Определение № 1224 от 24.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 11.05.2010г. по гр.д.№ 944 / 2009г., с което В. ОС е определил режим на лични отношения на бащата В. Х. и малолетното му дете И.. Жалбоподателката В. В. Х. поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответникът В. И. Х. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 02.04.2008г. по гр.д.№932/2007г. на РС-Враца, е определил режим на лични отношения на бащата В. Х. и малолетното му дете И., родено на 23.03.2007г.- всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 8часа на първия ден до 18 часа на втория ден, един месец през лятото и всяка нова година, в присъствието на друг здрав близък. Съдът е установил, че бащата страда от идиопатична епилепсия/ потичаща с припадъци с почти едногодишна ремисия/, което заболяване според заключението на съдебно-медицинската експертиза не го прави опасен за здравето и възпитанието на детето, а от социалния доклад се установява, че има добри родителски качества. При тези данни и с оглед указанията, дадени му в отменително решение на ВКС, съдът е определил режим на лични отрошения на бащата с детето, като не е възприел тезата на майката, че поведението на бащата е опасно и агресивно. В изложение, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд в обжалваното решение е дал отговор на материалноправен въпрос от значение за изхода по делото относно обстоятелствата, които имат правно значение при определяне режим на лични отношения между родител и непълнолетно дете, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, като при анализ на всички доказателства е определил режим на лични отношения между бащата и детето в интерес на последното. Той не е отрекъл родителското качество на бащата и именно чрез определения режима на лични отношения същият ще продължи да участвува въз възпитанието на детето. Съдът е взел предвид практиката на ВКС, намерила израз в т.ІІ от П.. относно обстоятелства, които имат правно значение за определяне режима на лични отношения по чл. 106 СК/отм./, които са различни във всеки конкретен случай и са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от същите, както е прието и в разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество - пол, възраст, привързаност на децата, възпитателски качества на родителя, помощ от трети лица и др. Тъй като е даден отговор на поставения въпрос в съответствие с практиката на ВКС, то не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Разглеждането на поставения въпрос няма да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й, каквото е извършено с даденото разрешение на този въпрос и във задължителна практика, намерила израз в решение от 06.07.2010г. по гр.д.№4313/2008г. на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът