Определение № 976 от 04.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. Г. и В. П. К., чрез адв. Ж. Е., против определение № 363 от 11.01.2023 г. по в. ч. гр. д. № 9596/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20037207 от 20.05.2022 г. по гр. д. № 21902/2020 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите от 10.09.2021 г., с която се иска изменение на постановеното по същото дело определение № 20165776 от 30.07.2021 г., в частта за разноските, като в полза на молителите бъдат присъдени такива съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Насрещните страни Е. Н. Б. и К. С. Б. не са подали отговор и не изразяват становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че към датата на 03.06.2020 г. на подаване на исковата молба за прогласяване нищожността на ипотеката на специалното основание по чл. 167, ал. 3 ЗЗД процесната ипотека не е била заличена, а това се е случило на 29.09.2020 г. Ответникът К. С. Б. не е предприел действия по заличаване на ипотеката, въпреки влязлото в сила на 01.07.2011 г. решение, с което саморъчното завещание, с което се е легитимирал като собственик на имота е било прогласено за нищожно и е оспорил иска. В случая не е било необходимо предварително уведомяване на този ответник за правата на собственост на ищците. С извън процесуалното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото и е отговорен за направените разноски в случай, че са доказани. Ответникът Е. Н. Б. не следва да носи отговорност за направените по делото разноски, тъй като не е знаел, че в негова полза е учредена ипотека от несобственик (решението, с което е прогласено за нищожно завещанието, с което Б. се е легитимирал като собственик, е вписано в Служба по вписванията – [населено място] на 04.08.2011 г., след учредяване на договорната ипотека). Въззивният съд е изложил, че действително вписванията в имотния регистър са публично достъпни и всеки може да се запознае с тях, но никой не е длъжен ежедневно да проверява за евентуални промени, в случая вписани след учредяване на ипотеката. Ответникът Е. Н. Б. е признал иска и е предприел последващи действия по заличаване на ипотеката веднага след връчване на препис от исковата молба. На ищците не се дължат разноски и доколкото по делото не е доказано в какъв размер е уговорен адвокатският хонорар, както и действителното му заплащане. Не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с преупълномощения адвокат Ж. Е., нито друг документ, от който да е видно, че е било договорено заплащане за предоставената правна помощ по делото. Платежното нареждане от 11.03.2020 г. не удостоверява тези обстоятелства, тъй като в него не е вписано нито името на конкретния процесуален представител на ищците – адвокат Ж. Е., а само адвокатското дружество, на което е член, нито е отразено във връзка с кое конкретно дело е заплатена сумата и за какви точно „правни услуги“. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Изводът за това, че на ищците не се дължат разноски тъй като не е доказано извършването им е очевидно неправилен, доколкото по делото са представени доказателства в изпълнение на указанията на съда за заплатена държавна такса и депозит за особения представител на К. С. Б. общо в размер на сумата 860 лв. Съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства /след подаване на исковата молба/ ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В този смисъл са определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г. о. и посочените в него: определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о. Ответникът Е. Н. Б. не е дал повод за завеждане на иска и не следва да понесе отговорност за разноските. След получаване на препис от исковата молба е подал молба за заличаване на учредената в негова полза ипотека. Действително вписаните в регистъра към Агенция по вписванията факти и обстоятелства са публично известни, но този ответник не е бил длъжен да проверява за евентуални промени по партидата на праводателя, в случая вписани след учредяване на ипотеката. Изводите на въззивния съд, че ответникът К. С. Б. е дал повод за завеждане на иска са правилни. Същият не е предприел действия за заличаване на ипотеката след влизане в сила на решението, с което спрямо него е уважен иска и е прогласена нищожност на завещанието и с отговора на исковата молба е оспорил иска. Тъй като този ответник е дал повод за завеждане на иска в негова тежест следва да се възложат сторените от ищците разноски. Ищците са направили разноски за държавна такса сумата 560 лв. и за възнаграждение на назаначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител сумата 300 лв. Не се дължи претендираното от тях адвокатско възнаграждение, доколкото по делото не е представен договор за правна защита и съдействие с адвокат Ж. Е. или с представляваното от него адвокатско дружество, в който да е уговорено дължимото адвокатско възнаграждение. В представеното платежно нареждане от 11.03.2020 г., удостоверяващо плащане на сумата от 1400 лв. като основание е вписано „правни услуги“, като платежното по никакъв начин не може да се свърже с настоящото дело, исковата молба по което е подадена близо 3 месеца по-късно. Ето защо, обжалваното определение следва да се отмени и да се допусне поисканото изменение на определение № 20165776 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 21902/2020 г. по описа на Софийски районен съд, като К. С. Б. бъде осъден да заплати на Н. Н. Г. и В. П. К. сторените по делото разноски сумата 860 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение