Определение № 60 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 442/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. И. П., подадена чрез процесуалния му представител адв.П. К. срещу определение № 10557/7.7.2020 г, по гр.дело № 5859/2020 г на Софийски градски съд, ГО, Трети „Б“ състав, с което е отменено определение № 99047/25.5.2020 г по гр.дело № 7713/20 г на СРС, 173 състав и вместо него е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на предявените от В. В. М. от [населено място] искове срещу П. И. П. и В. Д. П. за солидарното им осъждане да заплатят на основание чл.45 ал.1 ЗЗД сумата 10 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата 1060 лв-представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено зъбно лечение чрез налагане на запор върху вземанията на ответниците в 19 бр. търговски банки до размера на сумата 11 060 лв, като запорът е наложен в посочения в определението ред, като се започне от първата банка, а в следващите-само за разликата между запорираните суми и остатъка.Обезпечението е наложено при внесена парична гаранция от страна на ищеца в размер на 1700 лв. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и назаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния закон.Не са налице законовите предпоставки за допускане на исканото обезпечение-вероятна допустимост и основателност на предявения иск.Наложените обезпечителни мерки са несъразмерни, тъй като прекомерно ограничават правната сфера на ответниците, отделно от това е нецелесъобразно, тъй като е постановено налагането на запор върху 19 банкови сметки.Моли съда да допусне обжалваното определение до касационен контрол, след което да го отмени и отхвърли молбата като неоснователна. Ответникът по касационната жалба В. В. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.В. К. от САК.Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол.Не е формулиран нито е един материално или процесуално правен въпрос, съобразно изискванията на закона. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Досежно касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението се подържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но в действителност материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК изобщо не е формулиран. Вместо това жалбоподателят преповтаря оплакванията си за неправилност на въззивното определение, изложени и в касационната му жалба: мотивите на съда са неясни, не са налице предпоставките за допускане на обезпечението-допустимост и основателност на предявените искове, не са представени писмени доказателства установяващи вероятната основателност, обезпечението е допуснато без да е установена обезпечителна нужда, т.е че без допускането му би се затруднило осъществяването на правата на молителя по евентуално позитивно решение. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно определение.Съгласно разясненията, дадени в мотивите към Тълкувателното решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи-чл. 280, ал. 1 и допълнителни -т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК.Оплакванията за неправилност на въззивното определение, каквито единствено е навел касатора в случая представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното определение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза от касационното производство, а биха подлежали на разглеждане по същество, след като въззивния акт бъде допуснат до касационен контрол- при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на посоченото в случая от касатора, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само ако той е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се произнесъл въззивният съд с обжалваното определение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси действително са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, тази преценка не може да бъде извършена. Досежно касационното основание „очевидна неправилност“. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационното обжалване се характеризира с особено тежки пороци, свързани с формиране и обективиране волята на въззивния съд, водещи до неправилност на съдебния акт, а именно: когато е налице нарушение на императивна материалноправна норма, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, притовоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, както и нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не е очевидно неправилно. Въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалния закон, водещи до неправилност на съдебния акт.Не е налице явна необоснованост на обжалваното определение.Същото е подробно мотивирано, изразени са съображения за наличието на всяка една от кумулативно изискуемите се предпоставки за допускане на обезпечение на паричен иск.Обезпечителната мярка е подходяща, запорът е наложен при наличието на внесена гаранция и при условията на поредност при запориране на банковите сметки до размера на исковата сума.Поради което в заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като не е налице соченото от касатора основание за това по чл. 280, ал. 1 т.3 от ГПК и чл.280 ал.2 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение