Определение № 181 от 22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3548/2020 г.

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано по касационна жалба на „ЕВРО СТИЙЛ ТРЕЙД“ ООД, представлявано от управителя Вангел Ценов, чрез адв. Т. Костова от АК – София, срещу въззивното решение № 366 от 11.02.2020 год. по в. гр. д. № 2073/2017 год. на Апелативен съд – София. С него се потвърждава решение № 147 от 10.01.2017 год. по гр. д. № 6012/2015 год. на Софийски градски съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от „ЕВРО СТИЙЛ ТРЕЙД“ ООД срещу „ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху движима вещ – употребявана инсталация за обработка на метални отпадъци „Maxi Schreder“, модел „Drake 2000 – 12 hammers“, с инвентарен № 2071-47, с подробно описание на включените системи. В касационната жалба се релевират касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като се моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният ревандикационен иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените в нея правни въпроси, които счита за разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Отделно от това се позовава на „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД /с предишно наименование „ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД/, чрез адв. Ант. Николова от АК - Пловдив, в който се оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатска защита. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, при проверка на допустимостта на постъпилата касационна жалба, констатира следното: Касационната жалба е недопустима като подадена извън законоустановения срок за касационно обжалване. Съгласно на чл. 283 ГПК касационната жалба се подава в едномесечен срок от връчване на въззивното решение на страната. С разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 год., и за преодоляване на последиците /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 год., в сила от 13.03.2020 год./ е въведено специално основание за спиране на процесуалните срокове по съдебни производства. Настоящото гражданско производство попада в обхвата на приложното поле на тази разпоредба, доколкото не е включено в списъка на изключените производства, приложен към цитирания закон. С параграф 13 ПЗР на ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /обн. в ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 год./ е предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ – т. е. считано от 22.05.2020 год., съгласно правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК. В настоящия случай препис от решението е връчен на касатора на 24.02.2020 год. Касационната жалба е постъпила в регистратурата на Апелативен съд – София на 16.06.2020 год., като изпращането ѝ по куриер е удостоверено с товарителница от 15.06.2020 год. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява подадена след изтичане на законоустановения срок. Това е така, тъй като след отпадане на предпоставките за неговото спиране не започва да тече нов едномесечен срок, каквото тълкуване извлича процесуалният представител на страната. Спирането на срока не е равнозначно на неговото прекъсване и изтеклият преди възникване на основанието за спиране срок следва да бъде зачетен при преценката за допустимост на жалбата. Очевидно е, че след продължаването му на основание параграф 13 ПЗР на ЗИДЗМДВИП срокът по чл. 283 ГПК не може да бъде изчисляван съобразно правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК. В този случай, независимо от липсата на изрична уредба в този смисъл, би следвало да се приложи най-благоприятният за страната вариант, като едномесечният срок бъде приравнен на 31 календарни дни и изтичането му съответно се изчисли по реда на чл. 60, ал. 5 ГПК. Така, започналият да тече на 24.02.20 год., спрял на 13.03.20 год. и продължил да тече на 22.05.20 год. срок за касационното обжалване е изтекъл на 04.06.2020 год., а касационната жалба е просрочена, доколкото е изпратена по куриер едва на 15.06.2020 год. Изложеното обуславя връщането ѝ, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК с прекратяване на образуваното по нея производство. При този изход на спора, претендираните от ответника по касация разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени. Съгласно представените списък и договор за правна защита и съдействие от 30.06.2020 год. между „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД и адв. Ант. Николова, с който е договорено възнаграждение в размер на 5 718.00 лева с ДДС за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне, подписване и депозиране на отговор на касационната жалба. Заплащането на договореното възнаграждение по банков е удостоверено с платежно нареждане, за която сума е издадена данъчна фактура. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,