Определение № 50110 от 06.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 729/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] срещу въззивно решение № 46 от 17. 06. 2021 г., постановено от Варненски апелативен съд по в.т.д. № 180 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 260379/15. 12. 2020 г., постановено по т.д. № 677/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, в неговата част, с която е отхвърлен искът на касатора „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД срещу „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (н.), ЕИК:[ЕИК] и С. Е. Х., поданик на О. кралство на Великобритания и С. И., със съдебен адрес на територията на Република България адв. Б. Ч. от БАК, при задължителното участие в производството на Г. П. С., в качеството на синдик на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (н.), за признаване за установено на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, несъществуването на приетото под № 11 от Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на кредитора С. Е. Х. в размер на 27577.20 лв. главница, дължима по силата на развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14. 07. 2007 г., със законните последици по отношение на разноските в производството. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочи се, че въззивният съд не е отчел заявените от касатора по делото обстоятелства - че правата на С. Е. Х. да развали предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14. 07. 2007 г., от което разваляне произтича процесното му, прието в производството по несъстоятелност на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (н.), негово вземане в размера му, за който предявеният иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ е отхвърлен с въззивното решение в обжалваната му част, са се погасили по давност още преди откриването на производството по несъстоятелност. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му като неправилно и по същество - уважаването на така предявения от касатора иск за установяване несъществуването на процесното вземане. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди едновременното наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставя се правният въпрос: „Изтекла ли е погасителна давност по отношение на правото за разваляне на предварителен договор в случай, че от датата, уговорена като крайна за предаване на готов обект с разрешение за ползване и сключване на нотариален акт, са изминали повече от 5 г., през които няма спиране или прекъсване на давността и през които години строителството е спряно?“ Същият въпрос /според самия касатор/, е зададен и по друг начин: „Тече ли изобщо погасителна давност за правото да се развали предварителен договор след уговорената крайна дата за построяване на сградата и след крайната дата за сключване на окончателен договор и ако „да“, то какви са последствията, ако давността изтече?“ Твърди се, че решението е и очевидно неправилно, защото на стр. 8 и стр. 9 съдът приема, че щом строителят е бил спрял да строи, то договорът си остава в сила и явно никакви права на купувача не се погасяват по давност, защото не се появява завършен обект. Ответникът по касация С. Е. Х. в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето и. Синдикът на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (н.) Г. С. оспорва жалбата, като неоснователна. С молба вх. № 500968 от 14. 02. 2023 г. по регистратурата на ВКС с приложени доказателства, ответникът по жалбата С. Е. Х., чрез адв. Б. Ч. от АК - Бургас, заявява настъпването на нови факти в производството по несъстоятелност на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД /н./, относими към активната процесуална легитимация на ищеца в производството - „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД. Твърди се, че с определение от 15. 06. 2022 г. съдът по несъстоятелността е одобрил сметка за разпределение на осребреното имущество на дружеството в несъстоятелност, която е обявена в търговския регистър с вписване от 25. 05. 2022 г., както и че определението на съда по несъстоятелността за одобряване на същата сметка е влязло в сила. Излага се, че в същата сметка за разпределение, предявеното и прието в производството по несъстоятелност вземане на касатора „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД в размер на 760.20 лв., което го легитимира като ищец в исковото производство - качество, произтичащо от качеството му на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, е включено под № 9 и със сметката за разпределение е предвидено неговото пълно изплащане. Твърди се, че с оглед изложеното касаторът не притежава активна процесуална легитимация за воденето на делото, тъй като доколкото за него /касатора/ се е породило правото да получи плащане в пълен размер на своето вземане, съобразно одобрената с влязло в сила определение сметка за разпределение, в негово лице липсва правен интерес от поддържането на висящността на производството. Сочи се произнасяне в изложения от молителя смисъл в постановено решение на ВКС, ТК, Второ т.о. по т.д. № 2167 по описа на съда за 2021 г., правният спор по което е идентичен с настоящия. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, е процесуално допустима. За да стигне до крайните си изводи относно неоснователността на предявения от касатора иск за установяване несъществуването на процесното вземане в частта му по главницата въззивният съд е приел, че обжалваното пред него първоинстанционно решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото решение въззивният съд е приел и за допустимо в обжалваните части, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки, включително и особените такива по чл. 694 ТЗ, и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск на ищеца, като е посочил, че с решение № 57/18. 01. 2017 г., постановено по т.д. № 848/2016 г., на ВОС, ТО, е открито производство по несъстоятелност на ответника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, а ищецът „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД - [населено място] е активно процесуално легитимиран по предявения иск, като частен правоприемник на кредитор с прието вземане - П. Г. Бовижин, на основание договор за цесия. Посочено е, че процесното вземането на ответника-кредитор С. Х., произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14. 07. 2007 г., е включено в Списъка на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 21. 11. 2018 г., под № 11. Срещу вземането е постъпило възражение от ищеца „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение № 1334/10. 04. 2019 г. Списъкът на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, е одобрен с определение № 14356/12.04.2019 г, обявено в ТР на 16.04.2019 г., а исковата молба е подадена по пощата на 30. 04. 2019 г. Като е възпроизвел главните твърдения на страните по делото и установените в производството факти, по отношение на които факти е посочил, че не се спори по делото, въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е свързан с направеното от възразилия кредитор /ищеца-касатор/, възражение за погасителна давност по отношение на всички приети вземания на кредитора Х., а с уточняваща молба в процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК, и възражение за погасяване по давност и на правото на ответника да развали сключения договор, на основание чл. 87, ал. 5 ГПК. Като е посочил, че в конкретният казус сроковете, в които е следвало да бъде осъществено строителството на сградата, са ирелевантни за началната дата на възникване на упражненото правото за разваляне на договора, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД и се е позовал на решение № 40/23. 04. 2020 г. по дело № 2110/2019 на ВКС, ТК, II т.о., въззивният съд е изложил, че от момента, в който е настъпило неизпълнение, за купувача се пораждат и двете права - както да иска обявяване на предварителния договор за окончателен чрез предявяване на иск, така и да развали извънсъдебно договора; Правата и на разваляне на договора, и на иск за обявяване на предварителен договор за окончателен са потестативни и се погасяват по давност в петгодишен срок /чл. 110, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 5 от ЗЗД/; Началото на давностните срокове в случаите на неизпълнение на задължението да се сключи окончателен договор е от настъпване на условието или срока, предвидени в договора за прехвърляне на собствеността, а ако не са предвидени в договора условие или срок - след даване на определен срок; От този момент законодателят е предвидил възникване на права, които могат да се упражнят по избор на купувача по предварителния договор - или да развали договора, на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, или да поиска обявяването му в окончателен чрез иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; Когато в един договор се съдържат елементи, както на договор за изработка по чл. 258 ЗЗД, така и на предварителен договор за покупко-продажба на бъдещ недвижим имот, сделката явно е насочена към постигане на една цел - построяване на обекта и неговото транслиране в патримониума на възложителя/купувач; клаузите не могат да съществуват самостоятелно една от друга, трябва да се разглеждат в тяхната взаимозависимост и връзка; Обещанието за продажба на недвижим имот не може да бъде изпълнено и не е изискуемо преди построяване на обекта - целта е поръчващият да стане собственик на изработеното след заплащане на съответната цена; преди изграждане на обещания имот няма предмет на уговорената продажба /в този смисъл решение № 210/27. 07. 2015 г. по дело № 5600/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о./; В случая от съдържанието на договора не се извлича уговорка за прехвърляне на право на строеж върху жилищен имот в бъдеща сграда, продавачът е инвеститор, който е възложил строителството на строителна фирма, строителството се осъществява не по възлагане от купувача по предварителния договор, а за сметка на продавача - инвеститор, върху собствения му имот; Платените суми, предявени за репариране в производството по несъстоятелност, са посочени в договора като части от продажната цена на бъдещия жилищен имот, а не като възнаграждение по договор за изработка; Изискуемостта на правото да се придобие собственост, съответно да се развали договора, е обусловено от наличие на годен обект, с уговорената степен на завършеност, след като продавачът се снабди с Удостоверение за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж; Неизпълнението на задълженията на продавача по договора в частта за построяване на обещания жилищен имот чрез построяване и въвеждане в експлоатация на сградата, в която следва да се намира, осуетява настъпването на условието за изискуемостта на задължението за прехвърляне на имота по нотариален ред и не създава право за купувача да поиска обявяване на предварителния договор за окончателен, доколкото в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът не може да изменя договора и да постановява нещо различно от договореното; Следователно, той би могъл, но не е длъжен да развали договора поради многогодишната забава на продавача относно осъществяване на строителството, като условие за изискуемостта на задължението за прехвърляне на собствеността, за да запази правото си да иска връщане на платеното по договора, като престирано на отпаднало основание; Окончателно погасяване на правото да се развали такъв предварителен договор поради неизпълнение за задължението за прехвърляне на имота по нотариален ред на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, не може да се погаси преди да възникне правото да се иска обявяване за окончателен на предварителния договор за прехвърляне право на собственост. Въз основа на посоченото, съдебният състав е направил решаващият си за изхода на производството във въззивната инстанция извод, че процесният предварителен договор за покупко-продажба на жилищен имот в бъдеща сграда, чието обявяване за окончателен е останало невъзможно до откриване на производство по несъстоятелност с решение № 57/18. 01. 2017 г. на Варненски окръжен съд по т.д. №848/2016 г., не е бил нито развален, нито прекратен по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Следователно договорът е бил действащ по време на производството по несъстоятелност на длъжника, но изискуемостта на правото за обявяването му за окончателен, респ. на правото да се иска развалянето му поради неизпълнение на основното задължение за прехвърляне на правото на собственост по нотариален ред, така и не е настъпила; С молба вх. № 20924/11. 07. 2018 г., с която са предявени оспорените вземания, предварителният договор е развален на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поради неплатежоспособност на длъжника, на която никой не може да се позовава преди да бъде установена с решение на съда по несъстоятелността /в случая с решение № 57/18. 01. 2017 г. по т.д. № 848/2016 г., на ВОС, ТО/; С тази молба синдикът е уведомен за сключения договор и за невъзможността да се иска изпълнение до откриване на производство по несъстоятелност поради несъществуване на обещания имот, а приемането на вземанията за връщане на даденото съставлява съгласие на синдика за преустановяване на договорната връзка съгласно чл. 644, ал. 3 ТЗ; В такъв смисъл е и становището на синдика С., която заявява, че по тези, установени от търговската документация предварителни договори, сключени между „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД като продавач и трети лица, като купувачи на имоти в сграда с незавършено строителство, по които не са предявени вземания за връщане на платените суми, е изпратила изявления за прекратяване на договорите, а за останалите съгласието е изразено с приемане на вземанията; Тъй като купувачът по предварителния договор не го е развалял в предходен момент, не може да има погасяване по давност на вземането му за връщане на заплатената част от продажната цена на имота преди същото да е възникнало, а това е станало в производството по несъстоятелност. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК, с оглед необходимостта от проверка на неговата допустимост. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 на същия законов текст, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая от представените с молбата на ответника по касация Х. от 14. 02. 2023 г. писмени доказателства, както и при извършена служебна справка по партидата на дружеството в несъстоятелност в търговския регистър действително се установява, че приетото в производството по несъстоятелност вземане на ищеца, легитимиращо го като кредитор с прието вземане, овластен именно като такъв от разпоредбата на чл. 694, ал. 3 от ТЗ да предяви иск, като процесния, е включено в изготвена от синдика и одобрена от съда по несъстоятелността с влязло в сила определение, и подлежаща на изпълнение от синдика, сметка за разпределение, в пълния си размер и със степен на удовлетворяване 100 %. Правният интерес на ищеца да заведе и води дело, като процесното - за установяване несъществуването на вземането на друг кредитор към несъстоятелния длъжник, произтича от интереса му да постигне намаляване на размера на приетите и подлежащи на удовлетворяване за сметка на наличните вследствие осребряването на имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността, вземания на други кредитори на същата маса, което би увеличило вероятността за собственото му удовлетворяване, при недостиг в масата на средства за удовлетворяване на всички кредитори. Този интерес отпада в случай, че приетото в производството по несъстоятелност вземане на ищеца бъде включено, както в случая, в изготвена, одобрена с влязло в сила определение на съда по несъстоятелността, и подлежаща на изпълнение от синдика сметка за разпределение, при това - в пълния му, приет по делото размер, и със степен на удовлетворяване 100 %. Така изложеното налага допускането на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, поради необходимостта от проверка относно неговата допустимост. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение