Определение № 354 от 11.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 50/2013 г.

Образувано е по касационната жалба на Н. агенция за приходите, със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 1505 от 16.07.2012 г. по т. д. № 4758/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 170 от 08.11.2011 г., по т.д.№ 40/2011 г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] /н/, със седалище [населено място] и И. А. А. от [населено място] иск по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК за обявяване недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на сключения на 18.11.2008 г. с нот.акт № 173, т.ІІІ, рег.№ 11192, нот. дело № 533/2008 г. на Нотариус В. В., с рег.№ 268 с район на действие Софийски районен съд договор за покупко-продажба на описаните в същия недвижими имоти, както и обективно съединения иск по чл.646, т.2 ТЗ във вр. с чл. 537, ал.2 ГПК за обявяване на относителната недействителност на договор от 09.02.2009 г. с то.акт № 43, том І, рег.№ 2348, н.дело № 41/2009 г. на Нотариус В. В., с рег.№ 268 с район на действие Софийски районен съд за прехвърляне на 0.545 идеални части от правото на собственост върху УПИ № ІV-66 от квартал 3Б по плана на [населено място], м. „О. купел 2”, [улица] за отмяната на нотариалните актове. В касационната жалба са въведени доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение апелативният съд се е произнесъл по искове за установяване недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършени разпоредителни сделки с недвижими имоти на обявеното в несъстоятелност търговско дружество в двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност. Исковете са основани на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 2 и т. 3 ТЗ в редакцията преди приемането на ЗИД на Търговския закон, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013 г. С § 9 на ЗИДТЗ са въведени изменения в разпоредбата на чл. 647 ТЗ по отношение сроковете на извършените от длъжника сделки. В § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че измененията се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността, а в ал. 2 - че в едномесечен срок от влизане на закона в сила, предявените искове по досегашните разпоредби на чл. 647 ТЗ, по които производствата са висящи, могат да бъдат оттеглени без съгласието на ответниците, независимо от фазата, в която се намира производството. На 22.05.2013 г. К. съд на РБ е образувал конституционно дело № 12/2013 г. по искане на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционност на разпоредбите на § 14, ал. 1 ПЗР и ЗИДТЗ в частта "и искови производства за попълване масата на несъстоятелността" и на § 14, ал. 2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ. Искането е допуснато за разглеждане по същество с определение от 11.06.2013 г. по посоченото дело. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на Конституционния съд по искането за обявяване противоконституционност на приложимите към спорното правоотношение разпоредби на § 14 ПЗР и ЗИДТЗ. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, Върховният касационен съд, Търговската колегия ,състав на второ отделение