Определение № 4443 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4707/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 286/13.07.2023 г. по в. гр. д. № 304/2023 г. Плевенският окръжен съд е отменил решение № 13/10.02.2023 г. по гр. д. № 222/2022 г. на Никополския районен съд и вместо него е отхвърлил предявения от С. А. Тонов срещу М. М. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на изградената на общата граница между УПИ [№] от кв. 59 по плана на [населено място], [община], и УПИ [№] от кв. 59 по плана на с. с., външна тоалетна, представляваща незаконен строеж по смисъла на чл. 225а ЗУТ, както и за осъждане на ответника да монтира улуци и водосточни тръби на покривните скатове на стопанските постройки в УПИ [№] от кв. 59, построени на границата с УПИ [№] от кв. 59, за отвеждане на дъждовните води изцяло в собствения на ответника имот. Установено е по делото, че ищецът С. Тонов е собственик на 1/6 ид. ч. от УПИ [№] от кв. 59 въз основа наследствено правоприемство от своя баща А. П. Тонов, закупил имота през 1968 г. Ответникът М. Г. е собственик на УПИ [№] от кв. 59. Между двата имота има денивелация от около 0,80 см, като имотът на ответника е разположен в по-високата част. От доказателствата по делото е установено, че на общата за двата имота граница, в собствения на ответника имот, е построена през 1970 г. външна тоалетна, изградена без строителни книжа и без да е съобразена с изискванията на чл. 47, ал. 2 ЗУТ за необходимото отстояние от 3 м., няма съгласие от собственика на съседния имот съгласно чл. 21, ал. 5 ЗУТ и представлява незаконен строеж съгласно чл. 225а ЗУТ. Вещото лице по назначената техническа експертиза е установило, че ако ямата е изгребна, не би трябвало да се оттичат каквито и да било фекалии, които се изпомпват при запълване на ямата от специализирана техника; ако ямата е попивна, фекалните води от нея попиват в почвата. Канализация в селото няма, отпадните води се отвеждат в септични ями, каквато е построена в имота на ответника. Въззивният съд е посочил, че сам по себе си вещноправният и градоустройственият статут на намираща се в съседен имот или на границата на имота постройка, не може да обуслови извод за основателност на иск по чл. 109 ЗС, тъй като този статут не пречи на собственика на съседен имот да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Статутът на постройката има значение само в хипотезата, когато построеното пречи на упражняването на правото на собственост върху съседен имот. А в случая процесната тоалетна не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. По делото е установено също така, че на общата за двата имота граница, в собствения на ответника имот, са построени две стопански сгради, които са законно изградени и са отразени в кадастралния план. Покривите на същите са със скатове с наклон към имота на ищеца, без улуци и без водосточни тръби, като по този начин дъждовните води от покривите се оттичат в имота на ищеца. УПИ [№] е бетониран в участъка между тоалетната и западната стопанска постройка, като е оформен улей на общата за двата имота граница за оттичане на повърхностни води от имота. Има изградена яма 1,50 - 1,50 м. Между двата имота има денивелация от около 0,80 м., като УПИ [№] е разположен в по - високата част. От показанията на свидетеля Ч. Г. - син на оветника, които съдът е преценил съобразно изискванията на чл. 172 ГПК и е кредитирал като обективни, е установено, че в техния имот има изкопано нещо като открита яма с размери 1,50х1,50 м., изкопан трап, в който водата да се оттича, да се събира в него и да попива. Има канавка, която е изкопана над 10 години, върху самия цимент върви вода и се оттича в канавката. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до извода, че в случая не е установена втората предпоставка за уважаване на негаторния иск. Макар да няма поставено съоръжение за отвеждане на дъждовните води от двете постройки чрез водосточна тръба (улук) към имота на ответника, това не създава пречки на ищеца да засажда и ползва собствения си имот, както е посочило и вещото лице. Няма и опасност да се подкопаят основите на сградата на ищеца вследствие на дъждовните води, които се стичат от имота на ответника, тъй като ищецът няма сграда на границата с УПИ [№]. А след като не е установено въздействията върху имота на ищеца да са по-големи от обикновените, да довеждат до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от него вещно право, то искът с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен. Недоволен от така постановения резултат, ищецът С. Тонов оспорва въззивното решение. В касационната си жалба се позовава на предпоставките за неговото ревизиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение към касационната жалба поддържа становище за произнасяне от страна на въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на решение № 46/04.04.2013 г. по гр. д. № 623/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 493/24.06.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г. на ВКС, I-во г. о., както и на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, без да поставя конкретен правен въпрос. Счита, че произнасянето на касационната инстанция ще бъде от значение за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. Изграждането по регулационна линия на незаконен строеж и отвеждане на дъждовните води от имота на ответника в имота на ищеца представлява ли пречка на собственика да упражнява правото си на собственост, за да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС; 2. Какво е тълкуването на понятието санитарно-хигиенни норми като пречка за упражняване правото на собственост при иск по чл. 109 ЗС. Позовава се и на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, изр. 3-то ГПК. Ответникът по касация М. М. Г. не взема становище по жалбата. След преценка, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като редовна, подадена от надлежно легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Съгласно т. 3 от ТР 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В мотивите към т. 3 е посочено, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като примери са дадени случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Разглежданият случай не е такъв, тъй като строителството не е извършено в имота на ищеца. Като други примери в тълкувателния акт са посочени случаите, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. За тези случаи съдебната практика, последвала ТР 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, приема, че когато чрез иска по чл. 109 ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника (решение № 231/12.04.2024 г. по гр. д. № 1232/2023 г. на ВКС, I-во г. о.). За необходимостта от установяване на причинна връзка между построеното от ответника и нарушаване правото на ищеца за пълноценно ползване на имота се говори и в решение № 8/05.06.2019 г. по гр. д. № 1295/2018 г. на ВКС, I-во г. о. В разглеждания случай твърденията в исковата молба са, че ответникът не е изградил съоръжение за отвеждане на дъждовните води от стопанските постройки, разположени на регулационната линия, чрез водосточна тръба (улук) към своя имот, и е изградил на регулационната линия и бетонна канавка, при което, а и поради голяма денивелация, всички води се оттичат в собствения на ищеца имот, сериозно ерозират почвената повърхност, което води до нанасянето на щети и му пречи да обработва, засажда и ползва имота си; цялата вода се стича в двора и стига до къщата му, което създава опасност от подкопаване на основите й; по отношение на фекалните води от външната тоалетна се сочи, че същата не е изградена в съответствие с нормативно установените изисквания към момента на изграждането й и понастоящем, като няма нужното отстояние от имота на ищеца. При извършената от съда съпоставка на така въведените от ищеца твърдения със събраните по делото доказателства, изводът, че в случая не е установена втората предпоставка за уважаване на негаторния иск, е в съответствие с посочената съдебна практика, тъй като не е установено нарушеното от местонахождението на външната тоалетна ограничение в строителните правила и норми относно допустимото минимално отстояние да води до твърдяното от ищеца накърнение. Още повече като се има предвид, че липсват твърдения самото й строителство на регулационната линия да съставлява пречка за пълноценно ползване на собствения на ищеца имот например поради засенчване, или за извършване на строителство и др. п., при които, според приетото в т. 3 на ТР 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, самото пряко въздействие върху имота съставлява по естеството си пречка по смисъла на закона. Същият извод се отнася и до искането за осъждане на ответника да монтира улуци и водосточни тръби на покривните скатове на стопанските постройки за отвеждане на дъждовните води изцяло в собствения си имот. Тук следва да се съобрази и установената по делото топографска особеност, изразяваща се в наличието на денивелация между двата съседни имота, при която, както приема съдебната практика (решение № 282/19.12.2014 г. по гр. д. № 4003/2014 г. на ВКС, I-во г. о.), е налице естествено оттичане на водите от господстващия имот - в разглеждания случай този на ответника, през служещия имот на ищеца, при приложение правилото на чл. 108, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), според което собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти. При такова положение естественото оттичане на повърхностните води от дъждове и сняг може да бъде осигурено не чрез монтиране на улуци и водосточни тръби, каквото е искането на касатора, а чрез осигуряване на такъв начин на отвеждане на водите, при който никой от собствениците на двата имота-господстващ и служещ, да не търпи вреди (чл. 109, ал. 1 ЗВ), като при упражняване на законния сервитут собственикът на господстващия имот е длъжен да причини възможно най-малкото неудобство за собственика на служещия имот и да поеме необходимите за това разноски, освен ако не е уговорено друго (чл. 106, т. 4 ЗВ). При липсата на противоречие със задължителната практика на ВКС и с последвалите след нея решения по чл. 290 ГПК, посочените от касатора решения, представляващи предходна практика, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. А при наличието на вече установена съдебна практика няма как да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на разясненията в т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По втория поставен въпрос не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касациноно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение по съществото на спора не е обусловено от тълкуването на понятието „санитарно-хигиенни норми“, а от извода, че не е установено твърдяното от ищеца увреждане на правата му. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК предпоставя порок на въззивното решение, установим пряко и единствено от съдържанието на същото, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В случая решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на негаторния иск е формиран преди всичко въз основа на установеното по делото, че действията на ответника не пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, при което не може да се приеме, че в случая не е приложена императивна правна норма, каквито са правилата за необходимото отстояние. Не може да се приеме и доводът за липса на съответствие между изводите на съда и правилата на формалната логика и опита, при положение, че при денивелацията между двата съседни имота на страните естественото оттичане на водите от по-горе разположения имот на ответника по законите на физиката е към по-ниския имот на ищеца. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.