изложил е, че тази клауза е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 24, ал. 1 от договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, приета за неравноправна. Клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит предвижда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 2.1 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 5 %. В ал. 2 е предвидено, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита. С тази клауза е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като същият е ясно посочен и се равнява на 7.1 %. Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение на длъжника и доколкото касае основния предмет на договора - възнаградителната лихва по договора за кредит, и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, не може да бъде преценена като неравноправна. Клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за потребителски кредит, доколкото не е насочена да регламентира право на банката да променя договорената възнаградителна лихва, също не може да бъде определена като неравноправна на това основание. В чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че действащият базисен лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Съгласно чл. 6, ал. 3, в случай, че по време на действие на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Промяната на стойността на банковия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, поради което по отношение на тези клаузи посочените изключения са неприложими. По същите съображения е неравноправна и клаузата на чл. 13, ал. 1 от договора за кредит, предвиждаща право на банката да променя дължимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 22, като измененията в приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. Тази клауза също дава право на банката да променя приложимите към договора лихви изцяло по своя преценка, без да е посочена методика за промяната им, поради което по изложените съображения се явява също неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Предвид изложеното, въззивният съд е приел,че при начална липса на основание по чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД са заплатените от кредитополучателя през периода 05.11.2011 г.- 06.10.2016 г. суми по курса на швейцарския франк към еврото, надвишаващ курса, определен в договора при усвояването на сумата, които суми, съгласно приетото по делото като неоспорено от страните допълнително експертно заключение, възприето като обективно дадено, са в размер на общо 11 440.75 евро /9 180.86 + 2 259.89 евро - по допълнителното експертно заключение, вкл. дадените в о.с.з. обяснения от експерта/. Доколкото в горепосочената сума е включена претендираната от ищеца на самостоятелно основание сума от 2 154.93 евро /с левова равностойност 4 214.68 лева/ - главница, съставляваща разлика между предварително договорените и заплатените през периода 05.11.2011 г. - 06.10.2016 г. анюитетни вноски по договора, такава сума, отделно от посочената по-горе не следва да бъде присъдена на ищеца. Това е така, тъй като не е проведено доказване по делото, при принадлежаща на ищеца доказателствена тежест /чл.154, ал.1 ГПК/, че сумата 2 154.93 евро е надплатена въз основа на едностранно изменение от страна на банката - ответник на лихвения процент по кредита или въз основа на неправилното изчисляване на лихвата от ответната банка, и че не е включена в посочената по-горе главница от 11 440.75 евро, която според въззивния съд следва да бъде присъдена по правилата на неоснователното обогатяване на ищеца. Такива констатации в цитираните експертни заключения не се съдържат, поради което и липсва основание за приемането на извод за присъждане на посочената сума на посочените от ищеца евентуални основания, различни от основанието за присъждане на главницата от 11 440.75 евро. Посочено е, че при тези съображения не могат да бъдат уважени както главният иск за присъждането на главница от 2 154.93 евро, така и предявеният при условията на евентуалност иск за същата сума. Покана е отправена от ищеца до ответника на 29.09.2016 г., непосредствено преди подаване на исковата молба на 07.10.2016 г. и обезщетение за забава следва да бъде присъдено на ищеца за периода 29.09.2016 г. - 06.10.2016 г., определено с помощта на компютърен лихвен калкулатор върху главницата от 11 440.75 евро - с левова равностойност 22 376.16 лв., възлизаща на 49.72 лв. или 25.42 евро. В останалата част до пълния предявен размер от 845.35 евро искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД е неоснователен. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение твърдението на касатора, че обжалваното решение е постановено в противоречие с актове на съда на Европейския съюз и в частност с решение на СЕС по дело С-186/2016 г. и с определение на СЕС по дело С-119/17. Липсата на формулиран правен въпрос по твърдяната от касатора предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглежда посоченото допълнително основание за това. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че изводите на въззивния съд не са в противоречие с постановките в решение на СЕС по дело С-186/2016 г. и определение на СЕС по дело С - 119/17. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените от касатора въпроси. Въпросите не са обусловили решаващата воля на съда, поради което не отговарят на общото основание за допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси относно възможността банката като професионалист да прогнозира за 25 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита и относно решението на кредитополучателя да използва допълнителната услуга на обслужващата го банка за покупка на чуждестранна валута и дали представлява негово договорно задължение или това е операция извън договора за кредит, която кредитополучателят предприема доброволно са изцяло неотносими. Въззивният съд не се е произнасял в обжалваното решение в сочения от касатора смисъл. Констатациите на решаващият състав на Софийски градски съд са, че на потребителя като по - слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е предоставена цялата относима информация при сключването на договор за потребителски кредит със срок на издължаване 300 месеца /25 години/, какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. Банката е прехвърлила изцяло валутния риск върху потребителя, като в случая последиците от курсовите разлики не са били разяснени на потребителя. Кредитополучателят не е могъл да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора. Ето защо, поставените въпроси са изцяло хипотетично и теоритично зададени и не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че по въпросите не е налице и бланкетно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставените” въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени претендираните и доказани от ответника по касация разноски в размер на сумата 800 евро- адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.