Определение № 60155 от 01.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1869/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. П., И. Н. С. и С. И. С., представлявани от адв. К. Б., срещу решение от 25.03.2020г. по в.гр.д. № 39/2020г. на Окръжен съд – Монтана, поправено с решение от 24.08.2020г. по същото дело, с което е потвърдено решение от 12.12.2019г. по гр.д. № 769/2019г. на Районен съд – Монтана. С потвърденото първоинстанционно решение е обявен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителен по отношение на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 174, том II, рег. № 2242, дело № 188/27.10.2014г. на нотариус Я. Я. с № 579, с който И. Н. С. и С. И. С. са прехвърлили чрез продажба на сина си С. И. П. собствеността върху описания недвижим имот, по отношение само на Ѕ идеална част от имотите. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по формулиран процесуалноправен въпрос. Ответникът „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за недопустимост на жалбата предвид ограничението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като цената на иска, определена по правилата на чл.69, ал.1, т.4 и т.2 ГПК, е под 5000 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но e насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на сключен между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот по отношение на Ѕ идеална част от имота. С оглед представената с исковата молба данъчна оценка на Ѕ идеална част от недвижимия имот, която възлиза на 4694 лева, цената на предявения иск съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК е в посочения размер. С оглед цената на предявения иск съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното по него въззивно решение е изключено от касационен контрол. Даденото във въззивното решение указание за неговата обжалваемост не може до обуслови допустимост на касационната жалба в отклонение от разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение