Определение № 272 от 19.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1634/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Т. Ч. – частен съдебен изпълнител с рег. № 783 на КЧСИ, чрез процесуален пълномощник, против решение № 692/13.04.2020 г., постановено по в. гр. д. № 4837/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, І състав, с което е потвърдено решение № 3918 от 31.05.2019 г. по гр. д. № 11954/2016 г. на Софийския градски съд, І ГО, 17-ти състав. С първоинстанционното решение ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на Е. Б. К., действащ чрез настойника си Н. К. Н., сумата 44 735 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“, съгласно застрахователна полица № 212513220000002 от 22.02.2013 г., за претърпяна вреда от запор и превод на посочената по-горе сума от сметка на ищеца в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД по сметка на ЧСИ И. Т. Ч. с рег. № 783 на КЧСИ по изп. дело № 20137830400173, поради незаконосъобразно извършено изпълнително действие по връчване на покана за доброволно изпълнение на 15.05.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2013 г. до окончателното й изплащане, на основание § 22 ПЗР КЗ вр. чл.249 т.3 КЗ /отм./ вр. чл.441 ГПК, като И. Т. Ч. и Ж. Д. Б. са били привлечени в процеса като трети лица – помагачи на страната на ответника. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и следва да бъде касирано, на основание чл.281 т.3 ГПК, с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се, че връчването на покана за доброволно изпълнение не представлява изпълнително действие, поради което не може да обуслови ангажирането на отговорността на ЧСИ; самият извод за нередовност на връчването на поканата е необоснован и незаконосъобразен; неправилно е и приетото от апелативния съд, че ищецът е претърпял вреди – не може да се квалифицира като причиняване на вреда изпълнението по валидно издаден и редовен изпълнителен лист, който не е бил обезсилен към момента на провеждане на принудителното изпълнение; не на последно място – ищецът се е снабдил с обратен изпълнителен лист, а обстоятелството, дали по него са събрани суми, е ирелевантно за основателността на предявения иск. Оспорва се изводът на съда за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ЧСИ и евентуално претърпяните вреди, сочи се и несъобразяването от негова страна на факта, че незнанието на съдебния изпълнител за несъществуване на изпълняемото право изключва вината му като субективно основание за носене на деликтна отговорност. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на първо място се релевира, че е налице самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, а на следващо – основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/ Може ли да се ангажира отговорността на съдебния изпълнител по реда на чл.441 ГПК за всякакви действия във връзка с организирането, администрирането и движението по изпълнителното дело, а не само за незаконосъобразни изпълнителни действия; 2/ Когато настъпването или ненастъпването на вредата при принудително изпълнение е в зависимост от упражняване или неупражняване на процесуално право на длъжника, изключва ли това обстоятелство наличието на пряка причинно-следствена връзка с действията на съдебния изпълнител; 3/ Причинно-следствена или факторна е връзката между твърдяно ненадлежно връчване на покана за доброволно изпълнение, невъзможността на длъжника да упражни процесуално право на защита в изпълнителното производство и твърдяната имуществена вреда от принудителното изпълнение; 4/ Може ли да се квалифицира като причиняване на вреда изпълнението на подлежащ на изпълнение акт – изпълнителен титул, който е валидно издаден, редовен от външна страна и не е бил обезсилен към момента на провеждане на принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът по изпълнението не е предприел действия по оспорване съществуването на изпълняемото вземане, може ли да се приеме, че принудителното изпълнение на съществуващ материалноправен дълг съставлява вреда за длъжника; 5/ При наличие на регресно право на длъжника към взискателя, провел материално незаконосъобразното принудително изпълнение, реализирането на което регресно право е процесуално осигурено чрез възможността да се снабди с обратен изпълнителен лист, налице ли е окончателно настъпила вреда в патримониума на длъжника. Против касационната жалба в срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Е. Б. К., представляван от неговия настойник, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и претенция за присъждане на разноски по чл.38 ЗА. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да достигне до атакувания краен резултат по спора, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че ищецът е лице, поставено под пълно запрещение, считано от 28.07.2012 г., а ответникът ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД е застраховал професионалната отговорност на ЧСИ И. Ч. за периода от 29.03.2013 г. до 28.03.2014 г. Изп. дело № 173/2013 г. по описа на ЧСИ Ч. е било образувано на 18.04.2013 г. по молба на третото лице – помагач Ж. Д. Б. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.04.2013 г. по гр.д. № 12 987/2013 г. на СРС - 37 състав, с който ищецът е осъден да заплати сумата от 50 000 лв., на основание запис на заповед. Поканата за доброволно изпълнение е оформена от служител на ЧСИ като връчена на 15.05.2013 г. на адресата, чрез Л. Г. К., с посочено ЕГН, от същия адрес, срещу подпис. На 20.06.2013 г., в резултат на наложен запор в ПИБ АД, сумата от 44 735 лв. е постъпила по сметката на ЧСИ Ч. и е била разпределена за взискателя и за такси на ЧСИ. С определение по гр.д. № 12987/2013 г. на СРС, влязло в сила на 30.06.2015 г., издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист са били обезсилени, а на 30.07.2015 г. изпълненителното дело е било прекратено. Въз основа на издаден обратен изпълнителен лист срещу Ж. Б. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Н. П., по което няма постъпили суми. Съобразно приетото и неоспорено от страните заключение по СГЕ, нито ръкописният текст, съдържащ се в разписка към ПДИ, адресирана до ищеца, нито подписът в нея са изпълнени от посочения като автор Л. К.. Същият, разпитан като свидетел, потвърждава, че почеркът и подписът върху разписката не са негови, както и че никога не е бил търсен на адреса на ищеца и не е живял там /в този смисъл са и доказателствата за адресната му регистрация/. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че за да се ангажира отговорността на ответния застраховател следва да се прецени положително настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, а именно неправомерни действия на ЧСИ, наличието на вина, настъпилите вредоносни последици в резултат на събитието и причинната връзка, като се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Посочено е в тази връзка, че увреждането следва да има директно въздействие върху правната сфера на ищеца - че той не би претърпял вреди, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. С оглед оплакванията във въззивната жалба съдът е изразил становище, че няма никакво значение дали връчването на ПДИ е действие по изпълнението или във връзка с организирането на изпълнението или администрирането и движението на изпълнителното производство. Законът не сочи, че ЧСИ носи отговорност само за незаконосъобразни действия по изпълнението. Съгласно чл.74 ЗЧСИ, ЧСИ отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Съгласно чл.441 ГПК ЧСИ отговаря за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Разпоредбите свързват отговорността на ЧСИ с незаконосъобразни действия при изпълнение на функциите му. Специално разпоредбата на чл.441 от ГПК говори за процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, което следва да се тълкува като всички действия в рамките на изпълнителното производство, предприети от съдебния изпълнител, насочени към реализацията на целта на изпълнителния процес. В този смисъл изпращането и редовното връчване на покана за доброволно изпълнение е едно от действията, които съдебният изпълнител императивно дължи, т.к. с неговото законосъобразно осъществяване длъжникът узнава за започналото против него изпълнително производство и му се дава възможност да организира своята защита. В рамките на отговорността на съдебния изпълнител за процесуално незаконосъобразно изпълнение няма законово основание да се говори за действия по изпълнението – изпълнително действие и други действия на ЧСИ, тъй като за всички свои процесуално незаконосъобразни и вредоносни действия ЧСИ носи отговорност, било то по реда на чл.441 ГПК или по реда на чл.74 ЗЧСИ. На следващо място съдът е изложил подробни съображения, че при връчването на поканата за доброволно изпълнение са нарушени правилата на чл.46 ал.2 ГПК, като в тази връзка е съобразил показанията на връчителя и пълномощника на взискателя. Посочил е, че връчителят е следвало да се увери, че лицето, различно от адресата, е пълнолетен от домашните му или живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата, което явно не е било сторено /не е отбелязана съответната връзка с адресата, а и такава обективно липсва/. Поради това е приел, че така оформената разписка е нередовна и изискванията на чл.46 ал.2 ГПК не са спазени. За това нарушение отговорност, като възложител на работата на призовкаря, носи частният съдебен изпълнител и неговата отговорност за процесуално незаконосъобразно изпълнително производство на посоченото основание може да бъде ангажирана. Нередовността на оформянето на връчването на поканата за доброволно изпълнение и защитата на правата на длъжника в производството задължава ЧСИ да предприеме ново действие по връчване на ПДИ, нещо, което не е извършил, макар служебно да се е уверил, че получателят на поканата има друг адрес. С оглед изложеното съдебният състав е приел, че по делото се установява незаконосъобразно процедиране на ЧСИ И. Ч. по връчване на покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 173/2013 г. Поради изключената възможност на длъжника да се брани срещу заповедта за изпълнение и издадения срещу него изпълнителен лист, вкл. да възрази и изпълнението да се спре /чл.420 ал.1 ГПК/, се е стигнало до реализиране на изпълнителен запор и усвояване на сумата от взискателя Б. и ЧСИ. Съставът на въззивния съд е приел, че реализираният изпълнителен запор представлява вреда за ищеца, тъй като неговото имущество е намалено. Тази вреда е в пряка причинна връзка с невръчването на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, тъй като увреждане не би имало, ако не бе незаконосъобразното действие/бездействие на ЧСИ. При редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът би предприел действия по своята защита /каквито са извършени след реализирането на запора и вследствие на които изпълнителният лист е бил обезсилен, а изпълнителното производство – прекратено/. В заключение съдът е намерил за ирелевантно за изхода от спора издаването на обратен изпълнителен лист в полза на ищеца против взискателя в изпълнителното производство. Приел е, че по този лист няма постъпило плащане, интересът на ищеца е неудовлетворен и той има право да търси удовлетворение от виновния за увредата ЧСИ или неговия застраховател. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не следва да се допуска касационна проверка на обжалваното решение. Доводите за очевидна неправилност на въззивното решение са неоснователни. Няма данни същото да е постановено при превратно приложение на закона /в неговия обратен смисъл/, нито изводите на съда да са формирани в грубо нарушение на правилата на опита и формалната логика. Аргументите за приложение на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не отговарят на изискванията за квалифицирана неправилност на съдебния акт, като съставляват единствено основания по чл.281 т.3 ГПК. Последните подлежат на преценка в производство по чл.290 ГПК, след допускане на касационно обжалване. Неправилно касаторът гради защитата си, вкл. и за очевидна неправилност на решението върху обстоятелството, че незаконосъобразното изпълнително действие се изразява само в нередовно връчване на поканата за доброволно изпълнение. В исковата молба като незаконосъобразно се сочи предприемането на принудително изпълнение при невръчена покана за доброволно изпълнение, в този смисъл са и мотивите на постановените по спора съдебни решения. С оглед последното, както и поради това, че връчването на ПДИ не съставялва просто действие по организиране, администриране и движение на изпълнителното дело, нито е било квалифицирано от съда като такова, без реално значение за изхода на спора е поставеният първи въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Отделно от това, по отношение на този въпрос не се установява наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото обсъжданите норми относно отговорността на съдебния изпълнител /ГПК, ЗЧСИ/ са ясни и не се нуждаят от специално тълкуване. Въпросите, касаещи пряката причинна връзка между поведението на съдебния изпълнител и вредите, не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, напротив, съдът се е основал именно на цитираното от касатора решение на ВКС № 184 по гр.д.№ 1124/2010 г. на 3 г.о. От друга страна, въпросите, така, както са формулирани, предполагат извършване на преценка по обосноваността и правилността на съдебния акт и поради това не удовлетворяват общото селективно основание на чл.280 ал.1 ГПК. Спрямо тях не се установява и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обосновано с липса на практика по конкретни хипотези, изведени от настоящото дело. Четвъртият формулиран въпрос, относим към преценката за наличие на вредоносен резултат при така осъщественото принудително изпълнение, не е изрично обсъждан и не е обусловил решаващата правна воля на съда, нито пък е налице противоречие с практиката на ВКС, на която касаторът се позовава. Същата е постановена в хипотеза на изпълнение на съдебно решение /и би била относима към стабилизирана заповед за изпълнение/, но настоящият случай не е такъв. По последния въпрос не се установява допълнителната селективна предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която не е обоснована от касатора според критериите, посочени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.4. Само твърдението, че липсва съдебна практика по даден въпрос, не е достатъчно за удовлетворяване на селективния критерий, касаещ точното прилагане на закона и едновременно с него – развитието на правото. Освен това въззивният съд е приел, че въпреки образуваното изпълнително дело по обратния изп. лист /изд. на 10.12.2015 г./, до момента на постановяване на решението по него няма никакви постъпили суми, т.е. е установено, че възможността ищецът да се удовлетвори по реда на чл.245 ал.3 ГПК е използвана, но е останала безрезултатна. С оглед изложеното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение. При този изход от спора и съгласно чл.78 ал.10 ГПК касаторът дължи заплащането на разноски, а именно сумата от 1 404 лв. - адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника по касация, на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.9 ал.3 НМРАВ. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав второ отделение