Определение № 1524 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. К., чрез адв. К. Т., срещу решение № 6 от 05.01.2024г., постановено по гр. д. № 602/2023г. на Окръжен съд- Перник, с което след отмяна на решение № 108 от 09. 06. 2023г. по гр. д. № 200 / 2022г. на Радомирския районен съд, е отхвърлен искът на К. С. К. за признаване за установено по отношение на ответниците А. Б. П., Б. П. К. и И. К. И., че К. С. К. е собственик на незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], с площ по нотариален акт от 940 кв. м, а по скица - от 957 кв. м., за който е отреден парцел [№] в кв. 6 по плана на [населено място] и е отменен на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 75, том VI, дело № 1976/1994 г.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Следва ли при последваща разпоредителна сделка със земя, включена в трудовокооперативно земеделско стопанство, държавно земеделско стопанство или друга, образувана въз основа на тях селскостопанска организация от трето лице, получило права чрез покупко - продажба върху нея по смисъла на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и извършена по - рано от признаване на правото на възстановяване на земята на друго лице, да се счита, че правото на собственост следва да се възстанови и от последващия приобретател, дори и той да е добросъвестен и сделката да е валидно извършена?

2. По отношение на приобретателя по гореописаната сделка ще тече ли придобивна давност за разлика от приобретателя по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ?

3. Настъпва ли транслативния ефект на разпоредителна сделка, извършена от приобретател по смисъла на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, ако той се е разпоредил с имота преди признаването на право на възстановяване?

4. Следва ли да се приложи по аналогия чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за последващи сделки от приобретателя по чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ?

5. Приложим ли е чл. 10, ал. 13 по отношение на сделките, направени преди влизането му в сила, доколкото не е предвидено обратно действие по силата на закон?

6. Имала ли е право ответницата, при производство по оспорване на нотариален акт да претендира, че е получила правото си на собственост на друго основание, което в случая е решението на поземлената комисия и компетентен ли е съдът да се произнесе по това възражение?

7. Компетентен ли е съдът без възражение от страна на ответникът да се произнесе по друго основание, от което ответника черпи правото си на собственост?

В срока за отговор ответницата А. Б. П., чрез адв. А., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.

От останалите ответници по касационната жалба не е постъпил отговор в установения от закона срок.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от нотариален акт за покупко - продажба № 136, н.д.№ 335/1964 г. на Радомирски районен съдия, се установява, че на 3. 10. 1964г. М. Н. Б. е закупил от ТКЗС „Радомирска република“ празно дворно място, съставляващо парцел [№], кв. 6 по плана на [населено място], с площ от 693 кв. м. На 29.05.1979г. М. Б. и К. Т. продали на ищцата К. К. същия недвижим имот.

Съдът е посочил, че с протокол от 08.06.1983 г. на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ /отм./ е взето решение към притежавания от К. К. парцел [№], кв. 6 по плана на [населено място] да се придадат 270 кв. м., без да е описано от кой имот се придава това място.

Въз основа на удостоверение № 136/12.11.2021 г., изд. от [община], е прието за установено, че УПИ [№] в кв. 6 по отменения план на [населено място] от 1969 г. е идентичен с част от УПИ [№] от кв. 6 и част от УПИ [№], кв. 6 по действащия регулационен план, одобрен със заповед № 367/28.12.2001г.

От представените по делото приходни квитанции, е видно, че ищцата К. К. в периода от 2016 г. до 2021 г. е заплащала по сметка на [община] такса смет и данък за същия недвижим имот за имот, находящ се в [населено място], на административен адрес [улица].

Въз основа на разрешение от 07.10.1980 г. от СД „Водоснабдяване и канализация“ - клон П., на ищцата К. К. е разрешено да построи водопроводна и канализационна инсталация в парцел [№]. Прието е също, че на ищцата е разрешено да построи и стопанска сграда със ЗП 39кв.м., за отглеждане на кокошки, овце и крава в същия недвижим имот.

Съдът е посочил, че по делото са представени АДС № 656/24.10.1977 г. и АДС № 667/24.10.1977 г. с които са актувани като държавни УПИ [№] и УПИ [№] в кв. 6 по плана на [населено място], които са различни от процесния имот.

С решение по протокол № 50/10.12.1993 г. на ПК - Р., е признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. Г. В. на земеделски земи, сред които и нива от 4,9 дка в землището на [населено място], местност „Б.“.

Със заповед № Р-08-00-0035/13.04.1994 г. на министъра на финансите, е наредено да се отпише от актовите книги и да се предаде на правоимащите част от недвижим имот с пл. № 221, съставляваща парцел II, кв. 6 (500 кв. м) и парцел [№], кв. 6 (560 кв. м) по регулационния план на [населено място], представляващи незастроени дворни места, одържавени с АДС № 656 и 667/24.10.1977 г.

Със заповед № 391/23.06.1994 г. на кмета на [община], на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е признато правото на собственост на Г. П. Г., А. П. И., Б. П. К. и Г. П. Г., като наследници на П. Г. В. върху парцел ХХ-251, кв. 6 по плана на [населено място], с площ от 940 кв. м., което е признато от ПК - Р. с решение № 50/1993 г., който парцел е бил част от нива в м. „Б., впоследствие урегулирана със заповед № 657/12.10.1973 г. на ОНС - П. и продадена от ТКЗС на трети лица, но незастроен до датата на издаване на заповедта.

С нотариален акт № 75, н.д. № 1976/1994 г., Г. П. Г., Г. П. Г., Б. П. К. и А. П. И., в качеството им на наследници на П. Г. В., са признати за собственици по наследство, делба и давностно владение на парцел II -221 и парцел [№] в кв. 6 по плана на [населено място], както и на УПИ [№] в кв. 6 по плана на [населено място].

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 191, н. д. № 371/2010 г. М. К. И., И. К. И., К. И. Й., Б. П. К., Г. П. Г. и Г. П. Г. са дарили на ответницата А. Б. П. УПИ X. - 2401 в кв. 6.

Съдът е посочил, че от приложените по делото скици се установява, че като собственици на УПИ [№] са записани А. Б. П. / на основание нотариалния акт за дарение от 2010г./ и К. С. К. /на основание нотариалния акт за покупко- продажба от 1979г./, предвид на което и е направен извод, че е налице идентичност между процесния УПИ X. - 2401 с парцел [№] по отменения план на [населено място] от 1969 г.

Прието е за установено също, че спорният имот е незастроен.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения иск, посочвайки, че в писмената защита на А. Б. П. процесуалният й представител се позовава на незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ и т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 10. 05. 2006г.на ВКС по т. гр. д. № 6/2005г. на ОСГК. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ е императивна материалноправна норма и съгласно т.1, изречение 1-во от ТР № 1 от 09. 12. 2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материално правна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, а отделно от това в писмената защита има наведени такива доводи.

Въззивният съд е посочил, че според чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху земите, които са били продадени или предоставени от ТКЗС, ДЗС или създадени въз основа на тях селскостопански организации на трети лица, като приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 10. 05. 2006г.на ВКС по т. гр. д. № 6/2005г. на ОСГК в понятието „предоставяне на трети лица“ по смисъла на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ като акт на разпореждане, непредставляващ пречка за реституция на незастроени земеделски земи в строителните граници на населените места, се включват всички сделки и административни актове с вещноправни последици. В случая с оглед обстоятелството, че праводателите на ищцата са придобили спорния имот от ТКЗС чрез покупка, а тя го е придобила от тях също чрез покупка и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ, и т.2 от ТР № 6 от 10. 05. 2006г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005г. на ОСГК, то нито една от тези две сделки няма вещно транслативен характер, поради което ищцата не е собственик на процесния недвижим имот, като имотът е подлежал на земеделска реституция на наследниците на П. Г. В.. Направен е извод, че само на това основание предявеният положителен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед мотивите на съда в обжалваното решение, е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора седми правен въпрос, който конкретизиран от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточни в следния смисъл: "Допустимо ли е съдът да се произнесе по доводи, въведени за първи път в писмени бележки, представени след приключване съдебното дирене пред въззивната инстанция?“. С обжалваното решение поставеният процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решение № 156 от 10.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2013 г., I г. о., поради което по този правен въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение