Определение № 397 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2897/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Е. Д. М., чрез назначения представител адвокат Ю. против въззивно определение № 1752 от 6.08.2020г. по в.ч.гр.д. № 2279 по описа за 2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 9858 от 24.06.2020г. по гр.д. № 6726/2019г. на СГС завръщане на исковата му молба и прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен поради което иска да бъде допуснато касационно обжалване, актът да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. В приложено към жалбата изложение, жалбоподателят се позова на основанието за допустимост по чл.280, ал. 2, изр.последно ГПК – очевидна неправилност. Счита, че по отношение на ищеца се демонстрира отказ от правосъдие, защото релевантните данни, във връзка с които е оставена без движение исковата молба, са налични по делото - в подадена от особения представител частна жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното: Пред СРС е образувано производство по иск, предявен от Е. Д. М.. Подадената искова молба е била оставена без движение с разпореждане № 17669 от 31.05.2019г. и са дадени множество указания за отстраняване на констатирани нередовности. В срока за отстраняването им, ищецът е направил искания за освобождаване от внасяне на дължима държавна такса и допускане на правна помощ чрез процесуално представителство по делото, които са били уважени с разпореждане № 17983 от 19.07.2019г. След назначаване на особен представител и след като посоченият ответник не е било възможно да бъде намерен, съдът с разпореждане от 16.08.2019г. отново е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца да посочи „трите имена и адрес на ответника“. Със същото изрично е уведомил ищеца за последиците от неизпълнение на указанията, изразяващи се във връщане на исковата молба и прекратяване на производството. След няколко отвода на назначени особени представители, е определен на 9.01.2020г. настоящия пълномощник адвокат Ю., на който е изпратен препис от описаното разпореждане от 16.08.2019г. Последният е подал молба от 29.01.2020г. за продължаване на срока за изпълнение на указанията, която е уважена като с разпореждане № 3232 от 30.01.2020г. срокът е продължен с три седмици, считано от изтичането на предходния срок на 30.01.2020г. /или до 20.02.2020г./ Междувременно е постъпила на 11.02.2020г. молба от ищеца М. за издаване на съдебно удостоверение /за събиране на информация във връзка с ответника/ и за ново продължаване на срока за изпълнение на указанията. С разпореждане № 5416 от 17.02.2020г. искането за съдебно удостоверение е уважено, но е оставено без уважение искането за продължаване на срока. След като указанията не са изпълнени, с определение № 9858 от 24.06.220г. /четири месеца след изтичане на определения срок/, СГС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. В определението изрично е посочил, че не е възможно непрекъснато да се предоставят нови възможности на ищеца, защото по този начин би се накърнило изискването за предоставяне на страните на равни възможности при упражняване на процесуалните им права. С обжалвания въззивен акт № 1752, САС е потвърдил определението с решаващите мотиви за дадени ясни и точни указания, които не се изпълнени в предоставения срок, след като съдът изрично е предупредил страната за последиците от неизпълнението им. Посочил е и че съдът няма задължение за изпращане на съобщение за продължения срок, за което страната следва сама да следи. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция във фазата по допустимост дължи произнасяне само по посочените от жалбоподателя основания. В случая е посочено единствено очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като посоченото специално основание за допустимост не е налице. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай, от мотивите на обжалвания акт, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Актът не е нито явно необоснован при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Напротив, никога не е имало съмнение, че съгласно нормата на чл.129, ал.3 ГПК, неизпълнението в предоставения от съда, съответно в продължения, срок на дадените от съда указания, е основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството. Действията на съда, които са в точно изпълнение на законовите разпоредби не могат да се определят като „отказ от правосъдие“. Следва да се посочи и че цитираната норма изисква дадените указания да бъдат изпълнени в предоставения от съда срок /който в случая е изтекъл на 20.02.2020г./ Затова е неоснователно направеното възражение, че съдът е следвало да съобрази, че в частна жалба, подадена повече от четири месеца след изтичане на срока /на 9.07.2020г./ е посочена изисканата информация. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение