Определение № 2812 от 29.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 424/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД срещу решение № 253 от 06.07.2023 г. по гр.д. № 64/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, в частта, с която е потвърдено решение № 495 от 04.11.2022 г. по гр.д. № 866/2022 г. по описа на РС - Дупница, в частта, с която е признато за установено по предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД дължи на „Напоителни системи“ ЕАД сумата 23 569,88 лв. - незаплатена главница по издадени от ищеца фактури: фактура № [ЕГН]/31.05.2020г. за сумата от 4 775,15 лв., фактура № [ЕГН]/30.06.2020г. за сумата от 3 269,28 лв., фактура № [ЕГН]/31.07.2020г. за сумата от 3 512,82 лв., фактура № [ЕГН]/31.08.2020г. за сумата от 4 449,78 лв., фактура № [ЕГН]/30.09.2020г. за сумата от 4 137,05 лв., фактура № [ЕГН]/30.11.2020г. за сумата от 3 425,80 лв. - за доставена от ищеца на ответника условно чиста вода за обект Водовземно съоръжение за [населено място] брег в периода от м. май 2020 г. до м. ноември 2020 г., предявен частичен иск като част от цялото дължимо вземане в размер на 131 378, 77 лв., ведно със законната лихва за забава за същата част, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 07.03.2022 г., до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 459/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, и са присъдени разноски по делото. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд е допуснал груби нарушения при оценка на събраните по делото доказателства и че не е отговорил на доводите на страните. Сочи, че съдът е основал решението си единствено въз основа на ангажирани от ищеца „Напоителни системи“ ЕАД писмени доказателства, които са изходящи от страната, удостоверяват изгодни за нея факти и не се ползват с доказателствена сила за отразените в тях количества доставена вода. Изтъква, че съдът не е отчел и съдържащите се в същите документи – фактури и протоколи, множество неточности и неясноти, включително за кой обект се отнасят последните. По тези доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Претендира присъждане на разноски. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос, който сочи като значим за предмета на делото: „При разглеждане на иск с правно основание чл. 422 ГПК подлежи ли на изследване дали е основателно при оспорването истинността на процесните актове и протоколи по отношение на записаните в тях водни обеми, без да е отбелязано за кой район се касае водоподаването, и по отношение на записаните в тях отчети по водомер, без да е отбелязан номера на съответния водомер, първоинстанционният съд да укаже на страната, която ги представя, право да заяви дали ще се ползва от оспорените документи или не, вследствие на което да бъде извършена проверка относно истинността на оспорените документи?“ С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Напоителни системи“ ЕАД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че страните не спорят, а и от приложените договор № 81/11.11.2019 г. и анекс към него № 73/17.12.2020 г. се установява, че ищецът „Напоителни системи” ЕАД се е задължил да достави срещу възнаграждение чрез своето съоръжение яз. „Дяково“ - Дюкер № 1 и Дюкер № 2, на „Водоснабдяване и канализация - Дупница” ЕООД, в качеството му на водоползвател, условно чиста вода за следния обект на водоползвателя: Водовземно съоръжение за [населено място] брег и Водовземно съоръжение за [населено място], с което е обосновал извода си, че между страните е възникнало търговско правоотношение, произтичащо от търговска продажба на условно чиста вода. Посочил е, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора измерването на доставената условно чиста вода се осъществява чрез водомерни съоръжения, собственост на водоползвателя, който е длъжен да изгради на предварително съгласувани с доставчика места водомерни шахти за монтиране на водомерни съоръжения, като съгласно чл. 4, ал. 3 от договора задължение на водоползвателя е да следи за изправността на уредите, които следва да отговарят на всички нормативни технически и метрологични характеристики, предвидени в законодателството. Счел е, че съгласно чл. 5 от договора отчитането на доставените количества условно чиста вода се извършва всеки месец чрез засичане на данните по монтираните от водоползвателя водомери, за което се подписва двустранен протокол. Изтъкнал е, че по делото са представени съставените в изпълнение на договора актове с № № 5, 6, 7, 8, 9 и 11, както и отчетни протоколи за месеците 05, 06, 07, 08, 09 и 11 от 2020 г., с които е отчитано подаденото количество вода за отчетните периоди, които са подписани от представители и на двете дружества. Подчертал е, че подписите, поставени под последните документи не са оспорени, а с отговора на исковата молба са оспорени само подадените водни обеми. Въззивният съд е обсъдил и събраните гласни доказателства при разпита на св. Н. В. П. и приел, че от същите се установява, че като служител на „Напоителни системи“ ЕАД му се е случвало да отчита показанията на водомера без присъствието на представител на „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД, но че винаги е търсил такъв; че според свидетеля водомерното съоръжение е собственост на ответника „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД и че не му е известно да са били оспорвани двустранните протоколи и дневници, създадени в хода на отчитане на водата. Съдът е кредитирал и показанията на св. А. Б. - служител на „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД, че е подписвал всички протоколи за [населено място] брег, съответно приложени по делото, и счел, че при липсата на възражения следва да се приеме, че количества вода са в обема, посочен в същите. Позовал се е и на показанията на св. Б. Б., според които монтираните водомери са собственост на „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД, като пломби на водомерите на „Б. дирекция“ задължително има, а ако са констатирани нарушения би следвало да има предписания за това, макар че не са осигурени правите участъци на двете страни от водомера. Кредитирал е заключението на събраната съдебно-техническата експертиза и счел, че по делото се установява конкретното водоизмерително съоръжение за процесния период, което съвпада с отразеното в представените от ищеца писмени доказателства. При така установената по делото фактическа обстановка и по поддържаните с въззивната жалба оплаквания е приел, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява обема на потребеното количество вода за процесния период по сключения между страните договор. Изтъкнал е, че съгласно договора монтирането и изправността на водомерните съоръжения е задължение на „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД, а отчитането на доставените количества вода се извършва от монтираните от същото дружество водомери, поради което ако е налице неточно отчитане на подадената вода, както твърди ответникът, то това се дължи на неизпълнение на задължения по договора от негова страна и е недопустимо да основава възраженията си на своето недобросъвестно поведение. По тези доводи е счел за неоснователни възраженията, свързани с отчитането на подадената от „Напоителни системи” ЕАД на „Водоснабдяване и канализация - Дупница” ЕООД условно чиста вода. Добавил е, че в подписаното между страните споразумение № 74/2020 г. са били отразени фактури, сред които фигурират и процесните, като сумите за плащане, посочени във фактурите и в споразумението не се разминават. Подчертал е, че в приложените по делото фактури за процесните месеци коректно са отразени количествата вода, съобразно установеното в двустранно подписаните актове, по отношение на които по изложените съображения досежно установената фактическа обстановка е намерил, че оспорването, че не носят достоверна информация относно продадените количества вода за процесния период, не е доказано. Счел е за неоснователно възражението на въззивника „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е открил производство по чл. 193 ГПК предвид оспорването истинността на процесните актове и протоколи от ответника. Посочил е, че тези документи са частни свидетелстващи, като верността на обективираните в тях обстоятелства се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства – по аргумент от чл. 175 ГПК, тъй като те не притежават материална доказателствена сила, обвързваща съда, като официалния удостоверителен документ, аргументирано с чл. 179, ал. 1 ГПК. Подчертал е, че оспорването верността на изходящи от страната частни свидетелстващи документи, обективиращи неизгодни за автора си обстоятелства, може да се доказва с всички допустими доказателствени средства. Добавил е, че чрез свидетелските показания се потвърждава авторството на положените подписи върху частните документи. Обобщил е, че при обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност намира предявеният иск за претендираната главница от 23 569,88 лева за доказан, а ответникът „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД, чиято е доказателствената тежест, не е установил, че е платил дължимите суми за доставените количества вода за процесния период, по които мотиви е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е уважен за тази сума, като правилно. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Поставеният от касатора процесуален въпрос изисква преценка на събрани по делото конкретни доказателства, която дейност касационната инстанция не може да осъществи на етапа на селектиране на касационните жалби. Дори да бъде прецизиран във връзка със съдържащите се в изложението оплаквания на касатора в смисъла: какви са дължимите от съда действия при заявено оспорване съдържанието на представени по делото частни свидетелстващи документи – двустранни протоколи, подписани от страните във връзка с отчитане изпълнението на договора, то по отношение на въпроса не са налице сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Налице е утвърдена и служебно известна на настоящия състав на ВКС практика, намерила отражение в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ГК, ІV ГО на ВКС, с което на процесуалния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване - за обвързващата сила на частните документи и тяхното оспорване в гражданския процес, е отговорено, че всички частни документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК имат и достоверна дата за трети лица. Оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК на частен документ е налице, когато се цели отпадане на обвързващата му доказателствена сила. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК - чл. 153, 154 и 155, а не по тези за производството по чл. 193 ГПК. В този смисъл е и даденото разрешение с постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 76 от 10.08.2015 г. по т. д. № 729/2014 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, решение № 216 от 02.08.2016 г. по т. д. № 2411/2014 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г., ТК, І ТО на ВКС, и решение № 261 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 2354/2013 г., ГК, І ГО на ВКС, съобразно които частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК, а документът следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Въззивното решение е постановено в съответствие с горецитираната постоянна практика на ВКС, което изключва допускането му до касация по сочената първа допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът е приел, че по заявеното от ответника оспорване съдържанието на частните документи – актове и протоколи за отчет, не следва да бъде откривана процедура по чл. 193 ГПК, доколкото същите не се ползват с обвързваща съда удостоверителна сила за отразените в съдържанието им обстоятелства, а документите следва да бъдат ценени с оглед на всички събрани по делото доказателства. Наличието на утвърдена и непротиворечива съдебна практика изключва допускането на въззивното решение до касация и по сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация „Напоителни системи“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 ГПК за представляването му от юрисконсулт в размер на сумата 300 лв., които ще бъдат присъдени с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение