Определение № 131 от 01.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 273/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Джи Ви Си Комодитис Инк „ / дружество, регистрирано съгласно законите на Република Маршалови острови / против решение № 260033/22.10.2020 г. по гр.д.№ 194/2020 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1533/ 19.12.2019 г. по гр.д.№ 806/2016 г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против „Вистамар„ООД и „Сени„ЕООД искове, както следва: 1/ против „ Вистамар„ ООД за заплащане общата сума от 111 944,97 щ.д. – обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконното задържане на моторен кораб „Катя„ / предходно наименование „Батя“ / на пристанище Констанца, Румъния, за периода 17.11.2015 г.- 11.12.2015 г., от която - а/ 18 450 щ.д. – пропуснати ползи от неполучен наем за кораба, за периода 17.11.2015 г. – 02.12.2015 г. и половината от неполучен наем за кораба, за периода 03.12.2015 г. – 11.12.2015 г., по договор за беърбоут чартър от 12.11.2015 г.; б/ 93 494,97 щ.д. – претърпени загуби от направени разходи за кораба „Катя„ в пристанище Констанца, в периода 17.11.2015 г. – 11.12.2015 г., от които - ба/ 67 773 щ.д. дневни разходи, съгласно договор за беърбоут чартър / 100 % от всички заплатени разходи за периода 17.11.2015 г. – 02.12.2015 г. и 50 % - за остатъка от периода до 11.12.2015 г./; бб / 10 024,27 щ.д. – разходи за гориво / 100 % от заплатените за периода 17.11.2015 г. – 02.12.2015 г. и 50 % за следващия период до 11.12.2015 г./; бв / 13 745,25 щ.д. – дисбурсментски разходи в пристанище Констанца за същия период / 100 % от заплатените за първия и 50 % за втория подпериод /; бг / 1 641,67 щ.д. – 50 % от направените разходи за адвокатска защита в обезпечителното производство пред компетентните румънски съдилища; бд / 310,78 щ.д. – договорна лихва за периода 08.12.2015 г. – 25.03.2016 г. върху сумата от 15 000 евро, получена по сключен от ищеца възмезден договор за заем, за замяна ареста на кораб „Катя„ с банкова гаранция, в е д н о със законната лихва върху така претендираните суми от датата на предявяването на исковете до окончателното им заплащане; 2 / против „Сени„ЕООД - за общата сума от 26 822,32 щ.д. - обезщетение за вреди от незаконното задържане на морски кораб „Катя„, за периода 01.12.2015 г – 11.12.2015 г., от които - а/ 4 050 щ.д. - пропуснати ползи, съизмерими с половината от неполучен наем за периода 02.12.2015 г. – 12.12.2015 г., на основание договор за беърбоут чартър от 12.11.2015 г. ;б/ 22 772,32 щ.д. – претърпени загуби от направени разходи за кораба „Катя„ в пристанище Констанца, за периода 02.12.2015 г. – 12.12.2015 г., от които: ба / 14 877 щ.д. дневни разходи, съгласно договора / 50 % от всички понесени в периода 02.12.2015 г. – 12.12.2015 г. /; бб / 2 200,44 щ.д. – разходи за гориво / 50 % от всички понесени за периода 02.12.2015 г. – 12.12.2015 г./; бв / 3 017,25 щ.д. – дисбурсментски разходи в пристанище Констанца / 50 % от всички понесени за периода 02.12.2015 г. – 12.12.2015 г. /; бг / 1 641,68 щ.д. – 50 % от разходите за адвокатска защита в обезпечителното производство пред компетентните румънски съдилища; бд / 1 035,95 щ.д. – договорна лихва за периода 08.12.2015 г. – 25.03.2016 г. върху сумата от 50 000 евро, получена от ищеца по възмезден договор за заем, с цел замяна ареста на кораба с банкова гаранция, в е д н о със законната лихва върху всички суми от предявяването на исковете до окончателното изплащане на сумите. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по всички доводи на страната във въззивната жалба и несъобразяване на кореспондиращи им доказателства по делото, а друга част от събраните доказателства възприети превратно. Така касаторът сочи, че във въззивната си жалба изрично е акцентирал на неправилното ограничаване на първоинстанционния съд с преценка за добросъвестността на ответника „Вистамар„ ООД единствено към датата, на която е поискал налагане на обезпечителната мярка „административно задържане на кораба“ / 14.11.2015 г. /, без да прецени добросъвестността на ответниците в хода на цялото обезпечително производство – от сезирането на румънския съд с искането за обезпечение до отмяната на ареста на кораба. Посочил е също, че наред с неправилно ограничения за преценка на добросъвестността период от 14.11.2015 г. / искането за административно задържане / до 17.11.2015 г. / прилагането на тази мярка /, вместо до 11.12.2015 г. / замяната на ареста на кораба с банкова гаранция /, съдът не се е произнесъл и по довода, че административното задържане е мярка, различна от обезпечителния арест на кораба, въз основа на съдебен акт, като при това не е предпоставка за последния, но съдебно допуснатото обезпечение задължително запазва действието й. Касаторът сочи,че въпреки изричните си доводи във въззивната жалба, въззивният съд не е коментирал факта, че е претендирано обезпечение на бъдещи искове срещу лице - „Индивидуъл технолоджи С.А.„, срещу което „Вистамар„ ООД признава, че няма вземания, както и че към датата на предявяване искането за обезпечение дружеството вече е разполагало с информация за смяната на собствеността върху кораба „Катя„, както и за прекратяването на договора за беърбоут чартър с наемателя „Шипинг Лоджистик С.А.„ – публично достъпни обстоятелства, въз основа вписванията в българския корабен регистър. Твърди се, че не са обсъдени и въззивните доводи на страната, че „Сени„ЕООД е встъпило в обезпечителното производство около 02.12.2015 г., при изразено с молбата за встъпване знание, че корабът е придобит от ищеца и регистриран в Република Того на 12.11.2015 г., съответно е прекратен договора за беърбоут чартър, сключен между предишния корабособственик и длъжника на ответниците „Шипинг Лоджистик С.А.„, т.е. последният вече не ползва кораба и следователно трети лица биха търпели загубите от ареста му. Няма мотиви и по довода, че никой от ответниците не може да се позовава на добросъвестно доверяване на вписването в българския корабен регистър, където промяната на собствеността и прекратяването на договора за беърбоут чартър / наем на кораба / са отразени още на 17.11.2015 г., при наличието и на изрично заявено узнаване на този факт от „ Вистамар „ ООД, в писмото му до ищеца от същата дата, с отправено искане да плати чуждото задължение, за да не търпи вреди от ареста. Не са изложени от съда мотиви и по довода, че ответниците не установяват вземания към „ Шипинг Лоджистик С.А.„ – фактурите, на които се е позовал съда, не са приемани като доказателства по делото. Касаторът сочи необоснованост на въззивния акт, каквато съзира в непоследователността в изводите на съда, който след като правилно е приел, че прекратяването на договора за беърбоут чартър е обстоятелство непротивопоставимо на ответниците преди 17.11.2015 г. / вписването в корабния регистър /, е отказал да изследва противопоставимостта му след тази дата, в аспект на недобросъвестността им, след като са поискали ареста на кораба съответно на 18.11.2915г. / „Вистамар“ООД / и 02.12.2015 г./ „Сени„ ЕООД /, както и не е коментирал обстоятелството, че съзнавайки налагането на мярката върху чуждо имущество ответниците упражняват икономически натиск върху новия собственик / ищеца /, без същият да носи отговорност за задълженията на бившия наемател на кораба. Необоснованост страната съзира и в извода на съда, че писмата на първия ответник до ищеца, в периода 13 - 19 ноември 2015 г., са проява на добросъвестност, въпреки че съдържат претенция за заплащане от адресата им на съзнавано чуждо, а не негово задължение. Касаторът навежда и довод за противоречие с материалния закон, но не сочи конкретна правна норма, а несъгласие с извода на съда, че: „Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право ако страната подава молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск със съзнанието, че защитава свое субективно право„. Всяко субективно право, според касатора, е упражнимо спрямо конкретно лице и добросъвестното му упражняване предпоставя яснота на упражняващия го за действителния му адресат – в случая - към момента на подаване на молбата за допускане на обезпечението, а не изясняването му в хода на обезпечителното производство. Ответната страна – „ Вистамар „ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Намира, че формулираните въпроси не кореспондират с решаващите мотиви на въззивния съд и дирят директен отговор за правилността на решението, което е предмет на друга фаза от касационното производство и на основания, различни от тези по чл. 280 ГПК - тези по чл.281 т.3 ГПК. Ответната страна- „Сени „ЕООД – оспорва касационната жалба със съображения по съществото на спора и в подкрепа на крайния правен резултат, като правилен. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, частично подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. второ ГПК, предвид цената на исковете, пресметната съобразно курса на щатския долар към датата на депозиране на исковата молба – 25.04.2016 г. - 1,733635 лева за долар – подлежи на връщане касационната жалба срещу въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено отхвърлянето на исковете, както следва: 1/ срещу ответника „Вистамар“ ООД: а/ за сумата от 10 024,27 щ.д. разходи за гориво; б/ за сумата от 1 641,67 щ.д. – разходи за адвокатска защита в обезпечителното производство; в/ за сумата от 310,78 щ.д. – договорна лихва за периода 08.12.2015 г. – 25.03.2016 г. върху сумата от 15 000 евро,получена от ищеца по възмезден договор за заем,с цел замяна на обезпечителната мярка „арест„ на кораба с банкова гаранция и 2/ срещу ответника „Сени„ЕООД: а/ за сумата от 4 050 щ.д. – пропуснати ползи от неполучен наем за периода 02.12.2015 г. – 11.12.2015 г. /; б / 2 200,44 щ.д. – разходи за гориво; в/ за сумата 3 017,25 щ.д. – дисбурсментски разходи в пристанище Констанца; г/ за сумата 1 641,68 щ.д. – разходи за адвокатска защита в обезпечителното производство; д/ за сумата 1 035,95 щ.д. – договорна лихва за периода 08.12.2015 г. – 25.03.2016 г. върху сумата от 50 000 евро, получена по възмезден договор за заем, с цел замяна на обезпечителната мярка „ арест„ на кораба с банкова гаранция. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба „Джи Ви Си Комодитис Инк„ твърди претърпени вреди / загуби и пропуснати ползи / от незаконосъобразно наложена - по искане на ответника „Вистамар“ООД и с последващо присъединило се към същото искане „Сени„ ЕООД - обезпечителна мярка „арест„ на морски кораб „Катя„ / с предходно наименование „Батя“ /, в периода 17.11.2015 г. – 11.12.2015 г. Ищецът твърди, че след придобиване на собствеността, на 12.11.2015 г. е сключил договор за беърбоут чартър / наем / на кораба, с „Юнитрейд Инвестмънт Лимитид„ – дружество регистрирано на Маршаловите острови, със срок от 14.11.2015 г. до 07.06.2020 г.., което дружество последващо и на същата дата е сключило договор за менажирането на кораба с „Астромар„ ООД, за същия срок. Със сключването на тези два договора са последващо обосновани претърпените от ищеца вреди / загуби и пропуснати ползи /, предвид ангажираната му отговорност за неизпълнение на задължението по договора за беърбоут чартър – да предостави кораба на разположение на наемателя, за необезпокоявана търговска експлоатация. Вредите твърди да са настъпили в причинност с поведението на ответниците и въз основа на следните обстоятелства: След предаване кораба от собственика – ищец на наемателя и при подаване заявление за отплаване на 17.11.2015 г. до Капитанството на пристанище Констанца, е връчен акт за задържане на кораба, издаден от капитана на пристанище Констанца, по искане на „Вистамар„ ООД. На 18.11.2015 г. същото дружество е подало молба за обезпечителен арест на кораба, като обезпечение на бъдещ иск против „Индивидуал Технолоджи С.А.“, което дружество е предходен собственик на кораба. Молбата е уважена, като допълнително по искане на „Вистамар„ ООД са конституирани като ответни страни ищеца и „Шипинг Лоджистик С.А.„ – под-чартьор на кораба, при чартьор „Булминерал„ ООД по договор за беърбоут чартър с предходния корабособственик. На 02.12.2015 г. в обезпечителното производство е встъпило на ищцовата страна „Сени„ ЕООД. На 03.12.2015 г. Окръжният съд в Констанца е постановил безсрочен арест на кораба, като обезпечение на бъдещи искове на всеки от настоящите ответници срещу „Шипинг Лоджистик С.А.„. На 11.12.2015 г. обезпечителната мярка „арест„ е заменена с банкови гаранции, в размер на 15 000 евро в полза на първия и 50 000 евро в полза на втория ответник, като банковите гаранции са открити по искане на ищцовото дружество, срещу което същото твърди да е депозирало в съответната банка сумата от 65 000 евро, получена по сключени 7 възмездни договора за заем с трети лица, с договорена годишна лихва от 6 %. На 07.03.2016 г. Апелативният съд в Констанца е отменил като незаконосъобразен ареста на кораба. В хода на обезпечителното производство се твърдят направени разходи за адвокатска защита от 3 283,35 щ.д.. Сумата от 65 000 евро / депозирана за издаването на банковите гаранции / ищецът е получил обратно на 25.03.2016 г.. Ищецът твърди, че в резултат на незаконосъобразния арест на кораба не е реализирал наем по сключения договор за беърбоут чартър, както и е платил на наемателя разходите за кораба, направени в периода на ареста, на основание допълнително споразумение от 04.12.2015 г. / дневни оперативни, дисбурсментски и разходи за гориво /, в което споразумение е предвидено прихващането им от дължима наемна цена до окончателно погасяване на задължението. Претендира като вреди, в причинност с незаконосъобразния арест, понесените разноски за адвокатска защита в обезпечителното производство и заплатената договорна лихва по договорите за заем. Ответниците оспорват исковете, като значими за настоящото произнасяне, с оглед обхвата на касационните доводи и съдържанието на изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, са следните техни възражения: Доколкото решаващият извод на Апелативния съд в Констанца, за отмяна на обезпечителната мярка арест, е основан на прекратяването на договора за беърбоут чартър с предходния собственик на кораба „Индивидуъл Технолоджи С.А.“, от съществено значение е обстоятелството, че това прекратяване не е било налице към датата на задържане на кораба – 14.11.2015 г. – въз основа на акта на Капитана на пристанище Констанца, а е настъпило на 17.11.2015 г., като към датата на ареста „Шипинг Лоджистик С.А.“ е продължавало да експлоатира кораба като под-беърбоут чартьор. Доколкото не се касае за иск, основан на чл. 403 ГПК, ищецът може да основе претенциите си на виновно поведение във връзка с налагане на обезпечителната мярка, каквото виновно поведение / недобросъвестно упражняване на процесуални права, злоупотреба с право/ не е налице, тъй като „Вистамар „ООД и „ Сени „ ЕООД са действали със съзнанието, че сумите, за които е наложено обезпечението, им се дължат и съответно са завели последващо дела за събиране на вземанията си. Възразяват, че обезпечителната мярка е принципно законосъобразна, тъй като е отменена от апелативна инстанция единствено предвид въвеждането й в заблуждение, че договора за беърбоут под-чартър с длъжника „Шипинг Лоджистик С.А.„ е бил прекратен предходно на задържането на кораба – на 12.11.2015 г., със смяната на корабособственика, въпреки наличието на доказателства, че под-чартьорът е продължил експлоатацията на кораба до 17.11.2015 г., на която дата е отписан като такъв от българския корабен регистър. В тази връзка се акцентира на акта на задържане от Капитана на пристанище Констанца - още на 14.11.2015 г.., поради което меродавна за законосъобразността на задържането, според ответниците, е тази, а не датата 18.11.2015 г., когато е отправено до румънски съд искането за налагане арест на кораба. Позовават се и на обстоятелството, че извършеното прехвърляне на собствеността е било тенденциозно, между свързани лица и единствено с цел увреждане на кредиторите - да се избегне обезпечаване на искове срещу длъжника – под-чартьор, чрез арест на кораба, в качеството на обезпечение по морски иск, допустимо и срещу кораб – притежание на друго лице, не на длъжника, но в случай, че се експлоатира от последния / чл. 3 пар.4 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за задържането на морски кораби - Брюксел 1952 г., аналогични разпоредби и в Международна конвенция за арест на кораби от 1999 г., ратифицирана от Република България – чл.1 т.1 l /. Ответниците са противопоставили довод,че законосъобразността на подобна мярка, като насочена срещу кораб – собственост на друго лице, не на длъжника, и наличието на действителни задължения на дружество, опериращо с кораба, предпоставят причинност на твърдените от ищеца вреди с виновното поведение на последното – в случая „ Шипинг Лоджистик С.А.“ и именно то следва да бъде адресат на претенциите. В уточнителна молба от 02.03.2017 г. ищецът твърди злоупотреба с процесуални права от ответниците, тъй като са водили обезпечителното производство с ясното съзнание, че корабът е собственост на лице, спрямо което нямат каквито и да било претенции и с единствената цел ищецът да бъде принуден да погаси чуждото задължение, за да избегне по-големи вреди от ареста на кораба. Позовал се е на: а/ отправено от пълномощник на първия ответник до ищеца, още на 13.11.2015 г., предупреждение, че корабът ще бъде арестуван в Констанца; б/ отправено на 17.11.2015 г. до ищеца искане, отново чрез пълномощника на първия ответник, за погасяване задълженията на предишния корабопритежател, с цел избягване на по-големи вреди; в/ уведомление от новия мениджър „Астромар„ООД до първия ответник на 19.11.2015 г., че корабът е собственост на „Джи Ви Си Комодитис Инк„, с предложение за предоставяне на гаранционен депозит, в замяна на вдигане на ареста - отхвърлено; г/ конституиране на ищеца, като ответник в обезпечителното производство, след фактическо узнаване смяната на собствеността, с единствената цел удължаване периода на ареста; д/ непредприети действия за оттегляне на обезпечителната молба, въпреки отправено на 25.11.2015 г. от ищеца и новия чартьор предупреждение до ищеца, че ако не последва незабавен отказ от ареста на кораба ще го държат отговорен за търпими от същия вреди; е/ към момента на встъпване в обезпечителното производство ответникът „Сени „ЕООД е знаел чия е собствеността върху кораба, тъй като с „Вистамар„ООД са били представлявани от едно и също лице – адвокат. Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл.45 ЗЗД. Приел е, че административната мярка „задържане на кораб„ и обезпечителната - „арест„ следва да се разглеждат като едно единно производство, тъй като са предприети в защита на едни и същи субективни материални права на ответниците. След като обезпечителното производство е започнало на 14.11.2015 г., към който момент промяната в собствеността и чартьора на кораба „Катя„ / с предходно наименование „Батя“ / не са били вписани в българския корабен регистър, последните обстоятелства не са били противопоставими на ответниците преди датата на вписването – 17.11.2015 г.. Предвид това не може да бъде споделен извода, че „Вистамар„ ООД е било недобросъвестно, инициирайки обезпечителното производство спрямо своя длъжник – като такъв съдът е посочил предходния корабособственик „Индивидуал Технолоджи С.А.“- към 14.11.2015 г. вписан в българския корабен регистър като собственик на кораба. Във въззивната жалба ищецът е заявил всички доводи, които сочи в касационния си довод за съществени процесуални нарушения на въззивния съд, съгласно чл.269 пр. трето ГПК: 1/ преценката за добросъвестност на ответниците следва да бъде направена за целия ход на обезпечителното производство, а не само към момента на инициирането му - от момента на сезиране на румънския съд и до отмяната на обезпечителната мярка; 2/ задържането на кораба с акт на Капитана на пристанище Констанца не е част от обезпечителната процедура, поради което релевантна за преценка добросъвестността на ответниците е датата на отправено искане до румънския съд – 18.11.2015 г.;3/ налице е злоупотреба с право, тъй като добросъвестното упражняване на процесуални права предполага страната да съзнава, че съществува нейно материално право, защитимо с обезпечавания иск, спрямо лицето, срещу което се претендира обезпечението и че исканата обезпечителна мярка засяга правната сфера именно на това лице; 4/ никой от ответниците не е действал с ясното съзнание, че има иск срещу „Джи Ви Си Комодитис Инк„, за сметка на знание, че корабът е притежание на дружеството и с ареста му се нанасят вреди на лице, чуждо на правния спор относно обезпечените вземания. С въззивното решение първоинстанционното – за отхвърляне на исковете - е потвърдено. По аналогични съображения – датата на вписване промяната досежно собствеността и чартьора на кораба в българския корабен регистър – на 17.11.2015г., съгласно чл.43 от Кодекса на търговското мореплаване вр. с чл.20 от Наредба № 1 /10.01.2013 г. за вписване в регистъра на корабите, въззивният съд е приел, че тези обстоятелства не са противопоставими на ответниците преди посочената дата. До същата, за ответниците собственик на кораба е „Индивидуал Технолоджи С.А.“, а чартьор – „ Шипинг Лоджистик С.А.„, който е подписал и фактурите, материализиращи сключените с „Вистамар„ ООД сделки, обезпечаване на вземанията по които се претендира с искания „арест„. Съдът е изложил подробни мотиви за същината на наложената мярка „ задържане на кораба„, на основание румънското законодателство - чл.132 ал.3 от Постановление № 42/1997 г. за морския транспорт, според която разпоредба пристанищните капитани могат да забранят отплаването на кораби от пристанища и други места за престой от националните водни пътища, по искане на Румънския морски орган, пристанищните администрации и/или администрации на водни пътища, на други публични държавни органи и/или икономически оператори за дълговете на собственика или на опериращия с кораба или на собственика на стоката, намираща се на кораба. Забраната за отплаване не може да надвишава 24 часа от момента, в който е породила действие, а след този период задържането продължава, ако искателят е предоставил в капитанията на пристанището съдебно решение на съдебните инстанции, компетентни да запорират кораба, подлежащо на изпълнение. Предвидено е задържането да се прекрати, ако собственикът на кораба или операторът на кораба или собственикът на стоката е доказал учредяване на достатъчна гаранция спрямо размера на посоченото вземане и тя е приета от лицето, изискало задържането на кораба. Съдът е коментирал и водената от представляващ „Вистамар„ ООД адвокат електронна кореспонденция, за уреждане вземанията на дружеството от доставка на стоки на кораба, преди пристигането му в пристанището на Констанца, именно с цел избягване ареста и допълнителни щети, която кореспонденция е адресирана до „ ВМ Интернешънъл„ ЕООД / вписан мениджър на кораба, по договор с длъжника „ Шипинг Лоджистик С.А.“ като под- чартьор до придобиването на собствеността от ищеца /, с копие до дружество „Сий партнър„ / един от заемодателите на ищеца, за осигуряване средствата по банковите гаранции /. Съдът е отбелязал, че до конституирането на ищеца, като страна в обезпечителното производство - на 27.11.2015 г. - освен за промяната в собствеността на кораба ответникът „Вистамар„ ООД не е уведомяван за смяна на под-чартьора „Шипинг Лоджистик С.А.„.Точно на датата на вписване на новите обстоятелства - 17.11.2015 г. / поради което същото се твърди от ответниците да е тенденциозна п о с л е д и ц а /, пълномощникът на „Вистамар„ООД е отправил до „ВМ Интернешънъл„ ЕООД / мениджъра, овластен от под-чартьора „Шипинг Технолоджи С.А./ предупреждение, че неудовлетворяването на вземанията му ще предпоставят продължаване задържането на кораба, каквото е и поискано на следващия ден - 18.11.2015 г. от съда, към която дата вписването вече е било налице. Съдът е коментирал мотивите за конституирането на ищеца, наведени от „Вистамар„ ООД - основани на чл.1 т.1 б.“к“ и чл. 3 пар.4 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за задържането на морски кораби / Брюксел 1952 г. /, според която, като кредитор има право да иска задържане на кораба, като обезпечителна мярка на морски иск срещу под-чартьора „Шипинг Лоджистик С.А.„, независимо че собствеността е на друго лице – ищеца и конституирайки последния именно с цел противопоставимост на обезпечителната мярка. Коментирано е и, че искането за арест е отправено алтернативно – до разрешаването на спора относно вземанията на „Вистамар„ ООД и л и до внасяне на банкова гаранция, в размера на същите. При същите алтернативни условия към искането за обезпечение се е присъединил на 2 декември 2015 г. и ответникът „Сени„ ЕООД. Посочено е и обстоятелството, че още Окръжният съд в Констанца, допускайки обезпечителната мярка срещу под-чартьора, е отхвърлил искането за конституиране на ищцовото дружество и предходния собственик „Индивидуъл Технолоджи С.А.“, поради липса на пасивна процесуална легитимация / без последното да се отразява на надлежността на обезпечителната мярка, именно с оглед обезпечаването на „морски иск„ /. Замяна на обезпечителната мярка „арест„ е допусната по искане на ищеца от 7 декември 2015 г. и след осигурена от същия банкова гаранция. Въззивният съд е обсъдил и мотивите на определението на Апелативния съд в Констанца, с което обезпечителната мярка „арест„ е отменена, тъй като длъжникът под-чартьор - „Шипинг Лоджистик С.А.„ – е преустановил качеството си на опериращ с кораба и следователно отсъства необходимата връзка длъжник – задържан кораб. Обсъждайки фактическия състав на непозволеното увреждане, на който се основават исковете, съдът е посочил, че ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване на противоправно поведение на ответниците, при презумиране на вината, и претърпени вреди, в причинна връзка със същото. Приел е, че защитавайки накърнени субективни материални права, всеки от ответниците е прибягнал до гарантирано му от Конституцията право на защита и не може да носи последствия, в случай на нейното отричане, освен възмездяване разноските на противната страна, понесени в производството. Упражняването на право на защита на нарушени или застрашени права или законни интереси е правомерна дейност. Неправомерна е злоупотребата с право, когато се упражнява недобросъвестно, с цел да се увредят чужди права и/ или законни интереси. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че съществува, без значение дали предприетата защита е адекватна и без значение съществува или не в действителност субективното материално право. Когато правото е упражнено чрез иск, не е достатъчно отхвърлянето му с влязъл в сила съдебен акт, за да се приеме, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, а пълно и главно доказване от пострадалия, че ищецът е съзнавал, че претендираното право не съществува, но въпреки това е упражнил правото си на иск, с цел единствено да увреди насрещната страна. От събраните доказателства, в тяхната съвкупност, въззивният съд е отрекъл да е доказана злоупотреба с право от ответниците, предвид позоваването им на съществуващи вземания към под-чартьора „Шипинг Лоджистик С.А.„ / с представени доказателства за последващото им предявяване пред арбитраж и съд / и на право на задържане, противопоставимо и спрямо собственика на кораба, в случай на морски иск срещу опериращия с кораба чартьор, респ. под-чартьор, на основание чл. 3 пар. 4 от считана за приложима Конвенция за уеднаквяване на някои правила за задържането на морски кораби. Още повече, че това право е коментирано и изрично признато в акта на Окръжния съд в Констанца и отречено едва последващо - на 07.03.2016 г.- спрямо замяната на обезпечителния арест с банкова гаранция от ищеца - на 03.02.2016 г.. Както по-насетне мотивите отбелязват, предприетите от ответниците действия сочат, че същите са считали да разполагат с процесуалното право на обезпечение на исковете си, чрез арест на кораба, въпреки настъпилата смяна в собствеността му, поради което не може да се обоснове извод, че са целели да увредят новия собственик. Още повече, че правото им е било потвърдено на първа инстанция и следователно тази им увереност в притежаваното право не е била лишена от основание. Ищецът не е доказал пълно и главно ответниците да са съзнавали липсата на това свое право,т.е. няма доказано противоправно поведение, като един от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Само в допълнение към този му решаващ извод съдът е изложил съображения за добросъвестност в действията на ответника „Вистамар„ ООД, въз основа на водената от пълномощника му – адв.С. Д. - електронна кореспонденция. Посочил е, обаче, че данните по делото, макар и косвени, сочат на свързаност между дружествата – нов и стар корабособственик, нов мениджър и заемодатели, съответно коментирани. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно се мотивира кои и защо не възприема и кои не ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с решения по гр.д.№ 4404/2019 г. на ІІІ г.о.,т.д.№ 2897/2018 г. на І т.о., гр.д. № 4581/2015. на І г.о., гр.д.№ 534/2012 г. на ІV г.о., гр.д.№ 1084/2011 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 1857/2010 г. на ІV г.о., гр.д.№ 4744/2008 г. на І г.о. на ВКС; 2/ Има ли злоупотреба с право, ако страна подава молба за допускане на обезпечение срещу едно лице със съзнанието, че защитава свое субективно право срещу друго лице ? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с решение по гр.д.№ 1149/2009 г. на ІV г.о., в евентуалност – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на нормата; 3/ Злоупотреба с право ли е, ако страната води обезпечително дело със знанието, че обезпечителната мярка не засяга по никакъв начин правната сфера на лицето, срещу което има искова претенция ? – въпросът обосноваван с формално цитиране на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК; 4/ Противоправно ли е упражнено процесуалното право, ако с допуснатата в нейна полза обезпечителна мярка страната се домогва да принуди лицето, засегнато от обезпечението, да плати чуждо задължение, за което не отговаря ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради неуреденост в закона и липса на съдебна практика в отговор на същия; 5/ Процесуалната недобросъвестност, схваната като упражняване на процесуално право за да бъде увредено друго лице, изключва ли намерението да се извлече облага от това увреждане ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, поради противоречие с възприетото в решение по гр.д.№ 1243/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, в евентуалност – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, отново с позоваване на нормата и липса на отговор в съдебната практика. Първият от въпросите е предпоставен от касационния довод за съществени процесуални нарушения, поради непроизнасяне на въззивния съд по въведени с въззивната жалба доводи, а именно: 1/ че преценката за добросъвестност следва да се извърши не само към момента на депозиране искането за допускане на обезпечителната мярка „арест„ на кораба, но и последващо до отмяната й и във всички случаи не към момента на административната мярка „задържане на кораба„, ,постановена от Капитана на пристанище Констанца, тъй като същата не е част от обезпечителната процедура; 2/ че искането за допускане на обезпечителната мярка „арест„ на кораба е предявено срещу дружество „ Индустриал Технолоджи С.А. „, спрямо което никой от ответниците не твърди да има вземане ;3/ че към момента на депозиране искането до съда от „ Вистамар „ ООС,, респ. към момента на встъпване в обезпечителното производство на „Сени„ ЕООД, всяко от дружествата е знаело за промяната в собствеността върху кораба и прекратяването на договора за беърбоут чартър с под-чартьора „Шипинг Лоджистик С.А.„ / сочения длъжник на ответниците /, предвид вписването на тези обстоятелства в българския корабен регистър към 17.11.2015г.; 4/ че дори да се ирелевира вписването, видно от отправеното от „Вистамар „ ООД писмо до ищеца от 17.11.2015 г. ,тези обстоятелства са му били известни ;5/ че вземанията на ответниците към „Шипинг Лоджистик С.А.„ не са доказани, тъй като отнасящите се до тях фактури не са приети като писмени доказателства по делото. Действително съдът не е изложил изрични мотиви в отговор на част от така въведените доводи, но становището му по тяхната негодност да променят правния резултат, с оглед решаващите му мотиви, е изводимо от общото им съдържание. Относно друга част от въззивните доводи, касационният довод - че са убегнали от вниманието на въззивния съд - не кореспондира със съдържанието на мотивите. Въззивният съд се е позовал на субективната увереност на ответниците, че вземанията им срещу под-чартьора / спрямо когото, а не спрямо корабособственика, изначално се твърдят и с молбата за конституирането на ищцовото дружество в обезпечителното производство / подлежат на законосъобразно обезпечаване чрез арест на кораба / въпреки че не е собственост на длъжника /, на основание международноправни разпоредби касаещи обезпечаване на морски искове / чл. 3 пар. 4 от коментираната от румънските съдилища Конвенция за уеднаквяване на някои правила за задържането на морски кораби /. Още повече, че тази му субективна увереност е била потвърдена и от произнеслия се първоинстанционен съд – Окръжен съд в Констанца – още на 18.11.2018 г. / т.е. обстоятелство, съобразено като релевантно за целия период на ареста, до замяната на ареста с банкови гаранции, респ. до последващата отмяна от апелативна инстанция /. Следователно, съдът се е произнесъл по наличието на добросъвестност у ответниците за целия релевантен период, а не само към 14.11.2015 г., поради което е без самостоятелно значение за правния резултат и отговор на въпроса - съставлява ли предварителното задържане от Капитана на пристанище Констанца част от обезпечителното производство или не. Независимо от последното, налице е произнасяне относно същината на това задържане, независимо от формалната му самостоятелност спрямо обезпечителното производство пред съд, с оглед законодателно уредената връзка и последици между двете, на която са се позовавали и ответниците, изведена от чл. 132 ал. 3 от Постановление № 42/97 г. за морския транспорт, коментирано от съда. Правилността на този извод не е предмет на поставения процесуалноправен въпрос. Въззивният съд също така е приел, че е без значение дали претенциите на ответниците са основателни или не, стига правото да се иска обезпечаването им да е упражнено добросъвестно – не с намерение за увреждане на насрещната страна, каквото намерение е в тежест на доказване от ищеца – пълно и главно. Наличието на безспорни доказателства за действителни задължения на под-чартьора към ответниците, според съда е без значение, с оглед което и няма отношение към решаващите му мотиви коментирането на липсата им, предвид неприемането като доказателства по делото на фактурите за доставките от „Вистамар„ ООД. Според въззивния съд незнанието на изводими от вписванията в корабния регистър към 18.11.2015 г. чартьор и под-чартьор на кораба, поради бездействие на ответниците / дори в търговските правоотношения да би било проява на груба небрежност, макар че ответниците се основават на съобразени към 14.11.2015 г. вписвания и на фактическата експлоатация на кораба от техния длъжник и последващо, поради което не са могли да се усъмнят в настъпила промяна /, както и фактическото узнаване на тези обстоятелства по-късно, сами по себе си не обосновават злоупотреба с права, в смисъл на тенденциозно предявяване и поддържане на искането, с намерение за увреждане на ищеца / впрочем, не е установено, че искането за конституиране на ищеца в обезпечителното производство следва фактическото узнаване за релевантната смяна на чартьора – едва с електронна кореспонденция от 25.11.2015 г. /. Добросъвестността в действията на „Вистамар“ ООД се подкрепя и от водената предходно на конституирането кореспонденция именно с мениджъра на под-чартьора – длъжник и без в същата да се съдържа отправено от ответника искане за плащане от ищеца на чуждия дълг, като единствено е заявена необходимост от уреждане вземанията на ответното дружество, с цел спестяване на вреди. Не случайно е коментирана от съда хронологията на действията и изявленията на насрещните страни, както и свързаност на лица. Що се касае до довода за изначално предявена молба за обезпечаване, чрез арест на кораба, с конституиране на „Индустриал технолоджи С.А.„,, то процесуалната му легитимация почива на идентични на относимите към легитимацията на последващо конституирания ищец обстоятелства - за притежавано право на морски иск срещу опериращо кораба лице, допускащо законосъобразно задържане на кораб, макар собственост на друго лице, не длъжника. В обобщение, първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като за една част от въззивните доводи на ищеца е невярно твърдението му да не са съобразени при решаването на спора, а непроизнасянето по друга част от тях, дори да е процесуално нарушение, не е съществено процесуално нарушение, тъй като отговори на тези доводи – при конкретните решаващи мотиви – не биха били достатъчни за промяна на правния резултат. Втори и трети въпроси също не удовлетворяват общия селективен критерий, тъй като не съдържат спецификата на казуса – съзнателното предявяване на обезпечителна мярка, засягаща чужда вещ, поради обосноваване право на „морски иск„, по който същата би била адекватна.При това касаторът въвежда в съдържанието на въпроса изрично отречена от въззивния съд предпоставка – за доказано - бидейки в тежест на ищеца, пълно и главно - намерение на ответниците за неговото увреждане. Последното – въведена във въпроса предпоставка, каквато въззивният съд не установява - се отнася и до следващите два въпроса. Съдът не е приел, че обезпечителната мярка е предприета единствено с намерение за събиране на задължението на „ Шипинг Лоджистик С.А. „ от ищеца, нито е приел, че ответниците са упражнили право на обезпечаване на бъдещите си морски искове с доказано намерение за увреждане на ищеца. Не в такъв смисъл, впрочем, са и цитираните мотиви от акта на апелативната инстанция в Констанца, а че налагайки обезпечителната мярка – арест на кораба, с оглед настъпилия разрив във връзката длъжник - задържан кораб, длъжникът по никакъв начин не би бил стимулиран да удовлетвори кредиторите си, тъй като принудително изпълнение срещу кораба не би му навредило, при обективно несъществуващо между него и корабособственика правоотношение. Невярно е и твърдението, че представената електронна кореспонденция съдържа отправено до ищеца искане, за заплащане от същия задълженията на „Шипинг Лоджистик С.А.„. Въззивният съд не е формирал извод, че недобросъвестното упражняване на процесуални права изключва наличието на намерение за извличане на имуществена облага, макар вероятно касаторът да цели отговор точно в обратен смисъл – че намерението за имуществена облага е достатъчно за установяване на недобросъвестност, доколкото това кореспондира с процесуалната му защита. Съдът не е отрекъл релевантност на такова намерение, но е приел,че не е доказано в конкретния случай. Още повече, че неясно е какво се визира под „облага„ в зададения пети въпрос, като принципно облагата предпоставя приход към имуществото на реализиращия я / увеличение на актива /, а целта на предприетото от ответниците обезпечение е единствено да съберат свои вземания, формиращи актива му. При това, надлежността на обезпечителната мярка е предмет на съдебен контрол и отречена едва през м. март 2016 г., в който смисъл – след като е обект на гарантиран съдебен контрол – въззивният съд е съобразил, че само по себе си упражняването на едно процесуално право, последващо отречено, не е достатъчно да обоснове недобросъвестност. Дори да би бил обоснован общия, необоснован би бил допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формалното цитиране на разпоредбата и довода за липса на съдебна практика в отговор на въпросите. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС неотменимо изискване в тази хипотеза е посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, приложима в отговор на въпросите, каквато не е изведена. Дори да се касае за празнота на закона,нужно би било обосноваването на допустима аналогия на закона или правото, каквото касаторът не предлага. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение