Определение № 828 от 09.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 278/2012 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 828

гр. София, 09.11.2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 278 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] решение № 1639 / 20.10.2010 год. по гр.д.№ 518 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, в частта, в която е потвърдено постановеното на 15.03.2010 год. по гр.д.№ 3398 / 2007 год. решение на Софийски градски съд ,за осъждане касатора да заплати на К. В. Н. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.07.2004 год. по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил - 40 000 лева, както и в частта, в която след отмяна на пъровинстанционното решение, отхвърлило иска над сумата от 40 000 лева и за разликата до 50 000 лева, въззивният съд е уважил иска с правно основание чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ. Касаторът атакува решението и в частта, в която въззивният съд е присъдил законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди ,считано от датата на увреждането, предвид възприета като приложима 5 годишната, а не противопоставената от касатора 3 - годишна погасителна давност, предвид което и на основание чл. 111 б.”в” ЗЗД намира дължими лихви върху обезщетението, считано от 29.08.2004 год., предвид предявяването на исковата молба на 29.08.2007 година. Касаторът обжалва въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неразглеждане на всички релевирани от страната възражения ,вкл. възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и несъобразяване на представените по делото доказателства в цялост. Намира присъденият размер силно завишен и некореспондиращ с критерия за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД вр. с ППВС № 4 / 1968 година. Формулира основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.

Ответната страна - К. В. К. – не е взел становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, съдържа необходимите съгласно чл.284 ГПК реквизити и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.

По допускане на касационното обжалване, състав на второ търговско отделение на ТК на ВКС съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.407 ал.1 / отм./ ТЗ от К. К. против [фирма], за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 14.07.2004 год., по вина на Х. Танополус - водач на МПС ,причинило ПТП - л.а. Ауди, модел А4, с ДК [рег.номер на МПС], застраховано по застраховка „ Гражданска отговорност с полица № 120204000015 / 01.01.2004 год., с валидност до 31.12.2004 год. при ЗК [фирма], чийто правоприемник се явява ответното застрахователно дружество. Като е приел настъпили в причинна връзка телесни увреждания, установени и от приетата по делото съдебно медицинска експертиза ,медицинскадокументация и разпитаните свидетели, първоинстанционният съд, отхвърляйки като недоказано възражението за съпричиняване, е уважил иска за сума от 40 000 лева, при претендирани 50 000 лева. Потвърждавайки в мотивите си правилността на извършената от първоинстанционния съд преценка, но приемайки за справедлив, с оглед претърпените от страната болки и страдания, размер от 50 000 лева, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и присъдил и претендираната разлика, до пълния размер на иска - 50 000 лева. Решението не съдържа потвърдителен диспозитив относно обжалваната от [фирма] част на първоинстанционното решение, с която е уважен иска по чл.407 ал.1 / отм./ ТЗ, за сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14.07.2004 год.. Не е претендирано допълване на решението по реда на чл. 193 ГПК / отм. /.

В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторът формулира следния материалноправен въпрос: „ Какви са релевантните към размера на претенциите за неимуществени вреди обстоятелства, както и предпоставките, при които би могло да се приеме наличие на принос на увреденото лице ? „ .Счита, че по този въпрос, въззивното решение е постановено в противоречие с т.11 от ППВС № 4/ 1968 год., в аспект на прилагане критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и в противоречие с т.7 от ППВС № 17 / 1963 год., в аспект на приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД. Така формулиран въпросът, макар и правен по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, е фактологично обусловен, предпоставя отговор в съответствие с конкретните факти и доказателства по спора и не предпоставя еднозначен отговор по приложението на закона и практиката от въззивния съд, във връзка с правен аргумент, явяващ се в противоречие с указанията на ППВС № 4 / 2068 год., респ. ППВС № 17 / 1963 година. ППВС № 4 / 1968 год. съдържа задължителни за съдилищата указания, за мотивиране прилагането на критерия за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, с конкретни обстоятелства, а не като абстрактен такъв, като несъответствие в този смисъл не се твърди от касатора, считащ единствено размера за силно завишен, на основание съобразените от съда обстоятелства. ППВС № 17 / 1963 год. / т.7 / предпоставя установяване причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, в който смисъл е налице и задължителна за въззивния съд съдебна практика - решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: № 45 / 15.04.2009 г. по т.д.№ 525 / 2008 год. на ІІ т.о., № 206 / 12.03.2010 г. по т.д.№ 35 / 2009 год. на ІІ т.о., реш.№ 159 / 24.11.2010 год. по т.д. 1117 / 2009 год. на ІІ т.о., реш.№ 58 / 29.04.2011 год. по т.д.№ 623 /2010 год. ІІ т.о. и други. Въззивният съд не е навел правен аргумент за недължима преценка по наличието на такава причинна връзка. Конкретният му извод за наличието й, с оглед доказателствата по делото, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281 т.3 от ГПК.

В изложението касаторът е поставил и въпроса за приложимата при обезщетения за непозволено увреждане погасителна давност спрямо законната лихва върху обезщетенията, дължима от датата на непозволеното увреждане.Същата е присъдена от първоинстанционния съд от датата на ПТП - 14.07.2004 год. и потвърдена от този момент, при действително коментирано от въззивния съд приложение на чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение на мораторните лихви върху обезщетението за непозволено увреждане, в противоречие с казуална, а и задължителна за въззивния съд практика: реш.№ 72 / 30.04.2009 год. по т.д.№ 475 / 2008 г. на ІІ т.о. ВКС, реш.№ 175 / 28.10.2010 год. по т.д.№ 54 / 2010 год. на ІІ т.о., реш.№ 97 / 06.07.2009 год. по т.д.№ 745 / 2008 год., реш.№ 737 / 30.04.2010 год. по гр.д.№ 865 / 2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС / цитирано и от касатора / и др.. Възражение за погасителна давност, обаче, по отношение претенцията за мораторна лихва върху присъденото обезщетение по чл.52 ЗЗД, не е предявявано нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Въззивната жалба сочи непроизнасяне на първоинстанционния съд по такова възражение, в качеството му на съществено процесуално нарушение, но без да е било надлежно заявявано в производството пред СГС. Предвид това и наведените от въззивния съд мотиви по приложението на чл.111 б.”в” ЗЗД се явяват постановени извън действителния предмет на спора, съдържанието на който предпоставя и рамките на правния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Тъй като недопустимото произнасяне на въззивния съд в мотивите не е обусловило частична недопустимост на постановеното в диспозитива на съдебното решение - мораторна лихва е присъдена от датата на непозволеното увреждане, за настоящия състав не е налице основание за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на вероятна недопустимост на решението, за която съдът следи служебно, в съответствие и с указанията по прилагането на чл.280 ал.1 ГПК, дадени с ТР №1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното, състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ: `

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1639 / 20.10.2010 год. по гр.д.№ 518 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: