Определение № 92 от 09.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. П. К. против решение № 592 от 18.04.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2185 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 416 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 3219 по описа за 2015 г. на Варненския районен съд, X.-ти състав, за прогласяване нищожността поради противоречие с добрите нрави на предварителен договор от 12.11.2008 г. за замяна на недвижим имот срещу движими вещи, сключен между М. А. К. и Л. П. К. въз основа на предявения от М. Т. С. срещу Л. П. К. и Д. М. А.-М. иск. Ответницата по касационната жалба М. Т. С. смята, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 2 200 лв. разноски за касационното производство. По допустимостта на касационната жалба Върховният касационен съд намира следното: Предмет на въззивното решение е първоинстанционно решение, с което е уважен иск за нищожност на предварителен договор за замяна на една втора идеална част от вилна сграда на един етаж, находяща се в УПИ ХI-1473 в кв.21 по плана на вилна зона „В.“, [населено място]. От молбата на ищцата от 19.05.2015 г. и представеното към нея удостоверение за данъчна оценка изх. № [ЕГН] от 6.02.2015 г. на [община], Дирекция „МД“/ ст.23 и 24 по описа на Варненския районен съд/ се установява, че цената на иска, по която се е произнесъл въззивният съд, възлиза на 4 055,55 лв. В този случай въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК. Ето защо касационната жалба е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 2 200 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съдът