Определение № 665 от 28.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1235/2023 г.
ВКСI търговско отделение28.08.2023 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 129/22.02.2023 г. по гр.д. №619/2021 на Великотърновски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на А. Ц. М. ЕГН: [ЕГН] като наследник на С. Л. М. поч. на 24.11.2019 г. в хода на процеса пред първоинстанционния съд, срещу разпореждане № 129/22.02.2023 г. по гр.д. №619/2021 на Великотърновски окръжен съд, с което е върната КЖ на същата срещу въззивно решение на ОС-Търново по гр.д. №619/2021 постановено по същото дело, поради недопустимост на касационното обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280 ал.3,т.1 ГПК-КЖ е подадена срещу решение по търговски спор, по иск с цена до 20 000 лева. Излагат се оплаквания за незконосъобразност на обжалваното определение, доколкото спорът е граждански, а не търговски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като разгледа частната жалба, прецени, че същата е допустима- подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: С въззивното решение срещу което е била подадена върната КЖ съставът на ОС-Велико Търново е потвърдил обжалваното пред него Решение №260053/25.06.2021г., постановено по Гр. д.№1103/2019г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което е прието за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК в отношенията между страните, че А. Ц. М. като наследник на С. Л. М. ., действал като ЕТ „Стефмарк-С. М.“, с ЕИК[ЕИК], дължи на „Петрол .“ АД, следните суми: сумата от 5073,73лв., представляваща главница по Договор за продажба на горива и други стоки от 13.12.2018г. с отложено плащане, съобразно фактура №[ЕГН]/31.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 102,89лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5073,73лв. за периода от 16.01.2019г. до 29.03.2019г.; сумата от 5057,32лв., представляваща главница по Договор за продажба на горива и други стоки от 13.12.2018г. с отложено плащане, съобразно фактура №[ЕГН]/15.01.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 81,49лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5057,32лв. за периода от 31.01.2019г. до 29.03.2019г. С решението съдилищата са се произнесли изцяло по предявените пред тях искове, с цена на всеки от тях под 20 000 лева. Ето защо и след като, съгласно разпоредбите на чл. 365 т.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.1 вр. с ал.3 ТЗ спорът има изцяло търговски характер, то следва да се приложи чл.280 ал.3, т.1 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева постановени по търговски дела. В настоящата ЧЖ се навеждат подробно съображения и доводи които до един се свеждат до това, че след като по спора е образувано гражданско, а не търговско дело, то следва да се прилагат правилата за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения с цена на исковете над 5000 лева- т.е делото да се третира като гражданско по своя предмет. Тази теза, обаче, не съответства на приетото с ТР 03/23.02.22 по тълк. дело 03/2019 г. на ОСГТК на ВКС, че понятието „търговско дело“ в чл.280 ал.3 ГПК обхваща и образуваните като граждански дела, които по своя предмет и характер имат характеристиките на търговски спорове по смисъла на Глава 32 от ГПК и следователно и при положение, че настоящия спор попада изцяло в обхвата на т.1 на чл.365 ГПК. С оглед изложеното и при положение, че съгласно разпоредбите на чл. 365 т.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.1 вр. с ал.3 ТЗ спорът има изцяло търговски характер, то следва да се приложи чл.280 ал.3, т.1 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева постановени по търговски дела, с оглед на което и обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение