Определение № 3383 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1451/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. И. срещу решение №32 от 27.02.2024 г. по в.т.д.№234/2023 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение след частична отмяна на решение №Р-11 от 12.06.2023 г., поправено с решение от 23.08.2023 г., постановени по т.д.№174/2019 г. на ОС Велико Търново, е отхвърлен предявеният от И. М. И. срещу „ЗАД Даллбогг:живот и здраве“ АД иск за заплащане на сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 28.02.2016 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Т. М. И., вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2016 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, както и поради нарушение на материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка, както и по въпроси, свеждащи се до следния, уточнен от настоящата инстанция, въпрос: За кръга на лицата материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Твърди се наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касация „ЗАД Даллбогг:живот и здраве“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, трето лице помагач на страната на ответника поддържа, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на брата на ищеца. Счел е, че основният спорен въпрос по делото е дали и доколко ищецът, като брат на загиналия при ПТП от 16.02.2016 г. Т. М. И., има право на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Посочил е, че по делото не се твърдят конкретни житейски ситуации, обусловили създаването на връзка между двамата братя, по-голяма от нормалната близост – като например продължителен дефицит на родителска грижа, който да сближи повече децата, съвместно преодоляване на тежък проблем или др., което да създаде такава привързаност между починалия и ищеца, каквато се предполага, че е връзката между него и най-близките му. Установил е, че в семейството са били две деца, като загиналият е създал собствено семейство и по данни от исковата молба година преди смъртта си се е отделил да живее в самостоятелен дом, а преди това за година – две е работил в чужбина. Отчел е обстоятелството, че традиционно за българското общество отношенията между братята се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, каквито отношения се доказват и в конкретния случай - ищецът е на зряла възраст, към момента на произшествието е бил на 47 години, устроил е живота си, като е изградил отношения на взаимна обич и доверие с брат си, нормални за българската традиция, които не могат да бъдат квалифицирани като изключителни по смисъла на тълкувателното решение. Изложил е съображения, че съответно от събраните по делото доказателства не се установява и понасянето на болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки брат в тази ситуация – силна и непреодолима скръб от загубата на брат си - ищецът е станал по-обран, по-затворен, но не се установява състоянието му да е патологично до степен той да е търсил специализирана психиатрична помощ, да е приемал медикаменти, скръбта му да се е отразила съществено на начина му на живот и да му пречи да изпълнява социално битовите си функции. С оглед изложеното е достигнал до извод, че следва да бъде отречена материалноправната легитимация на ищеца да получи обезщетение за вреди, което обуславя и отхвърлянето на предявения иск. С оглед изложените в решението мотиви, формулираните въпроси са обусловили правната воля на въззивния съд, но в случая не са налице поддържаните селективни основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. При постановяване на решението си съдът, в съответствие с практиката на ВКС, е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. Изложил е мотиви, съдържащи фактически констатации и правни изводи и е дал собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след подробно произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Обсъдил е подробно показанията на свидетелите и е извел мотиви, обосноваващи преценката му за липса на материално-правна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 28.02.2016 г. Посочената преценка е в съответствие с ТР №1/2016 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В случая въззивният съд се съобразил изцяло с дадените в ТР разяснения, като въз основа на конкретните установени по делото факти е приел липса на трайна и дълбока, изключителна по своя характер емоционална връзка между ищеца и починалия негов брат, включително базирайки се на установената по делото обичайна роднинска връзка между двама братя и липсата на данни за житейски обстоятелства, които да са породили трайна и дълбока емоционална връзка между тях. Приетото от въззивния съд е в съответствие и с дадените в решение №50008 от 04.07.2023 г. по т.д.№2798/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №50042 от 13.07.2023 г. по т.д.№1010/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение разрешения. Съобразно визираната практика, последиците при смърт, вследствие на ПТП, се пораждат към момента на настъпването й и следователно към този момент се определя и кръгът на легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия, тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Ето защо и с оглед Тълкувателно решение №1 от 24.01.2022 г. по т.д.№1/2018 г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение №3/2020 г. от 28.03.2023 г. по т.д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС (даващи принципно разрешение за действието на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени), при смърт от ПТП, настъпила преди да бъде постановено Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, приложение намира Постановление №2/30.ХІ.1984 г. на Пленума на ВС, с което кръгът на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до очертания с Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24.ХІ.1969 г. на Пленумът на ВС. В процесния случай правните последици от смъртта, вследствие на ПТП от 28.02.2016 г., са настъпили преди приемането на ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и обявяване с него за изгубило сила Постановление №2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд (с което е дадено задължително тълкуване, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри), респективно крайният извод на въззивния съд е съобразен и с посочената практика на ВКС. Предвид изложеното решението на въззивния съд не може да се допусне до касационно обжалване, като с оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 100 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,