Определение № 4894 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4704/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. чрез пълномощника й адвокат А. К. против решение № 761 от 7.06.2023 г., постановено по гр. д. № 393 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 262965 от 16.09.2022 г. по гр. д. № 16881/2018 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от Н. Й. В. против Р. Д. Д. ревандикационен иск по отношение на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], в партера на вътрешната дворна постройка, с източно, южно и западно изложение, с обща площ от 89.75 кв.м., и при описани съседи, заедно със зимнично помещение, заедно с таванско помещение, ведно с приспадащите се 190/6950 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място. Н. Й. В. е подал чрез пълномощника си адвокат Е. Б. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че доводите във въззивната жалба на Р. Д. Д. са, че неправилно е прието, че ищецът е собственик на имота, като в съдебния акт, на който същия се позовава е описан друг имот и съдът неправилно е счел, че се касае до явна фактическа грешка; липсва индивидуализация на спорния имот; не е изяснено дали и за какъв период ответницата владее имота; определението на ВКС, на което се е позовал съдът не е влязло в сила, тъй като не е съобщено на ответницата. Посочил е, че ищецът Н. Й. В. е основал претендираното право на собственост на нотариален акт № *, том LXLVI, дело № 23689/1999 г. от 29.10.1999 г. Приел е за установено, че на 29.10.1999 г., с н.а. № 83, т. II, рег. № *, дело № 333/99 г., нотариус М. Е., Д. С. Д. продал на ищеца Н. Й. В. процесния имот, като продавачът е запазил за себе си и съпругата си Н. И. Д. правото на ползване за всеки от тях. След смъртта на Д. Д. Н. Д. предявила иск срещу ищеца за прогласяване нищожността на продажбения договор поради привидност и прикриване на дарение. В решението по спора, постановено по гр.д. № 2875/04 г., с което искът е отхвърлен, СРС е вписал в диспозитива, че се касае до договор за продажба от 09.05.2000 г., оформен в н.а. № 51/09.05.2000 г., том първи, рег. № 998, нотариално дело № 52/2000 г., а в мотивите си е обсъждал нотариален акт на същия нотариус с № 13, т. втори, н.д. № 333/1999 г. от 29.10.1999 г., сключен между същите страни. Касационната жалба срещу въззивното решение по делото е върната, като разпореждането е потвърдено с определение № 70 от 26.01.2011 г., ч.т.д. № 44 от 2011 г., ВКС, ТК, Първо отделение, което е окончателно. От представената схема на СГКК е видно, че имотът е с идентификатор *****. Съдът е обсъдил и показанията на свидетеля С. К., живущ в сградата, според които ответницата живее в процесния апартамент, като ползвала и мазето и тавана. Направил е извод, че ищецът се легитимира като собственик по силата на договора за покупко-продажба от 29.10.1999 г. Искът за прогласяване нищожността на договора е отхвърлен в влязло в сила решение. За изхода на спора е ирелевантно, че в решението е посочен друг нотариален акт, а не този, с който се легитимира ищецът – ако предмет на спора е друг договор, то очевидно титулът, с който В. се легитимира (н.а. № 83, т. II, рег. № 6214, дело № 333/99 г.) изобщо не е засегнат от правен спор, а ако се приеме, че искът е касаел договорът по н.а. № 83, т. II, рег. № *, дело № 333/99 г., то с окончателен акт искът по чл. 26 ЗЗД е отхвърлен. Въз основа на свидетелските показания е прието, че ответницата обитава жилището и ползва прилежащите му зимнично и таванско помещение, като е ирелевантно за какъв период е ползвала имота. Съдът е посочил, че не е налице основание да проверява здравословното състояние на ответницата. Същата неколкократно е извършвала правно значими действия по упълномощаване на своя представител и същите са валидно извършени и, тъй като няма никакви основателни съмнения, че здравният й статус е до токова неблагоприятен, че може да се касае до липса на процесуална дееспособност, а и по делото липсват данни – епикризи, изследвания, регистрации за лечение, картотекирания или друга медицинска документация за заболяване, нито има данни за образувано производство за поставяне под запрещение В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Р. Д. Д. чрез процесуалния си представител адвокат К. поставя следните въпроси: 1) длъжен ли е съдът служебно да изследва въпроса за дееспособността на страната (психическото състояние на страната), когато има данни за недееспособност поради заболяване; 2) допустимо ли е съдът да се произнесе повторно по същия иск (no bis rn item), ако ищецът твърди, че вече е водил такова дело и не твърди, че се позовава на нови факти; 3) може ли съдът да поправи фактическа грешка в съдебно решение, постановено по друг правен спор, с което друг съд се е произнесъл по преюдициален по делото въпрос; 4) основателен ли е ревандикационен иск, ако ответницата е в имота със съгласието на ищеца; 5) допустимо ли е да бъде осъден да напусне единственото си жилище човек в уязвимо положение, без да му бъдат предоставени гаранциите и защитите, предвидени от Европейската конвенция за правата на човека. Първите три въпроса са свързани с доводите за недопустимост на въззивното решение. Касационният съдебен състав констатира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение. По делото не са представени каквито и да било доказателства за здравословното състояние на касаторката, поради което първият въпрос е неотносим, тъй като липсват данни, че същата е недееспособна поради заболяване. Процесуално правен въпрос по отношение отказа на съда да изиска гр. д. № 2875/2004 г. на СРС, за което адвокат К. поддържа, че съдържа данни за здравословното състояние на Р. Д., не е формулиран. Вторият въпрос е свързан с тезата, че ищецът твърди, че вече ревандикационна претенция против ответницата е била завеждана. В случая обаче липсва сила на пресъдено нещо, тъй като предходното дело по ревандикационен иск между същите страни е било прекратено, поради оттегляне на иска, за което е представен протокол от съдебното заседание. Третият въпрос е свързан с обстоятелството, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 2875/2004 г. на СРС е отхвърлен иск за прогласяване нищожност на договор за продажба от 9.05.2000 г., оформен с н. а. № 51 от 9.05.2000 г., том І, рег. № 998, н. д. № 52/2000 г., а според касаторката ищецът твърди, че това дело е за обявяване нищожност на договора по н.а. № 83, т. II, рег. № 6214, дело № 333/99 г. Съдът е посочил, че това обстоятелство е неотносимо, тъй като не засяга придобивното основание на ищеца – договор за покупко-продажба по н.а. № 83, т. II, рег. № 6214, дело № 333/99 г., което е въведено и като основание на иска и не се е произнасял дали е налице очевидна фактическа грешка в решението по предходното дело. Четвъртият въпрос също се явява неотносим, тъй като по делото липсват данни, а и въззивният съд не е приемал за установено, че ищецът е допуснал ответницата да живее в имота и че ищецът разполага с ключ и достъп до имота. Подобни фактически твърдения липсват в отговора на исковата молба, не са заявявани и пред въззивния съд, а за тези обстоятелства само е поискано на ищецът да бъдат поставени въпроси по реда на чл. 176 ГПК. Процесуално правен въпрос относно отказа на съда да уважи това искане не е поставен от касаторката. По петия въпрос касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че развитие на правото ще е от значение да се даде отговор на въпроса в съответствие с правата на ответницата по чл. 8, чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ и протокол 1 от ЕКПЧ. Освен твърденията на самата ответница чрез нейния процесуален представител, че същата е в уязвимо положение, по делото не са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на това твърдение, поради което и този въпрос се явява неотносим към изхода на конкретния спор. Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение не е очевидно неправилно. Доводите, че съдът е отказал да събере поисканите от ответницата доказателства не съответстват на данните по делото. Видно от депозираната в настоящото производство молба по чл. 282 ГПК адвокат К. е разполагал с доказателства за здравословното състояние на доверителката си, но не е счел за нужно да ги представи по делото, въпреки отказа на съда да изиска гр. д. № 2875/2004 г. на СРС. Във въззивното производство на ответницата е допуснал свидетел, като е определен срок за събиране на показанията му и същите не са приобщени към доказателствения материал, поради неосигуряване присъствието му в съдебното заседание. Искането по чл. 176 ГПК е касаело факти, които не са били заявени в преклузивния срок по чл. 133 ГПК, като пред въззивния съд не е обоснована някоя от хипотезите на чл. 266 ГПК. Адвокат Е. Б. е поискал присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА за осъществената защита на ответника по касационната жалба Н. Й. В.. В представеното по делото пълномощно липсват данни да е договорена и осъществена безплатна правна помощ, поради което искането е неоснователно. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение