Определение № 1763 от 16.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2575/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Г. С. А., М. С. А. и А. С. А. обжалват Решение № 4779/21.07.2025 г. по в.гр.д. № 8956/2024 г. на СГС за потвърждаване на Решение № 20101303/24.08.2023 г. по гр.д. № 20051/2020 г. на СРС, с което са отхвърлени осъдителните им искове срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ““ АД по чл. 459 вр. чл. 448, ал. 5 КЗ за припадащата се на всеки ищец като наследник на застрахования С. Г. А. част от застрахователната сума, дължима по договор за застраховка срещу рискове от злополука от 02.07.2019 г.

Наведени са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите считат, че изводът за прекратяване на застрахователното правоотношение поради неплащане на премията е направен в противоречие на събраните доказателства, закона и формалната логика, както и при погрешно тълкуване на договора. Сочат, че съгласно условията на застраховката премията е платима в определен ден и ако не бъде заплатена тогава, покритие се дължи за следващия месечен период, а не както е приел въззивният съд – че такова се осигурява за остатъка от текущия месец. Според касаторите това неправилно тълкуване е довело до грешния извод, че платената след падежа за първия месечен период премия (на 08.08.2019 г., вместо на 22.07.2019 г.) осигурява покритие в текущия месец (юли-август 2019 г.), а не в следващия (август-септември 2019 г.), а оттук – до неправилно отчитане на погасителния ефект на останалите месечни плащания. Допълват, че в нарушение на логиката съдът е приел за възможно премията да се плати след падежа, но едновременно с това е отрекъл правния ефект на плащането, извършено от тях като наследници на застрахования в погашение на премията, дължима за месеца, в който е настъпило събитието. Наред с това заявяват, че застрахователят не е уведомил застрахования за наличие на неплатени премии, нито е волеизявил за разваляне на това основание. Поддържат, че уговореното автоматично прекратяване на покритието и на договора при неплащане на премията е неравноправно и противоречи на други прекратителни условия. Намират, че клаузите следва да се тълкуват в интерес, а не в ущърб на потребителя. За допускане на касационно обжалване касаторите се позовават на очевидната неправилност на обжалвания акт и поставят въпроси, които считат решени в противоречие с практиката на ВКС и за значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ““ АД заявява, че не са поставени правни въпроси, нито са обосновани допълнителните селективни критерии. Намира решението за правилно и съобразено с практиката на ВКС.

Помагачът на касаторите „УниКредит Булбанк“ АД не взима становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Г. С. А., М. С. А. и А. С. А. са предявили срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ““ АД осъдителни искове с правно основание чл. 459 вр. чл. 448, ал. 5 КЗ за припадащата се на всеки ищец като наследник на застрахования С. Г. А. част от застрахователната сума (по 20 000 лв.), дължима по договор за застраховка срещу рискове от злополука от 02.07.2019 г. поради настъпило на 02.03.2020 г. застрахователно събитие (смърт).

Първоинстанционният съд е установил следните факти: на 05.07.2019 г. при условията на ЗПФУР между С. А. - наследодател по закон на ищците, и ответника е сключен договор за застраховка срещу рискове за живота и здравето, настъпили в резултат от злополука; страните са уговорили едномесечен срок на договора, считано от 22.07.2019 г., и автоматично подновяване за следващ месечен период при плащане на дължимата за него премия; падежът на премията е определен на 22-ро число на месеца, като застрахованият се е съгласил плащането да се извършва чрез периодичен банков превод при условията на директен дебит; в периода 08.08.2019 г. – 22.01.2020 г. са платени седем премии, като сумите за това са дебитирани на 22-ро число или по-късно, но в рамките на съответния месечен период на покритие, в зависимост от наличността по банковата сметка; с първото плащане застрахователят е погасил премията за периода 22.07.2019 г. – 21.08.20219 г., а с останалите – следващите последователни месечни премии; на 06.02.2020 г. е наложен запор върху средствата по сметката на застрахования и същите са усвоени в цялост, след което до закриването й през април 2021 г. по нея не е имало наличност; на 02.03.2020 г. застрахованият е починал в резултат от реализирано на 25.02.2020 г. пътнотранспортно произшествие; на 22.05.2020 г. в полза на застрахователя по процесната полица е постъпило плащане в размер от 10,56 лв., осчетоводено от ответника като „сума за връщане“.

При тези факти съдът е заключил, че към датата на смъртта застрахователят не е дължал да осигури покритие, защото не е била платена премията за периода 22.02.-21.03.2020 г. Отрекъл е неравноправността на клаузата за автоматично прекратяване на договора при неплащане на премия, разглеждайки неплащането като форма на изразено несъгласие с автоматичното подновяване на срока на застраховката. Счел е за ирелевантно извършеното след смъртта на застрахования премийно плащане. С тези съображения исковете са отхвърлени.

Въззивният съд е достигнал до идентични фактически и правни изводи и е препратил към обосновката им на основание чл. 272 ГПК. По оплакването за неправилно отчитане на периодите, за които е платена първата и следващите премии, съдът е посочил, че страните не са ограничили възможността премията да бъде заплатена и след падежа й, стига това да бъде сторено до изтичане на срока на договора (съответния месец), като в този случай покритието ще прояви своето действие за остатъка от срока. Според въззивния съд тълкуване на договора в обратен смисъл (че платената след падежа, но в рамките на текущия месец, премия осигурява покритие едва през следващия месец) би поставило потребителя в неблагоприятното положение да не е застрахован за периода от плащане на премията до началото на новия месечен период. Отчетена е и спецификата на договорения начин за погасяване – чрез директен дебит, при който задължение на застрахования е да осигури наличност по банковата сметка тъкмо към датата на падежа. Въз основа на изложеното съдът е заключил, че основание за автоматично прекратяване на застраховката е липсата на каквото и да е плащане в рамките на срока на договора (съответния месец), а не просто забавеното изпълнение. Допълнил е, че платеното след падежа в първия месец не може да се отнесе за „подновяване“ на покритието за следващия месец, защото подновяването предполага вече проявил действието си договор, условие за което пък е плащането на първата премия. Счел е също, че застрахователят няма задължение да уведомява застрахования за недостатъчна банкова наличност по сметката, от която е следвало да се извършва директен дебит за премията, нито пък дължи да го предизвестява за прекратяване на покритието, което съгласно чл. 6.3 от договора настъпва автоматично при неплащане. Отхвърлил е възражението за неравноправност на тази клауза, мотивирайки се, че тя създава възможност в полза (а не в ущърб) на застрахования да се освободи от облигационната връзка с простото си бездействие. С такива съображения въззивният съд е приел, че смъртта на застрахования е настъпила извън периода на осигурено застрахователно покритие, чието действие не може да бъде възстановено с извършеното през май 2020 г. премийно плащане. В резултат решението е потвърдено.

При тези факти не се установява очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същата би била налице, ако решението е постановено в нарушение на императивна разпоредба или на логиката, установимо без анализ на данните и доказателствата по делото (например прилагане на закон в противоположния му смисъл или в отменена редакция, нарушаване на основни съдопроизводствени правила или формиране на явно нелогични изводи). В случая касаторите са се позовали на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, без да го аргументират изрично, но от касационните им доводи може да се заключи, че неправилността според тях произтича от неправилно тълкуване на договора. Констатирането на такова нарушение обаче най-често налага да се изследва съдържанието на тълкуваното съглашение, а понякога – и поведението на страните, предхождащо или следващо сключване на договора, за да се прецени спазени ли са критериите по чл. 20 ЗЗД. Щом е необходим анализ на доказателствата, възможната неправилност в резултат от грешно тълкуване не може да се окачестви като видима от мотивите на обжалвания акт.

Поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е формулиран правен въпрос - който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с наведените касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно.

Касаторите са поставили следните въпроси:

1. При тълкуване на отделни клаузи от потребителски договор за застраховка следва ли същите да се тълкуват във връзка едни с други, следва ли съдът да тълкува действително изявената в тях воля на страните с оглед правния резултат, който се цели да бъде постигнат, смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането на целта на договора, какво е неговото действие и какви са начините за неговото прекратяване, или волята на страните може да се подменя и тълкува разширително? Към този въпрос следва да се отнесе и питането, формулирано като част от въпроса по т. 5, а именно - как следва да се прилага изискването на чл. 147, ал. 2 ЗЗП при съмнение относно смисъла на определено условие то да се тълкува по благоприятен за потребителя начин?

Доколкото въззивният съд е ползвал тълкувателна техника, за да установи действително договорените от страните условия, въпросът има обуславящ характер. Свързан е с касационен довод и служебно обобщен, би могъл да получи абстрактен отговор. С това общият селективен критерий е удовлетворен.

Според казуалната практика на ВКС, вкл. цитираната от касатора, при изследване на волята на страните съдът трябва да се ръководи от критериите, посочени в чл. 20 ЗЗД, а когато договорът има потребителски характер – и от този по чл. 147, ал. 2 ЗЗП: длъжен е да издири не буквалния смисъл на текста, а общия разум на изявленията, анализирайки систематичното им място, обстоятелствата, при които е изразена волята, поведението на страните преди и след изразяването й, без да игнорира части от тълкувания документ (Решение № 133/15.03.2021 г. по гр.д. № 3595/2019 г. на ВКС, ГК, ІІІ отд. и посочените в него актове). В случая съдът е обсъдил цялостното съдържание на договора и е приел, че по-благоприятният за потребителя резултат е да получи покритие веднага при плащане на премията, а не след изтичане на определен период (след началото на следващия месечен период). За да се прецени обаче дали тази тълкувателна дейност е била действително съобразена с изведените от практиката на ВКС критерии, е необходимо да се направи анализ на съдържанието на тълкувания акт. Това налага да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в хода на което касационният съд да извърши горепосочената преценка.

2. Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички факти и обстоятелства, като обсъди всички доказателства, които са от значение за изхода на спора в съответствие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК?

3. Следва ли съдебният акт да бъде обоснован със събраните по делото доказателства, правилата на формалната логика, емпиричното или теоретичното знание?

Тези въпроси се отнасят до начина на взимане на решение по всяко дело, но за да са обуславящи за настоящия спор, следва свързаните с тях касационни доводи да са от естество да променят изхода от делото. В случая касаторите сочат като непочиващ на доказателствата и нелогичен извода на въззивния съд за обективната възможност на застрахования да провери наличностите по сметките си след 25.02.2020 г. Но този момент е ирелевантен при възприетата от съда теза, че падежът на премията, която би осигурила покритие за смъртта, е 22.02.2020 г., и поради това излагането на съображения относно здравословното състояние на застрахования след произшествието не би довело до промяна на изхода от спора. Вторият правно нелогичен и необоснован според касаторите извод – че макар и да е допустимо плащане след падежа, плащането от наследниците е без правно значение, не кореспондира с мотивите на съда: не е застъпена тезата, че всяко плащане след падежа осигурява покритие, а напротив – разграничени са случаите на плащане след падежа, но в срока на покритие и преди настъпване на събитие, и плащане след реализиране на риска.

Поради това и двете питания в конкретния случай не покриват общия селективен критерий.

4. Задължен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички доводи, изложени във въззивната жалба, за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт?

Въпросът е правен според дефиницията за това, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС, каквото основание се поддържа за него. Въззивният съд е изложил мотиви по доводите на въззивниците относно наличието на различни и противоречащи си клаузи за прекратяване (чл. 6.3 и чл. 8.3), а клаузата на чл. 6.5 е обсъдена от първоинстанционния съд (като част от дейността по тълкуване на договора), към чиито мотиви е препратено на основание чл. 272 ГПК. Други необсъдени доводи касаторите не сочат.

5. Неравноправна по смисъла на чл. 146, ал. 3 ЗЗП и противоречаща ли е на императивна правна норма клауза в застрахователен договор, според която е уговорено автоматично прекратяване на застрахователното покритие при неплащане на една застрахователна премия от застрахования, при наличие на уговорка за прекратяване на същия договор от страна на застрахователя с едномесечно писмено предизвестие, както и уговорка за автоматично прекратяване на договора при неплащане на две последователни застрахователни премии?

Този въпрос не е обуславящ, защото съдът е констатирал, че дължимата премия касае покритието за целия месечен срок, а не съставлява вноска от разсрочено задължение за премийна вноска. Тоест неплащането на премията за следващия месец се разглежда като пречка за проявяване на действието на покритието за новия срок съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ, а не като основание за предсрочно прекратяване на договора. Поради това дали е неравноправно автоматично действащото прекратително условие, свързано с неплащане на премийна вноска при наличие на други договорени основания за прекратяване, е въпрос, чийто отговор не би обусловил решаване на спора по различен начин.

Отделно от изложеното касаторите не са обосновали допълнителния селективен критерий за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с което свързват въпроса. Цитираната от тях съдебна практика съдържа разяснения относно действието на неравноправните клаузи, но не и конкретика в контекста на поставеното тук питане.

Поради изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по служебно обобщения въпрос относно критериите за тълкуване на действителната воля, изразена от страните в договор.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,