Определение № 1429 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК във вр.чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ОББ“ АД срещу определение № 40/16.01.24г. на АС- Варна, постановено по ч.гр.д. № 607/2023 г., в частта, с която е потвърдено определение № 243/17.07.2023 г. по гр.д. № 203/2021 г. на ОС- Добрич, в частта, с която по реда на чл.248 ГПК „ОББ“ АД е осъдено за заплати на А. Д. И. адв. възнаграждение за разликата над 800 лв. до присъдените 3000 лв. Твърди, че определението е „нищожно, неправилно, необосновано и немотивирано, постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила“. Иска да бъде отменено. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт. С обжалваното определение АС- Варна е приел, че на осн. чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Изложил е, че основанието за прекратяване е без значение, като щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски, за да подаде отговор с прекратяване на делото за него възниква право за бъде обезщетен за сторените разноски. Счел е и че без значение е дали е проведено първо съд. заседание, тъй като ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си в отговора на исковата молба, а ползването на адв. помощ при тази му дейност е наложително с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Приел, че адв. възнаграждение не може да бъде намалявано само защото не се е развило напълно производството по делото, в която хипотеза можело да бъде намалено като прекомерно само ако още към момента на договарянето му е несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на спора. В случая уговореното в представения договор за правна защита адв. възнаграждение било в размер на 9500 лв. – платено в брой, при минимален размер от 5 851 лв. и присъден размер от 3000 лв., поради което искането за намаляването му до сумата от 800 лв. е прието за неоснователно. По основанията за допускане на касационно обжалване: Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване на определението и поради очевидна негова неправилност. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушения или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В случая от мотивите на обжалваното определение не се установява наличието на очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Оплакванията, че първоинстанционният съд не е изпълнил своевременно задължението си по чл.129 ГПК, са неотносими към настоящото производство, като евентуално допуснато от съда процесуално нарушение не може да обоснове настъпването на неблагоприятни последици за страните. Неоснователно е искането на частният жалбоподател за допускане до касационно обжалване по поставения въпрос: “Поражда ли българското законодателство, а не съдебната практика на ЕС /решение от 23.11.2017 г. съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 г./ задължения на съда при уважаване, респ. намаляване или отхвърляне на претендираното адвокатско възнаграждение да извършава анализ на фактическата и правна сложност на конкретния казус, за да прецени обосноваността на претендирания размер на възнаграждението?“, отговорът на който въпрос твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е обосновал основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, т. е. какво е значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като по поставения въпрос не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Съгласно дадените разяснения в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Тази практика е изцяло съобразена от въззивният съд, което изключва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Противно на изложеното от частният жалбоподател, обжалваното разпореждане не е нищожно- постановено е в писмена форма, от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда и изразява ясната волята на съда. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 26 от 19.01.2022 г. на АС- Бургас, постановено по ч.гр.д. № 544/21г., с което е оставена без уважение частната жалба на С. Д. К. против определение № 261056/28.10.2021г. на ОС- Бургас по гр.д. № 1478/20г., в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на направените по делото разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,