Определение № 824 от 03.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 176/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. С. и Д. П. С. срещу решение №486 от 18.04.2023г. по в.гр.д. №3000/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта с характер на определение, с която по частна жалба срещу определение на СГС от 25.08.2022г. е изменено решение №261968/14.06.2022г. по гр.д.№16157/2017г. на СГС, І г.о., 19 състав, в частта за разноските, присъдени на П. С. Н. /заместен по реда на чл.227 от ГПК от наследниците си Н. П. С. и Д. П. С./, като разноските са завишени на 2 700 лева. Частните касационни жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно, като считат, че присъденото възнаграждение не отговаря на сериозната фактическа и правна сложност на делото и на многобройните проведени заседания, както и на процесуалните усложнения по него. Допускането на касационно обжалване поддържат на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като поставят като обуславящи изхода на спора следните правни въпроси: 1. Законосъобразно ли е съдът да присъди минимално адвокатско възнаграждение предвид факта, че договорът за правна помощ е сключен преди изменението от 04.11.2022г. на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въпреки факта, че след влизане в сила на измененията на наредбата на мястото на страната, сключила договора за правна помощ, встъпват наследниците й? 2. Следва ли при определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът да отчете фактическата и правна сложност на делото и продължителността на съдебния процес. Ответникът „Т. метали“ ЕООД не изразява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение №486 от 18.04.2023г. по в.гр.д. №3000/2022г. на Софийски апелативен съд, е потвърдено решение №261969/14.06.2022г. по гр.д.№16157/2017г. на СГС, І г.о., 19 състав. Със същото решение въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение от 25.08.2022г. по гр.д.№16157/2017г. на СГС, като е изменил решението на СГС в частта за разноските, присъдени на П. С. Н. / заместен по реда на чл.227 от ГПК от наследниците си Н. П. С. и Д. П. С./, като е завишил същите на 2 700 лева. За да измени първоинстанционното решение в частта за присъдените на ищеца П. Н. разноски в размер на 2360,26 лева, съставът на Софийски апелативен съд е счел за основателно възражението на ответното дружество за прекомерност на уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение от 5000 лева. Съобразявайки обаче фактическата и правна сложност на делото, е приел, че адвокатският хонорар не следва да бъде намаляван под 3000 лева, въпреки,че минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата на чл.2 ал.5 и чл.7 ал.9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора за правна помощ, възлиза на 1922,49 лева. След това е намалил определения размер на възнаграждението до 2700 лева, съразмерно на уважената част от предявените искове. Не следва да бъде допускано касационно обжалване по първия поставен от частните касатори въпрос, макар и тези въпрос да е относим към спора. Решението на въззивния съд е постановено преди решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., което е от съществено значение за настоящия спор. С цитирания акт е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено и определение №50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о. в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл.38, ал.2 от ЗАдв., препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Въведеният с разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 от ДФЕС. С оглед изложеното не е налице соченото от частните касационни жалбоподатели допълнително основание за достъп до касация. Поради несъответствие на относимите правни норми от националното законодателство с правото на ЕС следва да се приеме, че липсва предмет на тълкуване и произнасяне, поради което липсва и основание за допускане на обжалвания акт до касационно обжалване. Вторият поставен в изложението въпрос e относим към спора, с което е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос, обаче, също не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация. Съгласно задължителните разяснения в т.3 от ТР №6/2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител правни действия Относно значимостта на фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и постоянна практика на ВКС с определение №107/25.03.2021г. по ч. гр. д. №3467/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №183/09.05.2016г. по ч. гр. д. №1460/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №150/24.04.2020г. по ч. т. д. №2924/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №68/07.02.2020г. по ч. т. д. №508/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други. Същият критерий е посочен и в цитираното по – горе определение №50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Поставеният въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с дадените от практиката разрешения, като съдът е отчел фактическата и правна сложност на делото и макар да е приел като приложима Наредба №1/2004 г., е определил размер от 3000 лева на адвокатското възнаграждение на представлявалата П. Н. адвокат Е. П., при минимален размер по наредбата от 1622,49 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд