Определение № 85 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2776/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Северозападно държавно предприятие Държавно горско стопанство-Лом, представлявано от директора-инж.Г. Г., подадена чрез процесуалния му представител адв.В. И. срещу въззивното решение от 21.2.2020 г по в.гр.дело № 13/20 г на Окръжен съд-Монтана, граждански състав, с което е потвърдено решение от 15.11.2020 г по гр.дело № 42/19 на районен съд-Лом.С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Т. Л. К. на основание чл.59 ЗЗД сумата 6291, 80 лв, с която се е обогатил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 9.1.2019 г до окончателното плащане. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Съдът не е направил правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал.Моли въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а вместо него постановено друго, с което искът по чл.59 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Т. Л. К. не взема становище по същата. С обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният от Т. Л. К. срещу Северозападно държавно предприятие Държавно горско стопанство-Лом иск по чл.59 ЗЗД за сумата 6291, 80 лв е основателен-обогатяването на ответника произтича от събирането на реколтата от пшеница, засадена от ищеца, която не му е заплатена- факт, който е безспорен по делото.За да постанови решението си съдът се е позовал на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и приетите по делото експертизи-агрономическа и икономическа.За да определи размера на доказания по основание иск и на основание чл.162 ГПК се е позовал на данните в сайта на НСИ за цената на тон пшеница за 2018 г при среден добив за този район и е стигнал до извода, че ответникът се е обогатил със сумата 30 375 лв-стойност на произведената от К. продукция, но предвид диспозитивното начало в процеса, е уважил иска до предявения размер от 6291, 80 лв. В изложението на основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулиран е въпросът „следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди направените от страните възражения и всички доказателства по делото, като ги съпостави едно с друго и изложи конкретни съображения относно кредитирането на определен факт.“ В посочените в касационната жалба решения на ВКС е прието, че въззивният съд е такъв по съществото на спора и непосредствената цел на производството е повторното разрешаване на материалноправния спор.В съответствие с цитираната от самия касатор практика на ВКС, въззивният съд е дал прецизен отговор на всички доводи и възражения.Обсъдил е подробно събраните по делото доказателства-писмени, гласни и експертизи и е изградил самостоятелни правни изводи относно фактите, релевантни за спора.Доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, кои от фактите се приемат за установени от съда, кои- не и по какви съображения.В действителност в изложението към касационната жалба страната е посочила несъгласието си с правните изводи на съда относно кредитирането на писмени доказателства, взети предвид от съдебно-агротехническата експертиза, която не е била оспорена от страната.Несъгласието на страната с правните изводи относно кредитирането от съда на дадено писмено доказателство обаче не съставлява основание за допускане на касационното обжалване, а се разглежда във фазата, свързана с произнасянето на съда по основателността на касационната жалба и правилността на съдебното решение, а не във фазата по дискреция й. Следователно въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, предвид липсата на касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение