Определение № 113 от 16.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1001/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма] срещу определение №261/03.11.2011 г. по т.д. 923/2011 на ВКС, 1-во т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение №5 /20.12.2010 г. по в.гр.д. №739/2010 на ОС-Перник. Ответникът по частната К. А. С. не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена и при действието на чл.280 ал.2 от ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева. В частната жалба се поддържа, че доколкото обжалваното с касационната жалба съдебно решение е за обезсилване и прекратяване на производството въобще като недопустимо, то това решение подлежи на обжалване независимо от цената на иска, с оглед което и обжалваното определение на състава на 1 во т.о. на ТК е неправилно. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК не споделя така изразеното становище в частната жалба по следните съображения: Частната касационна жалба, по която е постановено обжалваното определение е постъпила в съда на 19.07.2011 при действието на чл.274 ал.4 от ГПК/ред от ДВ бр.100/ 21.12.2010 г.в сила от тази дата/, която нова разпоредба изрично разпростира режима на допустимост до касационно обжалване обусловен от цената на иска/чл.280 ал.2 от ГПК/ и решенията постановени по реда на чл.270 ал.3 от ГПК, с които се обезсилва първоинстанционния акт и се прекратява производството. Ето защо и при цена на двата обективносъединени иска, съответно от 264,62 лева и 141 лева и при действието на чл.280 ал.2 от ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева и по граждански под 5 000 лева обжалваното определение, с което се оставя без разглеждане касационната жалба, се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение