Решение № 161 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2012 г.

Решение № 161 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Агенция Митници [населено място], представлявана от директора Т., чрез процесуалния представител юрисконсулт Й. против въззивно решение от 17.08.2012 г. по в. гр. д. № 13800/10 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.10.10 г. по гр. д. № 11242 по описа за 2010 г. на Районен съд София, като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 262 от 28.02.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по поставен въпрос дали писмото, с което работодателя е поискал от служителя информация относно ползването на закрила по чл. 333 от КТ може да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и следва ли такова писмо да се изпраща докато служителя ползва законно разрешен платен годишен отпуск. В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители, които съответно поддържат и оспорват подадената касационна жалба. Претендират направените по делото разноски. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното: И. П. С. е заемал в Митница К. длъжността "старши митнически специалист". Трудовото му правоотношение е прекратено с връчена на 8.01.2010 г. заповед, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване в щата, съгласно длъжностно разписание в сила от 15.12.2009 г. В заповедта е посочено, че на основание чл. 220 от КТ на служителя се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие и с нарочна молба от 14.04.2010 г. ищецът е потвърдил, че същото му е било изплатено. В. съд е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност, тъй като от съществуващите 56 щатни бройки, с последното щатно разписание от 15.12.09 г. са останали 26 и че извършеният от работодателя подбор е в съответствие със законоустановените критерии - професионална квалификация /по показатели образователно - квалификационна степен, професионален опит и допълнителна квалификация/ и ниво на изпълнение на работата - съобразно атестационни оценки, принос в изпълнение функциите на митническата администрация с оглед обема на работа и ефективността на изпълнението й, дисциплинарно минало, лично и професионално поведение на служителя. Оценен по този начин ищецът е получил оценка 38 и е попаднал сред предвидените за съкращаване 30 служители. В. съд е приел уволнението за незаконосъобразно поради нарушение на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Аргументирал е извода си с довода, че прекратяването на трудовото правоотношение е с предизвестие, а към датата на получаването му - 8.12.09 г. ищецът е ползвал разрешения му по установения ред за периода 1.12.09 г. -7.01.10 г. платен годишен отпуск, като по делото не е искано и не е получавано предварително разрешение от Инспекцията по труда. Независимо, че съдът не е изложил изрично съображения кой писмен документ приема за получено от ищеца предизвестие, с оглед посочената дата - 8.12.09 г. следва да се приеме, че това е полученото от служителя писмо, с което работодателя е изискал информация относно ползването на закрила по чл. 333 от КТ /в отговор служителят е представил декларация, че не попада в категорията защитени лица по чл. 333 от КТ/. По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Писмото, с което работодателя е поискал от служителя информация относно ползването на закрила по чл. 333 от КТ, не може да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, първо защото има различно съдържание и предназначение и второ, защото изрично в заповедта за уволнение работодателят е посочил, че предизвестие не възнамерява да връчва, поради което дължи обезщетение по чл. 220 от КТ /като ищецът е заявил, че го е получил/. Прекратяването на трудовото правоотношение в случая е настъпило с връчване на заповедта за уволнение, което - с оглед отбелязването върху заповедта, удостоверено с подписа на служителя, е станало на 8.01.2010 г., т. е. след приключване ползването на разрешения на служителя по законоустановения ред за периода 1.12.09 г. -7.01.10 г. платен годишен отпуск. Искането на информация по чл. 333 от КТ не е предизвестие. Само по себе си факта на получаване на подобно искане па време ползване на законно разрешен платен годишен отпуск от служителя е ирелевантно и няма връзка със законността на последвалото уволнение. Получаването на искане за информация е част от процедурата по чл. 333 от КТ и би било относимо само, ако предмет на разглеждане беше спазването на тази процедура /какъвто настоящия случай не е, защото ищецът е декларирал, че не се ползва от закрила по чл. 333 от КТ/. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и при липса на наведени други касационни доводи, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Въпросът разрешен по същество с отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, защото извършеното уволнени е в съответствие със закона. Съответно следва да бъдат отхвърлени и обусловените от уважаването на първия искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение