Определение № 123 от 21.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1226/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на всяка от страните по спора - [фирма] и [фирма], против постановеното на 10.06.2011 год. решение на Софийски градски съд по гр.д. № 3188 / 2011 год., както следва: от жалбоподателя [фирма] – в частта, с която е частично отменено решението на първоинстанционния съд и е отхвърлен предявеният от [фирма] против ответника [фирма] иск с правно основание чл.422 ГПК, за сумата от 1985 лева / дължима цена за потребена топлоенергия за периода м. юли 2004 год. - м. юли 2006 год. / и от жалбоподателя [фирма] - в частта в която въззивното решение е потвърдило частично първоинстанционното ,за дължима от ответника на ищеца цена на потребена топлоенергия, в размер на 1218,16 лева. Жалбоподателят [фирма] оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 110 ЗЗД, при произнасяне по възражението на ответника за погасяване вземанията на ищеца по давност. Жалбоподателят [фирма] оспорва правилността на решението с доводи за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Никоя от страните не е депозирала отговор на касационната жалба на противната страна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че касационните жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни, в срока по чл.283 ГПК и са редовни, с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като са насочени срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт. Като процесуално недопустими, обаче, същите следва да се оставят без разглеждане, поради следното: [фирма] е предявила искове с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване по отношение [фирма], в качеството му на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, по смисъла на пар.1 т.43 от ДР на Закона за енергетиката, вземането си от неразплатена цена за потребена топлоенергия, в размер на 9614,59 лева, както и обезщетение за забава в издължаването й, съизмерима с лихва върху главницата, в размер на 7263,39 лв.. Сключената между страните сделка - за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди на ответното дружество, съставляваща основание на предявените за установяване вземания на ищеца към ответника, обуславя търговски характер на делото. Предвид цената на всеки от обективно съединените искове - под 10 000 лева, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, касационното обжалване се явява недопустимо и жалбите следва да се оставят без разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение