Определение № 240 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1738/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. Н., чрез пълномощника му адв. Г. М., против решение № 493 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 245/2010 г. на Софийски апелативен съд, І състав, с което е потвърдено решението от 30.12.2009 г. по гр.д. № 710/2009 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която предявеният от С. С. П. против касатора иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е уважен за разликата над 7000 лв. до 30000 лв. Ответникът по жалбата не е изразил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в противоречие с практиката на ВКС- т. 11 от ППВС № 4/1968 г., според която съдът следва да изложи мотиви. В допълнително изложение поставя въпроса: може ли въззивният съд да изменя или отменя доклада на първоинстанционния съд, и поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага оплакване, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е дал ход на делото при нередовното му призоваване, което е в противоречие с практиката на ВКС- т. 3 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК. Няма противоречие по първия въпрос с практиката на ВКС- т. 11 от ППВС № 4/1968 г.формулираните въпроси със задължителната практика на ВКС, посочена по-горе. В съответствие с нея въззивният съд е изложил мотиви относно обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Вторият въпрос не е от значение за изхода по конкретното дело. Той не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Във връзка с твърдяното противоречие с т. 3 от ТР № 1/04.01.2001 г. на О. на ВКС в допълнителното изложение на касатора липсва ясно и точно формулиран правен въпрос съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това в т. 3 от ТР № 1/04.01.2001 г. е разрешен въпрос по приложението на чл. 41 ал. 6 ГПК /отм/, който няма значение в конкретния случай. Твърдяното от касатора процесуално нарушение във връзка с призоваването му във въззивната инстанция е основание за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение