Определение № 72 от 01.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 836/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 98 от 14.01.2022 г., подадена от М. Т. Д., Т. В. А. и М. В. М. чрез адвокат И. Д. от АК - Видин срещу въззивно Определение № 284 от 07.12.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 400/2021 г. на Окръжен съд - Видин, І въззивен гр.състав. Иска се отмяна на определението като неправилно.

Преписи от жалбата са връчени на ответниците по касация В. К. Т. и Р. Г. Т., които не са подали отговори.

Обжалваното определение не внася промяна в процесуалното положение на останалите страни в първоинстанционното производство (Е. М. Т. и „БИО АНГУС ГРУП” ООД), поради което те не са легитимирани да участват в настоящото производство.

Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:

С атакуваното определение е потвърдено Определение № 289 от 02.09.2021 г. по гр.д.№ 235/2021 г. по описа на Районен съд – Белоградчик, ІІІ гр. състав в обжалваната част, с която, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, производството по делото е прекратено в частта, в която е предявен иск от В. М. Д. (починал след предявяване на исковата молба), респ. – неговите наследници М. Т. Д., Т. В. А. и М. В. М. срещу В. К. Т. и Р. Г. Т. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Прието е, че пречка за разглеждане на делото в прекратената част е наличието на по-рано заведеното гр.д.№ 92/2021 г., страни по което са В. К. Т. – ищец (с претенция да бъде признато за установено, че е собственик на незастроения УПИ * с площ 1 455 кв.м., кв. 13 по КРП на [населено място], общ. Б.) срещу В. М. Д. – ответник, но с предявен насрещен установителен иск, че при условията на СИО притежава 1/2 ид.ч. от същия УПИ *, кв. 13 по КРП на [населено място]. От друга страна - сезиращата искова молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 235/2021 г. по описа на РС – Белоградчик, наред с другите претенции (по които производството ще продължи) инкорпорира искането по отношение на В. К. Т. и съпругата му Р. Г. Т. да бъде признато за установено, че В. М. Д. и съпругата му М. Т. Д. притежават 1/2 ид.ч. от УПИ *, кв. 13 по КРП на [населено място] при условията на СИО, като за останалата 1/2 ид.ч. се поддържа, че е собственост на Е. М. Т.. Както първата, така и въззивната инстанция са приели, че е налице тъждество на основанието, искането и страните по двете висящи дела, обосноваващо приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК.

В представеното изложение на касационните основания са поставени въпросите:

1. „Кога е налице пълен субективен идентитет с оглед приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК ?” с довод, че е налице противоречие с Определение № 357 от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 3981/2013 г. на ВКС, І г.о., Определение № 532 от 18.12.2018 г. по ч.т.д.№ 2615/2018 г. на ВКС, І т.о., Решение № 471 от 16.01.2012 г. по гр.д.№ 1522/2010 г. на ВКС, ІV г.о., т. 8 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК и т. 9 от ППВС 2/1977 г.;

2. „Следва ли въззивният съд, с оглед на правомощията по чл. 278 ГПК да събере и анализира доказателства, които са относими към приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК, като в тази връзка изиска и приложи делото или направи служебна справка за предмета на делото, за което следва да провери идентичност, по искане на страната или по свой почин, и неприлагането на делото или снабдяването по служебен начин с информация за предмета на делото съставлява ли нарушение на задълженията на съда в производството по частна жалба ? Следва ли в производството по частна жалба съдът да вземе предвид и настъпилите в хода на обжалването процесуални факти ?” с довод, че е налице противоречие с Определение № 132 от 20.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 347/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. и ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК;

3. „Когато е образувано дело по иск на единия съпруг с предмет недвижим имот – СИО, с оглед качеството на съпрузите като необходими, но не задължителни другари, представлява ли процесуална пречка, с оглед забраната по чл. 126, ал. 1 ГПК да бъде образувано дело против другия съпруг с предмет същия недвижим имот и в този случай не са ли налице основания за съединяване на двете дела ?” с довод, че е налице противоречие с ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК, т. 12 от ППВС 2/1977 г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а така също, че въпросът е от значение за точното прилагане и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Въпрос № 2 обективира оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение (на разпоредбата на чл. 278, ал. 2, изр. 2 ГПК в светлината на разясненията по ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК), което не намира опора в данните по делото. Видно от съдържанието на частната жалба, разгледана от ОС – Видин, съществува пълно съответствие между твърденията на жалбоподателите и приетото както от районния, така и от окръжния съд относно фактите, предмет на преценка от гледна точка на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК. Жалбоподателите не са искали събирането на доказателства (посредством прилагането на гр.д.№ 92/2021 г. или извършването на служебна справка и от окръжния съд, след извършената такава от районния съд, резултата от която е удостоверен в мотивите на първоинстанционното определение), нито пък твърденията им разкриват друго становище относно релевантните факти, което да е налагало въззивният съд да извършва преценка дали е необходимо събирането на доказателства при условията на чл. 278, ал. 2, изр. 2 ГПК. Предвид съдържанието на извършените процесуални действия от районния съд и от жалбоподателите, въпрос № 2 се явява неотносим към делото, респ. – не представлява общо основание за допускане на обжалването.

Въпроси №№ 1 и 3 (в основната му част) поставят проблема за последиците от неучастието на единия съпруг по едното от делата, когато при приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК две дела за собственост са преценени като идентични в обективно отношение. Становището на касаторите е, че в такава хипотеза не е налице идентичност на делата в субективно отношение. Това становище е в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана с ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК и т. 12 от ППВС 2/1977 г. Даденото задължително тълкуване е в смисъл, че независимо дали и двамата съпрузи са взели участие в производството по гражданско дело по спор за собственост върху вещ или имот, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, постановеното решение разпростира своите субективни предели по отношение и на двамата съпрузи. Причината за това е в положението, което имат съпрузите по тези дела (необходими, макар да не са задължителни другари), а следствие на това е признатата възможност за неучаствалия в производството съпруг да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато прецени, че то е неблагоприятно за правото, притежавано в режим на СИО. След като решението по такъв спор за собственост ще обвърже със своята сила на пресъдено нещо и двамата съпрузи (както участвалия, така и неучаствалия), то от гледна точка на чл. 126, ал. 1 ГПК делата, по които претенциите за собственост касаят един и същи имот, като в качествата на ищец и ответник участват дори само по един от съпрузите от двете спорещи семейни двойки, се явяват идентични както в обективно, така и в субективно отношение. Именно в този смисъл е формираният от въззивния съд извод, който се явява съответен на цитираната задължителна практика. Наличието на последната изключва допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а съответствието между нея и въззивния акт изключва допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице противоречие и с останалата практика на ВКС, цитирана от касаторите.

Въпрос № 3 в частта му дали в случая е налице основание за съединяването на двете дела (гр.д.№ 92/2021 г. и гр.д.№ 235/2021 г. – и двете по описа на РС – Белоградчик) не е обсъждан нито от първата, нито от въззивната инстанции. Той остава открит за преценка от районния съд, като данните по делото сочат, че съединяването на делата е възможно съгласно чл. 213 ГПК и би било съответно на принципа за процесуална икономия.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение