Определение № 2827 от 13.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1181/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Еко егс“ ООД, [населено място], чрез управителя А. Р.А., срещу решение № 318/17.12.2025г. по възз.т.д.№ 401/2025г. на Апелативен съд - Варна. С него е потвърдено решение № 266/23.06.2025г. по т.д.№ 580/2024г. на Окръжен съд - Варна, с което се отменят решенията на извънредното Общо събрание на съдружниците на „Еко егс“ ООД, взети на 20.10.2024г., в кантората на нотариус Я. Н., рег. № 011 на НК, както следва: по т. 1 от дневния ред за изключването на Л. Ст.Я. като съдружник в „Еко егс“ ООД, заради системно и виновно неизпълнение на задълженията, поети от нея като съдружник и нарушения на Търговския закон и дружествения договор; по т. 2 от дневния ред за едновременно намаляване на капитала на дружеството с 50%, колкото е делът на изключения съдружник Л. Ст.Я., и увеличаването му чрез поемане на нейния дял от другия съдружник А. Р.А.; по т. 3 от дневния ред за освобождаването на Л. Ст.Я. като управител на дружеството, без освобождаването и М от отговорност; по т. 4 от дневния ред за преобразуване на „Еко егс“ ООД в еднолично търговско дружество и приемане на нов учредителен акт, в съответствие с взетите решения за направени промени.

В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. По подробно изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното решение.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Неспазването на минималния 7-дневен срок по чл.139, ал.1 ТЗ води ли винаги, само по себе си, до отменяемост на решенията на ОС по чл.74 ТЗ, когато съдружникът е реално уведомен чрез изрично упълномощен представител и е упражнявал права по дневния ред(вкл.чрез писмено становище)?

2. При иск по чл.74 ТЗ, основан на нарушение при свикване на ОС( чл.139, ал.1 ТЗ), длъжен ли е съдът да изследва дали нарушението е довело до реално ограничаване на членствените права на съдружника( невъзможност за участие/подготовка), когато е доказано, че поканата и предупреждението са получени от надлежно упълномощени адвокати и съдружникът е представил становище по дневния ред?

3. Може ли упражняването на иска по чл.74 ТЗ да се квалифицира като злоупотреба с право, когато съдружникът е реално уведомен чрез упълномощен представител, изразил е позиция по дневния ред, но се позовава единствено на краткостта на срока по чл.139, ал.1 ТЗ с цел обезсилване на решенията за изключването му?

4. Когато са наведени и доказателствено развити твърдения за материалноправно основание за изключване по чл.126, ал.3 ТЗ, а съдът отмени решенията само поради нарушения на чл.139, ал.1 ТЗ, длъжен ли е въззивният съд да обсъди и материалноправните основания, ако е необходимо за правилното разрешаване на спора и за избягване на противоречиви последици и нови процеси между същите страни?

5. Как се изчислява минималният 7-дневен срок по чл.139, ал.1 ТЗ- включва ли се денят на получаване на поканата и денят на ОС - и какви са последиците при частично спазване( напр.5 дни) при наличие на реално уведомяване?

6. Когато въззивният съд основава изхода на спора изцяло на неспазване на срока по чл.139, ал.1 ТЗ, но в мотивите си сочи противоречиви/несъответстващи дати за свикване и връчване(които са решаващи за преценката на срока), представлява ли това нарушение на изискването за ясни, пълни и непротиворечиви мотиви по чл.236, ал.2 ГПК, водещо до неправилност и допускане на касационно обжалване?

7. Длъжен ли е въззивният съд, при релевирано възражение, че съдружникът е бил реално уведомен и е имал възможност да упражни членствените си права(чрез упълномощен представител и/или писмено становище), да обсъди изрично този довод и да изложи защо въпреки това приема, че нарушението на чл.139, ал.1 ТЗ, само по себе си, обуславя отмяна по чл.74 ТЗ?

8. Какъв е минималният стандарт за ефективност на предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ( вкл. откъм време и съдържание), за да се гарантира реална възможност на съдружника да организира защитата си по предстоящото изключване, и следва ли съдът да преценява конкретно дали връчването на поканата и предупреждението в кратък срок преди ОС е осуетило тази възможност, вместо да приема автоматична отменяемост само поради чл.139, ал.1 ТЗ?

С молба, вх.№ 2122/23.03.2026г., подадена в изпълнение на дадените указания с разпореждане № 260/05.03.2026г., касаторът е уточнил, че по всички поставени въпроси поддържа допълнителната селективна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

С писмен отговор насрещната страна, ищцата Л. Ст.Я., чрез адв.Л. Д. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за касационното производство.

Съставът на I ТО, в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано на 23.10.2025г. по искове по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на ОСС на ответното дружество, взети на извънредно заседание на 20.10.2024г., на въведените основания за процесуална и материална незаконосъобразност.

Пред въззивната инстанция е установено и безспорно, че на 15.10.2024г. ищцата е получила чрез един от надлежно упълномощените от нея адвокати предупреждение за изключване като съдружник по чл.126, ал.3 ТЗ, ведно с писмена покана с посочен дневен ред за свикване на извънредното общо събрание на съдружниците, което ще се състои на 20.10.2024г. от 9ч. в кантората на Нотариус Я. Н., рег. № 011 на НК.

Сезиран с въззивна жалба на ответника срещу първоинстанционното решение за уважаване на исковете, въззивният съд е обсъдил защитната теза, че, само по себе си, нарушението на чл.139, ал.1 ТЗ относно предвидения минимален срок преди датата на събранието за връчване на поканата не може да обоснове извод за незаконосъобразност на взетите на събранието. Изложил е, че тя се основава на неправилно разбиране за характера на нарушената норма на чл.139, ал.1 ТЗ, която е императивна, задължаваща съда да приеме за надлежно уведомяването на съдружника за свикване на общото събрание, когато поканата с дневния ред на събранието е връчена в рамките на предвидения 7-дневен срок преди датата на заседанието. Посочил е, че в дружествения договор съдружниците могат да предвидят и по-дълъг, но не и по-кратък, срок от така определения в закона, но в случая предвиденият в чл.22 от дружествения договор срок не е по-дълъг от срока по чл.139, ал.1 ТЗ. Ето защо е споделил извода на първата инстанция за процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения, поради нарушаване на процедурата за свикване на общото събрание, без да обсъжда поддържаните материалноправни основания за изключване на ищцата като съдружник.

При служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно и/или недопустимо.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т.1 - т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Поставените въпроси не могат да послужат като предпоставка за допускане на обжалване.

Първият въпрос е израз на поддържаната от ответника защитна теза, че, само по себе си, допуснатото нарушение относно предвидения минимален 7-дневен срок преди събранието за получаване на поканата не може да обоснове процесуална незаконосъобразност на взетите решения. Видно от мотивите, въззивният съд е обсъдил това възражение и е изложил мотиви. В този смисъл въпросът касае пряко правилността на решението, която е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по този въпрос отсъства и въведената допълнителна селективна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ е ясна и ненуждаеща се от тълкуване. Относно редовността на връчване на покана за общо събрание на съдружника, с оглед изискванията на чл. 139, ал. 1 ТЗ, е формирана практика на ВКС, намерила израз в решения, постановени по чл. 290 ГПК (решение № 104 от 10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 876/2010г., I т.о., решение № 126 от 8.07.2013г. на ВКС по т.д. № 943/2012г., II т.о., решение № 85 от 12.07.2019г. на ВКС по т.д. № 1966/2018г., II т.о., и др.), която не се нуждае от промяна и осъвременяване. Даденото казуално тълкуване е, че изискванията на чл. 139, ал. 1 ТЗ, свързани с покана за общо събрание, са точно и ясно формулирани, макар и да са схематични - писмена форма на поканата до всеки съдружник, съдържаща дневния ред, както и връчването и (получаване от съдружника) в рамките на не по-малко от 7 дни преди датата на събранието; В нормата изрично е посочено приоритетното приложение на дружествения договор по отношение на срока и формата - когато в дружествения договор не се съдържа клауза, уреждаща по различен начин свикване на общото събрание и уведомяване на съдружниците, е приложима общата разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ.

Останалите въпроси не са правни, а – фактологични, доколкото отговорите им са в зависимост от установените въз основа на доказателствата по делото конкретни факти и изискват проверка, каквато е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК. При отсъствието по тях на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не е необходимо обсъждане на въведената допълнителна селективна редпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Поради изложеното, въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.

С оглед на този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 1500 евро.

Мотивиран от това, съставът на I ТО: