Определение № 910 от 10.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2877/2019 г.
ВКСIV гражданско отделение10.12.2019 г.докладчик Любка Андонова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 366 от 22.3.2019 г, постановено по гр.дело № 2753/2018 г на Пловдивски окръжен съд, Въззивно отделение, Пети състав. ЗАДЪЛЖАВА касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 120 лв в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение на горното указание на съда, касационната жалба ще бъде върната. След изпълнение на указанията или изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. С., лично и в качеството му на ЕТ „ИВИС-И. С.“ със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв.С. Х. от АК-Хасково срещу решение № 366 от 22.3.2019 г, постановено по гр.дело № 2753/2018 г на Пловдивски окръжен съд, Въззивно отделение, Пети състав, с което е потвърдено решение № 3288/11.9.2018 г по гр.дело № 11914/2017 г на Пловдивски районен съд, Осми граждански състав.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „Дончев Ауто“ ЕООД-гр.Пловдив иск по чл.45 ЗЗД вр.чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв, за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в повреждане в следствие на некачествен ремонт на собствения на касатора лек автомобил „Мерцедес“, модел Е 220 ЦДИ, с рег. [рег.номер на МПС]. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Ответникът по касационната жалба „Дончев Ауто“ ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Р. И. от АК-Пловдив.Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което такова не следва да бъде допускано.Претендира разноски, сторени в настоящата инстанция. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът по чл.45 ЗЗД вр.чл.49 ЗЗД е неоснователен, тъй като липсва причинна връзка между извършения от служител на ответника ремонт на лекия автомобил, собственост ищеца и унищожаването на вещта вследствие запалване.Съдът е приел, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице Г. Г. / според което при извършения ремонт силнотоковият кабел, свързващ акумулатора със стартера е поставен неправилно и така е възможно да е възникнала искрата, причинила пожара/, доколкото това вещо лице притежава компетентост „съдебна автотехническа експертиза, оценки на строително-монтажни машини и съоръжения“, а не специалист по пожарна безопастност. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.3 предл. последно ГПК-очевидна неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение, намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК -явна неправилност във връзка с формираните от съда изводи относно липсата на причинна връзка между извършения от ответния сервиз ремонт на лекия автомобил, собственост на ищеца и унищожаването на вещта вследствие запалване.Тези свои изводи съдът е обосновал като изрично е заявил, че не ще кредитира заключението по допуснатата съдебна експертиза, тъй като вещото лица, дало заключение за неправилно свързан в сервиза силнотоков кабел, от който вероятно е възпламенена искрата е специалист по автотехнически, а не противопожарни експертизи. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,