Определение № 485 от 19.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 929/08.06.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 786/2011 г. в частта, с която иска на А. М. С. по чл. 2, ал.1 т. 2 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен в размер на 15 000 лв., ведно с лихва, считано от 22.02.2008 г. до окончателното изплащане на главницата Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна А. М. С. чрез адв. Таня Райчева е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, от. 2 ЗОДОВ. С обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 10.04.2002 г. М. А. депозирал жалба против А. С. за отправена от последния закана за убийство. С постановление от 29.03.2003 г. С. е привлечен като уличен за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. С присъда от 19.12.2005 г. състав на Софийски районен съд е признал А. С. за невиновен и той е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Въззивният съд потвърдил първостепенния съдебен акт с решение от 24.05.2007 г. Съдът, като взел предвид продължителността на производството, тежестта на обвинението, броя на съдебните заседания, мярката за неотклонение, влошеното здравословно състояние и изживените с това негативни чувства, е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000. К. е поставил въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД, като поддържа противоречие с ПП 4/1968 г. на ВС РБ, както и с приложени съдебни актове. Съставът на Върховния касационен съд намира, че въпросът е значим за постановения краен резултат, но няма противоречие с принципните постановки по цитираното постановление. В същото време, установява се, че част от приложените съдебни решения са постановени по сходни казуси, но размера на определеното обезщетение е разрешаван различно, което сочи на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По изложените съображения, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът