Определение № 738 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6385/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Т., срещу определение №162 от 17.06.2013 г. по гр. дело №3168/2013 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение от 06.07.2012 г. по гр. дело №2078/2009 г. на Софийския градски съд. Прието е, че въззивното решение е постановено по искове с правно основание чл.108 ЗС за собственост върху недвижим имот, чиято данъчна оценка е под 5 000 лв. и с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 1 600 лв., поради което касационното производство е недопустимо. Жалбоподателят твърди, че след като въззивният съд в съответствие с правомощията си по чл.285 ГПК е преценил, че решение му подлежи на касационно обжалване, то този въпрос не може впоследствие да се пререшава от касационната инстанция. Освен това е трябвало да му се укаже да представи нова данъчна оценка. Ответникът по частната жалба С. Б. Д., [населено място], оспорва жалбата. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки един от исковете е до 5 000 лв. Самият касатор е посочил цена на исковете под 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.56, ал.1 ГПК/отм./, сега чл.70, ал.1 ГПК, въпросът за цената на иска може да се повдига до приключване на първото по делото заседание, което в случая не е направено. Решаващата инстанция трябва самостоятелно да прецени дали решението подлежи на касационно обжалване, независимо от направените преди това от въззивния съд изводи. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.