Определение № 2 от 03.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4582/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. П., чрез адв. А. Т., срещу определение № 2312 от 14.07.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3034 / 2017 г. за потвърждаване на определение № 7201 от 10.03.2017 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 12314 /2016 г., с което исковата молба на жалбоподателя е върната заради непредставен документ за внесена държавна такса и производството по нея прекратено. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа се, че апелативният съд неправилно е приел ,че първоинстанционният съд се произнесъл за удължаване на срок на 03.01.2017г .Твърди се ,че страната не е могла да узнае дали молбата й за продължаване на срока е удолетворена и кога изтича продълженият срок. Защитата на ищеца е била поставена от първоинстанционния съд в обективна невъзможност да отстрани нередовността тъй като при многобройните и опити да получи достъп до делото, била получавала информация от деловодството, че то е на доклад и едва на 23.02.2017 г. делото е „излезло”от доклад, когато продълженият срок вече е бил изтекъл В отделно представеното изложение по чл. 284, ал.3,вр чл.278, ал. 4 ГПК се извеждат следните въпроси: 1. Може ли страната поискала продължаване на срока по чл. 63 ГПК да изпълни указанията на съда, щом като не и е осигурен достъп до делото, респективно не е могла своевременно да узнае за разпореждането на съда по направеното от нея искане?; 2. Какви действия може да предприеме страната, депозирала молба по чл. 63, ал.1 ГПК, за да узнае своевременно за разпореждането на съда, когато делото е на доклад при съдията през времето от депозиране на молбата за продължаване на срока до постановяване на съдебния акт за прекратяване на производствто поради неизпълнени указания?; 3. Считат ли се тези действия на съдебния състав преграждащи правото на страната на достъп до съд и нарушават ли те принципа на служебното начало залегнал в чл. 7 ГПК?Цитира се чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, III -то г. о., намира частната касационна жалба за подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, така допустима По въпроса за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г.) за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, III -то г.о., съобразява следното: Първоинстанционното производство по гр.д. № 12314 /2016 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по исковата молба на Н. А. П.,като при постъпването исковата молба е нередовна .С разпореждане на съда от 29.10.2016 г. е указано на ищеца в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 8332 лв., в противен случай исковата молба ще бъде върната. Разпореждането с указанията е съобщено на 05.12.2016 г, чрез адвоката на ищеца като съдебен адрес. На 12.12.2016 г.,в срока за изпълнение на указанието адвокат Т. е депозирала молба за удължаване на срока за изпълнение с един месец, предвид големия размер на таксата. С разпореждане на съда от 03.01.2017 г.,поставено върху самата молба (стр №15 по описа на гр.д №12314/16г) молбата е удолетворенана тази дата, като срокът е продължен с две седмици,считано от датата на разпореждането. С определението от 10.03.2016 г.исковата молба е върната заради неизпълнени указания, към момента на постановяване на акта включително. В частната жалба до апелативния съд срещу прекратителното определение на градския съд, страната е твърдяла същото, което твърди и пред ВКС – че е била поставена от съда в обективна невъзможност, въпреки активността си, да узнае за продължения срок, така и да изпълни указанията касаещи държавната такса. За да потвърди определението апелативният съд, след съответните собствени фактически констатации по движение на делото, касаещи срока е приел, че страната сама следи за произнасянето на съда по молбата й за неговото продължаване, в това число за началото и края му, като за съда не съществува задължение да я уведомява за това, предвид чл. 7, ал.2 ГПК. Приел е за правилен извода на градския съд, че указанията му досежно държавната такса не са били изпълнени, нито в продължения срок - изтичащ на 17.01.2017г.,нито към момента на постановяване на определението за връщане на исковата молба-10.03.2017г. Доводът, че делото е било постоянно на дoклад, така страната се е намирала в обективна невъзможност да изпълни указанията, е приет за несъстоятелен предвид обстоятелството, че ищецът е разполагал до момента на прекратяване на делото с повече от два месеца, през които да внесе държавната такса и представи документа за това. Предвид установените процесуални факти по движението на делото, от които обективно не се установява същото да е съхранявано в нарушение на действащия тогава Правилник за администрацията на районните, окръжните ,административните, военните и апелативните съдилища (отм ДВ бр.68/2017г), съответно да бил е препятстван достъпа на страната да узнае за разпореждането на съда,включителнто след справка в деловодството, поставените в изложението въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване.Въпросите, които страната извежда, изцяло се условят на твърдения за нарушения, които не са подкрепени от никакви доказателства или индиции, като например наличието на отбелязвания, на депозирани допълнителни молби на страната (или сигнали) в случай, че делото не се намира по реда, осигуряващ справки по него.Деловодствата приемат книжа и регистратурата на съда е открита, независимо от местонахождението на делото, като при администрирането на делата и достъпа до тях, действащият ред и установените в съдилищата практики осигуряват на страната съответните гаранции, че фактите от значение за нейната процесуална активност ще бъдат отразени.Липсата на тази явна от данните по делото активност,е и констатацията ,обусловила решаващите изводи на въззивния съд.Касационната инстанция не е инстанция по навеждане на фактите и събиране на доказателствата за тях Отделно от това, поставените въпроси не засягат решаващите мотиви на въззивната инстанция като инстанция по същество в производство по обжалване на определение, а допълнителните такива по конкретни доводи, изложени в жалбата пред нея. Ето защо въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване и Върховният касационен съд, III- то г.о.,