Определение № 344 от 01.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1523/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СОФИЯ ФРЕШ ООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 1523 от 16.11.2020 г. по в. т. д. № 2347/2020 г. по описа на АС – София, ТО, 11 с-в, с което е потвърдено решение № 1000 от 15.07.2020 г. по т. д. № 2234/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-1 състав. С него, по иск на О. М. Х. Б. Ал-А., гражданин на ОАЕ, с правно основание чл.74 ТЗ, е отменено решението по т.3 от проведеното на 22.10.2019 г. общо събрание на съдружниците на ответното дружество, с което ищецът е бил изключен и е прекратено участието му в СОФИЯ ФРЕШ ООД. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. По подробни съображения срещу приетото от съда надлежно представляване на ищеца в ОСС чрез пълномощник и липсата на конкретност в предупреждението по чл.126 ал.3 ТЗ относно това, в какво се състои неправомерното поведение на съдружника, се моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът: „Дали при представяне само и единствено на снимка на електронен носител на пълномощно от лицето Башар Султан, същият е надлежно упълномощен и за него възниква валидна представителна власт, като пълномощник на О. М. Х. Б. Ал-А.; и е годно да породи в съответния момент съответните правни действия.“ Твърди се, че разрешаването на въпроса е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и че изискването на пълномощно в оригинал или надлежно заверено копие е „безпрецедентна“ практика на ВКС, т.е. се поддържа наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за достъп до касация. Против жалбата е постъпил писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от процесуалния пълномощник на насрещната страна, с подробно изложени съображения за липса на основания за допускане на исканото касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в срока за обжалване по чл.283 ГПК и е насочена против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима. Не са налице обаче основания за допускането й до разглеждане, по следните съображения: За да потвърди обжалваното решение, съставът на въззивния съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция и е препратил към тях, на основание чл.272 ГПК, както и е изложил собствени мотиви, съгл. чл.269 изр. последно ГПК. За неоснователно е счетено оплакването, че СГС неправилно е приел ищецът да е бил надлежно представляван на проведеното на 22.10.2019 г. общо събрание, поради следното: Видно от представения по делото констативен протокол, изготвен от нотариуса на същата дата, лицето Башар Султан се е легитимирало с изрично писмено пълномощно с рег.№ 12448/24.06.2019 г. на нотариус Д. С. с рег.№ 267. По делото е представено и копие от пълномощното, с което Б. Султан е бил упълномощен изрично за свиканото извънредно ОСС на СОФИЯ ФРЕШ ООД на 22.10.2019 г., като по силата на същото му е дадено право да гласува „против“ по първите две точки от дневния ред – доклад на управителя относно финансовото състояние на дружеството, касаещ погасяването на задължения с настъпил падеж и необходимостта от осъществяване на строително-инвестиционен процес относно обект, на който СОФИЯ ФРЕШ ООД е притежател на право на строеж; и вземане на решение за погасяване на посочените по-горе задължения и осигуряване на финансови средства за финансиране на проекта по т.1 чрез допълнителни парични вноски на съдружниците, вкл. относно условията, сроковете и начините на внасянето им. Представеното пълномощно е заверено от завеждащия Консулската служба при Генералното консулство на РБ в Дубай, ОАЕ, който е засвидетелствал истинността на положения подпис от упълномощителя О. М. Х. Б. Ал-А.. Съдът е изтъкнал, че в дружествения договор липсва изискване за специална форма на пълномощното, поради което обикновената писмена форма е достатъчна и не е нужно същото да е с нотариална заверка. Волята на упълномощителя е ясна, като ОСС е индивидуализирано с дата и час на провеждане и е посочен начинът на гласуване по включените в дневния ред точки. На самото общо събрание също е прието, че пълномощникът има представителна власт и съответно е бил допуснат да гласува по т.1 и т.2 от дневния ред. Тъй като писменото пълномощно без нотариална заверка е достатъчно, за да може правото на глас на съдружника да бъде валидно упражнено, въззивният съд е приел, че последният е бил надлежно представляван на проведеното на 22.10.2019 г. ОСС. Т.3 от обявения дневен ред на ОСС касае изключването на ищеца като съдружник, в случай на неявяването му на общото събрание лично или чрез редовно упълномощен пълномощник, който да има право да го представлява и да гласува по т.1 и т.2 /в предупреждението по чл.126 ал.3 ТЗ също е записано, че то следва да се счита за такова, само ако ищецът не се яви лично или чрез представител на свиканото събрание/. С оглед приетото по-горе за редовно учредената представителна власт в полза на Б. Султан, съставът на въззивния съд е намерил, че не се е сбъднало условието, при което съдружникът може да бъде изключен. Изведен е извод, че след като дружеството е приело пълномощника и упражненият чрез него вот е бил отразен в протокола от ОСС на 22.10.2019 г., то и само на това основание взетото решение по т.3 може да се прецени като незаконосъобразно. Независимо от основателността на иска по горните съображения, съдът е посочил, че дори ищецът да не бе изпратил представител на така проведеното общо събрание, то адресираното до него предупреждение по чл.126 ал.3 ТЗ не съответства на законовите изисквания, тъй като в последното липсва конкретно описание на неправомерното поведение на съдружника О. М. Х. Б. Ал-А., както и кога са извършени нарушенията и кои норми на ТЗ и дружествения договор не са спазени. По тази причина съдът е приел, че не са формулирани ясни нарушения, които да позволят на съдружника да даде отговор на твърденията за извършените от него действия и да организира защитата си срещу намерението за изключването му. За да е налице общото селективно основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът следва в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ясно и точно да формулира правен въпрос от значение за конкретното дело - включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил постановения от него краен резултат, но не и правилността на решението. Съставът на касационния съд няма правомощия да извежда този въпрос от съдържанието на жалбата и/или изложението, а може само да го уточни или преформулира. Съществува есенциална разлика между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281 т.3 ГПК, която следва да бъде съобразена и проведена от страните при предприемане на обжалването, доколкото правилността на обжалвания акт е извън предметните предели на производството по селектиране на касационните жалби при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Едва при удовлетворяване на посочения общ селективен критерий за достъп до касация, подлежат на изследване допълнителните такива по чл.280 ал.1 т. т. 1-3 ГПК, доколкото общите и допълнителните условия за допускане на касационното обжалване трябва да съществуват кумулативно. В този смисъл са задължителните указания по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай е формулиран само един въпрос, който не съответства на горните изисквания. Освен че касае изцяло конкретните факти по делото и не може да се квалифицира като правен, то е видно и че въззивният съд не е обсъждал подобни обстоятелства в мотивите си и не се е основал на тях при формиране на извода за надлежно осъществено представителство на ищеца в ОСС. Въпросът не е обуславящ за решаващата правна воля на съда и поради това, че спорът относно представляването на ищеца не е единствено значим за изхода по делото, тъй като в съдебния акт са изложени и други самостоятелни основания за незаконосъобразност на атакуваното по реда на чл.74 ТЗ решение на ОСС на СОФИЯ ФРЕШ ООД, водещи до неговата отмяна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение