Определение № 248 от 09.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3338/2014 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 4295 от 08.06.2013 г. по гр. д. № 6985/09 г. на Софийския градски съд в сила е оставено решението от 19.01.2009 г. по гр. д. № 23643/2007 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за предаване владението на ниви в м. „Крушите”, съставляващи пл. № 056003 и пл. № 056028 по плана за земеразделяне на [населено място], [община], и за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева за лишаване от правото да се ползват имотите за периода от 15.10.2002 г. до 15.07.2007 г. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от В. П. Т. - починал и заместен от наследниците си М. Е. Т. - съпруга, и Р. В. П. и Б. В. П. - деца, както и от Т. П. Т., Т. Л. Г. и Р. И. А., чрез адвокат М. З. от АК [населено място]. Изложени са оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт - касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Ответникът [фирма] [населено място], заместил заедно с [фирма] [населено място] първоначалния ответник [фирма] [населено място], счита, че касационно обжалване не следва да се допуска; другият правоприемник на първоначалния ответник, както и П. А. В., Виден А. В., В. К. А., Г. Л. М. и П. Л. Г. не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена на 24.07.2013 г. с вх. № 87235 в деловодството на въззивния съд и производството пред настоящата инстанция е висящо при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Цената на иска се определя към момента на подаване на исковата молба с оглед действащия към този момент процесуален ред. В разглеждания случай исковата молба е от 23.10.2007 г. и приложима е нормата на чл. 55, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./. Според нея цената на иска по искове за собственост се определя от 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава - от 1/4 от пазарната цена на имота. Видно от удостоверението на Столичната община, отдел Л., Дирекция «Приходи и администриране на местни данъци и такси», приложено на л. 26 от първоинстанционното дело, данъчната оценка на имот пл. № 056003 е 771.90 лева, а на имот пл. № 056028 е 1 287.50 лева. Цената на иска за ревандикация, определена съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, е 1/4 от 771.90 лева или 192.98 лева за първия имот, и 1/4 от 1 287.50 лева или 321.88 лева за втория имот. Дори да се вземе предвид данъчната оценка на двата имота общо, цената на иска възлиза на 514.86 лева и отново е под релевантната цена от 5 000 лева. Цената на иска за парично вземане е в размер на 5 000 лева и този иск също попада в ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК като критерий за допустимост на касационното обжалване. В обобщение, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е представил доказателства за сторени разноски по водене на делото във Върховния касационен съд и искането такива да му бъдат присъдени е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.