Определение № 197 от 19.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 691/2020 г.

Производството е по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Образувано е по молба на „ЕЛГРУП” ООД, [населено място], чрез процесуален представител адв. Г. С. Г., за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 88 от 11.03.2020г. по в.т.д. № 1/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което в осъдителната си част молителят „ЕЛГРУП” ООД, [населено място], е осъден да заплати на Р. И. Н. сума в размер на 32 640 лв. /тридесет и две хиляди шестстотин и четиридесет лева/, представляваща паричната равностойност на дружествения му дял от капитала на „ЕЛГРУП” ООД, [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2017 г. Искането, основано на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, е обективирано в подадена от „ЕЛГРУП” ООД, [населено място], касационна жалба против решение № 88 от 11.03.2020г. по в.т.д. № 1/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК, съобрази следното: Видно е от заверено от страната потвърждение за плащане от „Елгруп“ ООД по сметка на ВКС са преведени 32 640 лв. като обезпечение по чл. 282, ал. 2 по решение 88/11.3.2020 г. От изготвената служебна справка от счетоводството на ВКС е, че по специалната набирателна сметка на ВКС в БНБ молителят в настоящото производство е депозирал обезпечение в размер на 32 640 лв. /тридесет и две хиляди шестстотин и четиридесет лева/, съответстващо на осъдителния диспозитив на атакуваното въззивно решение № 88 от 11.03.2020г. по в.т.д. № 1/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. С вх. на ПАС № 2681/29.04.2020 г. е подадена касационна жалба с правно основание чл. 281 ГПК, съдържаща искане за допускане на касационно обжалване и отмяна на атакуваното въззивно решение № 88 от 11.03.2020г. по в.т.д. № 1/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, както отхвърляне на исковете, включително осъдителния иск. Касационната жалба отговаря на изискванията за допустимост и редовност, като към нея са приложени: изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, пълномощно на адв. Г. С. Г. и след дадени указания документ за внесена по сметка на ВКС дължима държавна такса за производство по допускане на касационно обжалване в размер на 30 лева. Следователно искането по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК е допустимо. Налице е осъдително решение на въззивен съд, подлежащо на изпълнение. Внесено е обезпечение в размер на присъдената сума. Следователно са налице предпоставките на чл. 282, ал.2, т. 1 от ГПК, така както са очертани в нормата на чл. 282, ал.2, т. 1 от ГПК. Предвид горните констатации се налага изводът, че са налице условията на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 88 от 11.03.2020г. по в.т.д. № 1/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение