Определение № 53 от 01.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 400/2011 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата Н. Б. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Росица Т. Славчева срещу решение № 4993 от 05.11.2010г. по гр. дело № 5879/2010г. на Софийски градски съд, ГО IV-Г отделение, с което е потвърдено решение № I-32-32 от 22.03.2010г. по гр. дело № 22497/2009г. на Софийски районен съд, I ГО, 32 състав в частта, с която е признато за установено, че Н. Б. А. дължи на [фирма], [населено място] на основание чл. 415, ал. 1 ГПК сумата 2 027,52 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. юни 2005г. до м. октомври 2008г. за топлоснабдяван имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ведно със законна лихва, считано от 06.02.2009г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК по гр. дело № 478/2009г. на СРС, 89 състав/ до окончателното й изплащане, както и сумата 266 лв. – обезщетение за забава в периода 06.02.2006г. – 02.12.2008г., и ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 629,44 лв. – разноски. Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ доказан ли е размерът на задължението за заплащане на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2/ периодични ли са задълженията за заплащане на топлинна енергия от потребителите – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; 3/ приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /противоречие с решение № 168/22.12.2009г. по т. дело № 408/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение/. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че договорното отношение между страните възниква от качеството на ответницата по иска на собственик на апартамента в сградата, етажна собственост и от това, че през исковия период ищецът подава в нея топлинна енергия за битови нужди. Констатирал е, че ответницата по исковата молба е и потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в общите части на сградата, вкл. и такса мощност съгласно чл. 143 ЗЕ. Решаващият съдебен състав е направил извод за недоказаност на възраженията на ответната страна по иска за неточно в качествено и/или количествено отношение изпълнение от страна на топлопреносното предприятие, като в тази насока е изложил съображения, че при събрани доказателства, че монтираният в сградата на етажната собственост топломер е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология, в тежест на ответницата по иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството – топлинен счетоводител е неточно. Въз основа на заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза и писмените доказателства е констатирано, че задължението е определено според отчетеното количество и дела на ответницата на база заявената кубатура, такса мощност и включени суми за изравняване за предишен период. Възражението на ответницата за изтекла погасителна тригодишна давност по отношение на главницата е прието за неоснователно поради липса на общ източник на вземанията, тъй като само такса мощност, включена в съдържанието на всяко задължение за главница, има общ източник – решението на ДКЕР, докато вторият и третият елементи са според количеството на подаваната топлинна енергия за битови нужди според отопляемата кубатура, а за окончателното определяне на задълженията след т. нар. изравнителни сметки от значение е реалната месечна консумация през отчетния период. Поради посочените съображения въззивният съд е приложил общия петгодишен срок на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, като е отчел изискуемостта на всяко задължение по чл. 30 ОУ /първото – към края на м. юли 2005г./ и прекъсване на давността с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По отношение на претендираните лихви за забава е приложена кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Неоснователен е доводът, че въпросът дали е доказан размерът на задължението за заплащане на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай. Въпросът за доказване размера на задължението за плащане на топлинна енергия за битови нужди зависи от конкретните доказателства, събрани по всяко отделно дело. Останалите два въпроса относно давността – дали задълженията за плащане на топлинна енергия от потребителите на топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност, са релевантни за спора и същите са решени от въззивната инстанция в противоречие с формираната от ВКС по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, обективирана в решение № 111/08.10.2010г. по т. д. № 1068/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 173/28.10.2010г. по т. д. № 1095/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 172/23.12.2010г. по т. д. № 180/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 168/22.12.2009г. по т. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др. В посочените съдебни актове е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл. 111, б. „в“ ЗЗД/. Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса за съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и неговите основни и задължителни характеристики с разпореждане от 06.12.2011г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълк. дело № 3/2011г., което понастоящем е висящо. Отговорът на този въпрос ще бъде от значение за изхода на настоящия правен спор, поради което са налице предпоставките за спиране на касационното производство на основание чл. 292 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 и чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение