Определение № 513 от 06.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 867/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Сдружение „Български туристически съюз“, [населено място] срещу решение №671 от 27.10.2022г., постановено по в.т.д. №719/2022г. на Апелативен съд- София в частта, с която е отменено частично решение от 10.06.2022г., постановено по т.д. №1384/21г. по описа на Софийски градски съд и е уважен искът с правно основание чл.25, ал.6, вр. ал.4 ЗЮЛНЦ, предявен от Сдружение „Туристическо дружество „Рилски турист“, [населено място] срещу Сдружение „Български туристически съюз“, [населено място], като е отменено решението на общото събрание на ответното сдружение, проведено на 12.06.2021г., прието по т.1 от дневния ред „Вземане на окончателно решение за препотвърждаване, изключване и приемане на нови членове на Сдружение „Български туристически съюз“ в частта, с която ищецът Сдружение „Туристическо дружество „Рилски турист“ е изключен като член на Сдружение „Български туристически съюз“. В останалата част, с която първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете е потвърдено, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е недопустимо- разгледано е основание за отмяна, което не е било въведено от ищеца /приемане на решение, което не е било включено в предварително обявения дневен ред/, евентуално неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на основните изводи на съда, че не е била разгледана жалбата на ищеца срещу решението на УС за изключването му от ответното сдружение и че не е било посочено в дневния ред на поканата вземането на решение за потвърждаване изключването на „Туристическо дружество „Рилски турист“. Счита, че от доказателствата по делото се установява както включването в дневния ред /т.1/ на предложение за вземане на решения за препотвърждаване, изключване и приемане на нови членове на Сдружение „Български туристически съюз“, така и докладване на ОС на жалбата на ищеца срещу решението на УС за неговото изключване. Моли да бъде обезсилено, евентуално отменено решението на въззивния съд в обжалваната част и искът с правно основание чл.25, ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ да бъде отхвърлен. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът счита, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, евентуално очевидно неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че съдът се е произнесъл по значимите за изхода на спора правни въпроси: „1. Допустимо ли е произнасяне от въззивния съд по незаявени от жалбоподателя и в двете съдебни инстанции оплаквания относно законосъобразността на решение, взето от Общото събрание на сдружение? и 2. Какви действия трябва да бъдат предприети, за да се осигури правото на защита на член на сдружение при вземане на решение за изключването му?“. Намира, че по първия въпрос решението противоречи на практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д. №1/2002г., ОСГК на ВКС /т.8/ основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на втория въпрос не се сочи допълнителен критерий по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а се излагат доводи за очевидна неправилност на изводите на съда. Ответникът Сдружение „Туристическо дружество „Рилски турист“ оспорва касационната жалба по съображения, изложени в отговора на жалбата, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, като излага и доводи за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Сдружение „Туристическо дружество „Рилски турист“ предявява насрещна касационна жалба срещу решение №671 от 27.10.2022г., постановено по в.т.д. №719/2022г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение от 10.06.2022г., постановено по т.д. №1384/21г. по описа на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.25, ал.6, вр. ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна като незаконосъобразни и на останалите решения на общото събрание на ответното сдружение, проведено на 12.06.2021г., като сочи основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по насрещната касационна жалба Сдружение „Български туристически съюз“ не представя отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи искът с правно основание чл.25, ал.6, вр. ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението на общото събрание на ответното сдружение, проведено на 12.06.2021г., прието по т.1 от дневния ред „Вземане на окончателно решение за препотвърждаване, изключване и приемане на нови членове на Сдружение „Български туристически съюз“ в частта, с която ищецът Сдружение „Туристическо дружество „Рилски турист“ е изключен като член на Сдружение „Български туристически съюз“, въззивният съд приема за установено, че при вземане на решението е нарушена процедурата по чл.20, ал.3 от Устава. Излага аргументи, че по време на заседанието на Общото събрание не е извършено разглеждане на жалбата на ищеца срещу взетото на 04.03.2021г. решение на Управителния съвет за неговото изключване; същата не е докладвана чрез довеждане на съдържанието й до знанието на останалите делегати; на ищеца не е предоставена възможност за разяснения и излагане на становище, не е обезпечено упражняването на правото на делегатите за поставяне на въпроси и разискване преди гласуването. Решаващият съдебен състав намира, че решението на Управителния съвет за изключване на ищеца като съдружник е потвърдено формално, без реализиране на съществените елементи на защитата срещу наложеното наказание, поради което и искът за отмяна на това решение е основателен. Вън от изложеното, съдът констатира, че решението, прието по т.1 от дневния ред за потвърждаване на наложеното наказание на ищеца не е посочено надлежно и в дневния ред на поканата, предвид липсата на индивидуализиране на членовете, чието изключване следва да бъде потвърдено; на решенията на УС, които следва да бъдат потвърдени, респ. на постъпилите жалби, като по този начин е възпрепятствана подготовката на членовете на сдружението за участие в Общото събрание и е нарушено правото им на сведения. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение е валидно, като няма основание за проверка за вероятна недопустимост. Безспорно произнасянето на съда свръхпетитум е недопустимо, а постановеното съдебно решение по непредявен иск следва да бъде обезсилено. С ТР №1 от 06.12.2002г., т.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС /т.8/ е прието, че произнасянето по пороци на решението на ОС, които не са релевирани, е недопустимо.Това разрешение е дадено във връзка с иска по чл.74 ТЗ /за отмяна на решенията на ОС на ТД/, но е приложимо и по отношение на решенията на сдруженията с нестопанска цел и претенциите за тяхната отмяна по чл.25, ал.6, вр. ал.4 ЗЮЛНЦ. В настоящия случай не е налице произнасяне на съда по непредявен иск, респ. по порок на атакуваното решение на общото събрание, който не е релевиран, тъй като решаващият извод за незаконосъобразност на процесното решение по т.1 от дневния ред е поради допуснато нарушение на процедурата по чл.20, ал.3 от Устава. Вярно е, че съдът е изложил и допълнителен довод във връзка с отразения в поканата дневен ред, но не това е основанието за уважаване на иска. До недопустимост на решението би се стигнало в хипотезата на отмяна на решението на общото събрание поради порок, с който съдът не е сезиран надлежно. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият от поставените въпроси е свързан с наведените доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, по които съдът се е произнесъл, като е приел, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Вторият въпрос е твърде общ и теоретичен, не е съобразен с мотивите на въззивния съд, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не е обосновал и нито една от допълнителните предпоставки за допускане до касация по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1, ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи представляват оплаквания за необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. Несъгласието на касатора с крайните изводи на въззивния съд не представляват основание за допускане до касация поради очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед недопускане до касация на въззивното решение в частта, обжалвана с касационната жалба на Сдружение „Български туристически съюз“, [населено място], на основание чл.287, ал.4 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане насрещната касационна жалба на Сдружение „Туристическо дружество „Рилски турист“, [населено място]. По разноските: С оглед изхода на спора на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер от 1 250 лева адв. възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд