Определение № 60463 от 08.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 801/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Г. К. И. срещу решение № 12377/24.11.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 5220/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 3428/26.07.2019 г. по гр. дело № 149/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, като краен резултат, касаторът-ответник е осъден да заплати на ищеца „Гери-В-2000“ ООД, на основание чл. 203, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, следните суми: сумата 4 083.97 GBP, съставляваща заплатени разходи за адвокат за връщате на товарен автомобил-влекач ДАФ ХФ 105 с рег. [рег.номер на МПС]; сумата 1 267.35 EUR, съставляваща заплатена такса за пренатоварване на стоката, превозвана със същия товарен автомобил, на друг автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; и сумата 648 EUR, съставляваща заплатени командировъчни на друг шофьор за връщането на същия товарен автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото. При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта ѝ срещу тази част на въззивното решение, с която са уважени последните два иска за обезщетение – за сумата 1 267.35 EUR и за сумата 648 EUR, ведно с посочените законни лихви върху тези суми. Тази част от въззивното решение е постановена по обективно съединени искове, чиято цена е съответно 2 478.72 лв. и 1 267.38 лв., т.е. – до 5 000 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 и т. 3 от ГПК тази част от въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По тези съображения, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане в посочената част, като касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част. В останалата ѝ част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на касационно обжалване от него част от въззивното решение, тъй като цената на уважения с нея иск за обезщетение за сумата 4 083.97 GBP, е 8 988.90 лв., т.е. – над 5 000 лв. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за за неправилност на тази част от въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя-ищец Г. И. се навежда основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като се поддържа, че въззивното решение било очевидно неправилно. В тази връзка конкретно относно иска за сумата 4 083.97 GBP касаторът поддържа, че делото не съдържало доказателства относно това срещу каква услуга на чуждестранния адвокат е платена тази процесна сума, като твърдението на ищеца, че това е станало за освобождаването на процесния товарен автомобил, не се подкрепяло от нито едно доказателство. Поддържа се също, че апелативният съд придал смисъл и значение на наличните доказателства, каквито те нямат, както и че въззивната инстанция изопачила доказателствата по делото, игнорирайки правилата за обективен анализ на същите, който подход е несъвместим с императивните „изисквания“ на гражданския процес. Също в тази връзка касаторът поддържа, че предприетите от страна на дружеството-ищец действия по ангажиране на адвокатска помощ не били пряка и типична последица от извършеното от жалбоподателя-ответник престъпно деяние, предвид което въззивният съд неправилно приел, че те били пряк и непосредствен резултат от престъплението, за което касаторът е осъден. Ответникът по касационната жалба – ищецът „Гери-В-2000“ ООД в отговора си излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. От страна на жалбоподателя не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е наведено някое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 или т. 3 от тази разпоредба за допускане на касационното обжалване. Няма основание последното да се допуска, и поради твърдяната от касатора, очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. За да уважи иска по чл. 203, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата 4 083.97 GBP, въззивният съд е приел за установено следното: Пред втората инстанция страните не спорят, че основен предмет на дейност на ищцовото дружество е извършването на международни товарни превози; с постоянен трудов договор № 44/15.07.2016 г. касаторът-ответник е работил при дружеството-ищец на длъжността „шофьор на товарен автомобил (международни превози)”, като е извършвал международни превози на товари, възложени му от работодателя с товарни автомобили и ремаркета, собственост на дружеството или предоставени на дружеството ищец под наем; процесният товарен автомобил-влекач ДАФ ХФ 105 с рег. [рег.номер на МПС] е собственост на ищеца, а прикаченото към него ремарке с рег. [рег.номер на МПС] е ползвано от него на основание договор за наем; към месец юли 2017 г. ответникът е извършвал превоз на стоки и товари с тях, като със заповед за командировка в чужбина № 75/28.07.2017 г., издадена от управителя на дружеството-ищец, ответникът е бил командирован да извърши превоз на товари за периода 29.07.2017 г. - 10.08.2017 г. до Англия – Манчестър и Лондон. Въззивният съд е установил също, че с влязла в сила присъда на смесения съд в Мейдстоун – Великобритания, касаторът-ответник е признат за виновен в това, че на 02.08.2017 г. на пристанището в Д., при управление на процесния товарен автомобил не е декларирал акцизни стоки – 57 кутии тютюн за ръчно свиване – общо 1 140 кг. и е избегнал плащането на мито в размер 239 137.80 GBP, като е осъден на 22 месеца лишаване от свобода; по време на съдебно заседание на 31.08.2017 г. пред британския съд ответникът се е признал за виновен в извършването на това престъпление. Във въззивното производство страните не спорят и че на 02.08.2017 г. управляваният от ответника процесен товарен автомобил с ремаркето са били задържани от пристанищните власти на Великобритания за периода до 08.01.2018 г. Апелативният съд подробно и поотделно е обсъдил представените по делото пет фактури и отчети към тях, издадени в периода 31.08.2017 г. - 31.12.2017 г. от BCL Solicitors LLP, Лондон, с платец ищцовото дружество и основание за плащане – професионалното време на адв. Д. Х. за представителството на ищеца, на обща стойност 4 083.97 GBP. От отчетите към фактурите съдът е установил, че адвокатът е бил ангажиран с провеждането на телефонни разговори и изготвянето на молби до Граничните власти и до Служба „Митници“ във Великобритания, а от петте потвърждения за плащане, издадени от „П. банк“ ЕАД – че дружеството-ищец е платило на посочените във фактурите и отчетите дати на BCL Solicitors LLP съответните суми за адвоката. От писмо от 21.11.2017 г. на Националното звено за конфискация – Гранични сили, Плимънт, адресирано до BCL Solicitors LLP, съдът е установил и че задържаният процесен товарен автомобил с ремарке са подложени на конфискация, съгласно британското законодателство, поради това че с тях е извършван превоз на стоки без акциз – тютюн на обща стойност 239 137.80 GBP; както и че молбата за връщането им е разгледана, и че влекачът и ремаркето ще бъдат върнати безплатно, като същите следва да бъдат прибрани от собственицика без разходи за Короната. Въз основа заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено по представените по делото документи и счетоводството на дружеството-ищец, САС е установил и че за периода месец август – месец декември 2017 г. дружеството е платило на английския адвокат общо сумата 4 355.57 GBP, който разход е документиран с първични и вторични счетоводни документи, и е осчетоводен по дебита на сметка „разходи за външни услуги“, както и че плащанията на адвоката за правни услуги в размер 4 083.97 GBP са отразени чрез разплащателна сметка на ищеца по кредита на активна парична сметка „разплащателна сметка във валута“, въз основа на горните потвърждения за плащания и платежно нареждане за кредитен превод от 20.04.2018 г. чрез Fibank; установено е и че остатъкът за плащане към адвоката в размер 271.60 GBP е отчетено задължение (салдо) по кредита на сметка „доставчици“. Въззивният съд подробно е обсъдил и показанията на свидетелката А. В. – съпруга на управителя на дружеството-ищец и юрисконсулт на същото, съгласно които показания, полицията и пристанищните власти в Д. са отказали да контактуват с представители на дружеството-ищец, поради което се е наложило да се наеме английски адвокат, който да съдейства за освобождаването на камиона и ремаркето и да осъществи кореспонденция с бордърофиса и с институцията, която е задържала камиона и ремаркето. Също съгласно тези свидетелски показания, за извършената дейност от адвоката дружеството-ищец е платило адвокатско възнаграждение, като първоначалният депозит, който адвокатът поискал, за да разгледа документите и да започне кореспонденцията, бил 2 000 GBP; свидетелката е посочила и че камионът и ремаркето са били освободени и върнати в началото на месец декември 2017 г., за което е било получено официално писмо за връщането им, като разходите по прибирането е трябвало да бъдат за сметка на ищеца. Предвид така обсъдените обстоятелства и доказателства по делото, въззивният съд е намерил за категорично установено, че в периода 04.08.2017 г. - 31.12.2017 г. ищецът е използвал услугите на английски адвокат именно за връщането на задържания процесен влекач, както и че в тази връзка ищецът е направил разходи за заплащането на адвокатско възнаграждение. САС е посочил, че е направил този извод въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, както и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като въз основа на последното и писмените доказателства (обсъдените фактури, отчетите към тях и потвържденията за плащане) е приел за установено, че ищецът е ангажирал правната фирма с наименование BCL Solicitors LLP, Лондон, на която е заплатил за подробно описаните дейности, извършени от конкретен адвокат, сумата 4 083.97 GBP; а въз основа на отчетите е приел за установено и че адвокатът е следвало да води кореспонденция и да отправя конкретни искания до Граничните власти във връзка с възстановяването на конфискуваното имущество, собственост на ищеца. САС е посочил, че не споделя извода на първоинстанционния съд, че в нито едно от представените по делото писмени доказателства не се сочело, тези правни и фактически действия да са били свързани с освобождаването именно на процесния товарен автомобил. В тази връзка въззивният съд е изтъкнал, че от обсъденото от него писмо от 21.11.2017 г. на Националното звено за конфискация – Гранични сили, Плимънт, което е адресирано именно до BCL Solicitors LLP – ангажираната от ищеца фирма, на която същият е платил адвокатското възнаграждение, изрично е посочено, че задържаните процесен товарен автомобил и ремарке са подложени на конфискация, поради това, че с тях е извършван превоз на стоки без акциз, както и че молбата за връщането им е разгледана, и че влекачът и ремаркето ще бъдат върнати, като прибирането им следва да се организира от клиента на фирма BCL Solicitors LLP, т.е. – от ищеца. Предвид това, САС е приел, че в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от ответника престъпление, заради което е задържан процесният влекач, ищецът е направил разходи в размер 4 083.97 GBP за адвокатско възнаграждение на адвокат от посочената британска фирма, поради което е намерил, че до този размер исковата претенция следва да бъде уважена, като ответникът-касатор бъде осъден да плати на ищеца сумата 4 083.97 GBP, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Настоящият съдебен състав намира, че горните изводи на въззивния съд не са очевидно неправилни по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на тази разпоредба, е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта; такъв особено тежък порок би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В случая въззивното решение е подробно мотивирано и очевидно не страда от такъв особено тежък порок, тъй като не би могъл да се обоснове извод нито за явно нарушение на закона, нито за очевидна необоснованост на съображенията на въззивния съд за уважаването на иска по чл. 203, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата 4 083.97 GBP. В заключение, касационното обжалване – по отношение на подлежащата на такова обжалване част от въззивното решение, не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца – ответник по касационната жалба, претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, а именно – сумата 1 000 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение