Определение № 791 от 23.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 4729/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 96/01.10.2013 г. по т. д. № 209/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 11 от 12.04.2013 г. по т. д. № 142/2011 г. на Окръжен съд, [населено място]. С последното са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 84 491,85 лв., представляваща договорено възнаграждение - комисионна по сключен между страните договор за поръчка и продажба от 07.02.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2011 г. и разноски за производството. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане на многобройни преки и косвени доказателства, свързани с твърденията на ищеца за сключен предварителен договор между ответното дружество и С. М., както и за неправилно приложение на материалния закон във връзка с твърденията за осъществена посредническа дейност. Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с четири въпроса, въвеждайки основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, и цитирайки решения на ВКС, РС Пазарджик, РС Бургас, РС Ямбол. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът на [фирма] против [фирма] за заплащане на сумата 84491,85 лв., представляваща възнаграждение, съгласно т. 6 от договор – поръчка за продажба на недвижим имот от 07.02.2011г., е бил отхвърлен, Бургаски апелативен съд е приел, че независимо от установеното по делото извършване на посредническа дейност от страна на ищеца, условието за изплащане на посредническо възнаграждение е сключването на предварителен или окончателен договор, което не е било установено по делото, предвид т. 3 от договора. Според БАС, проект за предварителен договор със свид. М. е бил изготвен, но не е подписван, тъй като не се е стигнало до съвпадение на две насрещни волеизявления - на М. като купувач и на продавача, а по отношение на свидетеля Кропанцев е прието, че не е доказано, че този клиент е осигурен именно от ищцовото дружество, за да се претендира изплащане на възнаграждение за твърдяна посредническа дейност. В изложението на [фирма] са изброени четири въпроса, както следва: 1. Сключен ли е предварителен договор между [фирма] като продавач и С. М. като купувач при цена 450 000 евро, при посредничеството на [фирма]; 2/ Явява ли се С. Кропанцев, респ. представляваното от него дружество [фирма] трето лице, в чиято полза е действал възложителят по договор от 07.02.2011 г.; 3/ Явява ли се С. Кропанцев, респективно представляваното от него дружество [фирма], осигурено от [фирма] лице по смисъла на т. 3 от договор от 07.02.2011г.; 4/ Налице ли са предвидените в подписания между [фирма] и [фирма] договор основания за заплащане на посредническо възнаграждение. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, поставените четири въпроса са свързани с преценка на конкретни факти и обстоятелства по делото и не съставляват правни въпроси, по които съдът следва да даде принципен отговор по реда на чл. 290 ГПК, относим към всеки следващ сходен правен казус. Дали един договор е сключен или не е, е въпрос на въведени от страните твърдения, за проведено оспорване и за доказани по съответния процесуален ред на релевантни за случая факти. Между посочените страни по делото, на фиксираната във въпроса цена и при посредничеството на жалбоподателя, въпросът дали е бил сключен предварителен договор би могло да се преценява единствено във фазата след допускане на касационно обжалване, пред каквато хипотеза не сме. По втория и следващите въпроси също става дума за фактически въпроси, на които би могло да се даде отговор по съществото на спора, но не и при допускане на касационно обжалване. Отделно от изложеното, изброените решения на ВКС не са пряко относими към аналогични правни казуси, а и жалбоподателят не е мотивирал тази съдебна практика към кой от въпросите счита за относима, при това практика по КТ, по съдебната делба. По посочения в т. 5 процесуалноправен въпрос – „задължително ли е пълното доказване да се осъществи само въз основа на преки доказателства или може да бъде извършено и въз основа на косвени доказателства”, дори и да се приеме, че би могъл да има значение за изхода на делото, не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Действително в Решение № 226/12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ГК е прието, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. Във въззивното решение съдът е приел, че не се е сбъднало условието за изплащане на посредническото възнаграждение - сключването на предварителен или окончателен договор, а последните се установяват с надлежни доказателствени средства в рамките на конкретното дело. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле. Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение