Определение № 411 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11802/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – София област и Административен съд – София - град, относно обстоятелството кой е съдът, компетентен да се произнесе по жалбата на В. Петков, гражданин на Молдова, чрез адв. П.Бучкова против отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България от 20.09.2023 г. на директор на Дирекция “Миграция” в МВР. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд – тричленен състав на трето отделение взе предвид следното: Жалбата срещу законосъобразността на административния акт е била предявена пред Административен съд – София област. С определение № 1379 от 13.11.2023 г., постановено по адм. д. № 1310/2023 г., административният съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – София - град като е изложил съображения, че съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 93 от Закона за гражданската регистрация в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. В конкретния случай оспорващото лице не е получило разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната, нито има хуманитарен статут или статут на бежанец. Ето защо той няма постоянен адрес на територията на страната и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 от АПК, съгласно която местно компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд - София - град. С определение № 10744 от 06.12.2023 г. Административен съд – София -град е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 10878/2023 г. и е повдигнал настоящия спор за подсъдност, като e изложил съображения, че В. Петков има за посочен адрес на пребиваване в гр. Костинброд, който по смисъла и терминологията на ЗЧРБ по своята правна характеристика и същност се доближава до постоянния адрес. От друга страна никъде по преписката нямало данни, същият да има постоянен адрес в чужбина. При това положение административният съд счита, че делото не му е подсъдно, поради което, при положение, че оспорващият е с адрес в района на Административен съд – София област, е неоправдано делото да се разглежда от друг отдалечен за страните съд. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе е Административен съд - София - град, предвид следното: В. Петков е чужд гражданин. От приложените по делото доказателства се установява, че е притежавал разрешение за продължително пребиваване с валидност до 22.09.2021г., но няма постоянен адрес на територията на страната по смисъла на чл. 133, ал. 1 от АПК и относимите норми на ЗГР. С оглед на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗГР на гражданска регистрация подлежат чуждите граждани, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната (чл. 23, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЧРБ); на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут или е предоставено убежище. Следователно, по силата на изрична законова разпоредба чуждите граждани, които имат разрешение за продължително пребиваване (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ), не подлежат на гражданска регистрация, а с оглед на това не са и субект на задължението за посочване на постоянен и настоящ адрес. Поради това, те не биха могли да разполагат с постоянен адрес, въз основа на който да се определи местно компетентния съд при оспорване на индивидуален административен акт, на който те са адресат. Адресът на пребиваване не е равнозначен на настоящ или постоянен адрес. Мотивът на АССГ, че адресът за пребиваване е единственият известен адрес на чуждия гражданин и поради това този адрес следва да се приеме за постоянен адрес по смисъла на чл. 133, ал. 1 АПК, е в противоречие с релевантните материалноправни разпоредби на АПК и ЗЧРБ. С оглед на приетия от законодателя признак, въз основа на който се определя връзката на едно дело със съответния административен съд и при отчитане на регламентацията на употребените от законодателя понятия в посочените по-горе норми, следва да се приеме, че оспорването на актове с адресат чужд гражданин, който няма постоянен адрес на територията на страната, е подсъдно на Административен съд – София - град. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение